АтенТАТОрът Килограмски: Как аха да утрепя Тодор Живков!

В разгара на лятото непослушното дете на българския климат Кнежа с екстремни температури през зима и през лято изглежда задрямало. Само в края на града по посока Плевен през портала на мелницата влизат коли - тук се работи здраво, за да се спаси каквото може от хляба на народа. Зад една от сградите към мен тръгва нисичък набит мъж със сини дочени панталони. Очевидно изпитва затруднение с походката. Любопитно оглеждам идващия по моя покана за разговор. Той е един от знаменитостите на Кнежа.

Някога Йордан Радичков нарече градчето "люпилня за професори", цели осем на брой начело с академик Никола Томов, световно светило в генетиката на царевицата. До тях художниците Любен Диманов, живеещ във Франция, Петко Шиляшки - в САЩ, няколко композитори, поети, национални футболисти. Ама кой ли ги знае? Като попиташ кои са личностите на Кнежа, веднага ти сочат двама. Единият е олимпийски и световен шампион по вдигане на щанги, но днес го наричат "оня, когото заловиха в Бразилия с килограми наркотик, пък си дойде в България ни лук ял, ни лук мирисал".

Вторият популярен "герой" на Кнежа се нарича Цветан Килограмски. Смелчагата, който през осемдесетте години в центъра на Враца по време на Ботевите тържества събори първия партиен и държавен ръководител Тодор Живков на земята...

Тътрузейки крака през портала, Цветан се запознава с мен. Добродушно изражение на лицето, казвам си, че това момче на средна възраст по Любен-Каравелово време не би си оставило гювеча, за да замери с камък кучето Гуджо, камо ли да нападне някоя човешка фигура, недай си боже такава висша особа като Тато! Ела бе, Цецко, я да ми разкажеш какво се случи във Враца, където "и гарга не каца", а пък ти се изхитри да кацнеш баш до бай Тошо? Каня го аз този работник с дочен костюм да седнем на пейката до чешмата пред мелницата, а той делово ми казва: ще отидем ей там през улицата в моя офис. Гледам натам и се чудя кьорав ли съм - до някаква неугледна сградичка има залепено винкелово-тръбно изобретение с няколко маси. Това е кафененцето, в което "злодеят" на Политбюро на ЦК на БКП Цветан Килограмски е поместил своя "офис"...

Буквално за две-три минути ставаме свои хора. Цецо иска да ме черпи, аз го омотавам със смешни приказки за неговото величие сред българите. Научавам за сериозните му болежки в краката, за лекото му съмнение в лекарските маси и здравните каси. А бариерите между двама ни се цепят на трески, като разбираме, че сме от футболния "Левски" и сме братя по нещастна съдба отпреди часове, когато пак паднахме от "войската"...

Навремето Цецко тръгва към средно образование, но желанието му да учи за строителен техник в омайващия любовното въображение Плевен е попарено от властниците. Кнежа е във Врачански окръг и момчето трябва да учи във Враца. Завършва и работи в Кнежа. И нещо не му харесва, почват работни проблеми, семейни трудности.

Опитва се да намери решение в Кнежа, но "тук всички се бяха овързали един за друг". Жаждата за справедливост /и наивитетът!/ водят Цветан до столицата. Казва ми, че 13 пъти са го записвали от кабинета на Тодор Живков за среща, но никой не му се е обаждал. Слушам и си мисля: така е, Цецко, ти като си Килограмски, да не би да си "сто кила", че да седнеш коляно до коляно с Първия! Виж, не са те оставили без внимание, те, милиционерите от Кнежа и Държавна сигурност от Враца, сигурно са изписали сто кила хартия и мастило, за да отговорят в София кой е тоя "опасен ненормалник" от Кнежа, пълнещ пощенската кутия в покоите на Тодор Живков...

И случаят се случва. Просто Цецо трябва да се изяви като отличен актьор и спринтьор. Да стои в предната редица на възторжените врачани, строени със знаменца да приветстват другаря Живков на "любимата" му врачанска земя, която той недолюбва при спомена за партизанина и впоследствие държавник Иван Тодоров-Горуня от близката Горна Кремена, уличен в опит за събаряне на Тато.

Цветан си спомня, че милицията е измерила 13-14 метра, които е пробягал скоростно до слезлия от автомобилния кортеж Тодор Живков. Успява да го хване за ръката над лакътя /показва ми точно къде/. Прави му впечатление, че ръката на Първия е мека, отпусната, "хванах някакъв кокал". Слисаният Тодор Живков промълвил: "Какво съм ти направил?" В следващия миг професионалната охрана на Управлението по безопасност и охрана /УБО/ се задейства. И тук идва въпросът защо Живков се озовава на земята: дали охранителите при дърпането на "атентатора", хванал ръката на Тодор Живков, не повличат и двамата? Или съгласно инструкциите при опит за атентат охраната сама събаря важното лице на земята и го засланя от нападателя?

Натикват Цветан Килограмски в кола и бързо в Районното на МВР. Там му хвърлят здрав бой, как така е поставил на карта тяхната служебна кариера! Установяват самоличността му и го експедират в следственото на "Развигор". Пак разпити и бой. И го държат една година и единадесет дни! Зер атентат е това, не е шега, че на всичко отгоре и с адрес Враца...

Няма свиждане, няма дяволи. Но отива на съд. Цецо се смее: "Май бях първият затворник, който отиде в съда с костюм и с коса, неостриган." Явно вече има по-специално отношение към неудачника - кандидат за запознанство с другаря Живков. Все пак по закон за постъпката се полага "награда". Това е петгодишна присъда. Хайде в затвора в Стара Загора. Но убедително набиват в главата на затворника да крие кой е и какво е направил, просто е осъден за хулигански прояви, сбивания и прочие. След време само отрядният отговорник разбира кой е съкилийникът Килограмски, но си трае. А затворникът Цветан мирно и чинно работи в дърводелната работилница, за да изкупи вината си и "скъси" решетките.

След промените през 1989 година Цветан Килограмски не се афишира. Не подава молба за реабилитация, но получава такава чрез "Държавен вестник". Наброяват му и 15 бона за претърпени вреди. С тях може да закупи по онова време две волги или два едностайни апартамента. Да, ама този чудак атентатор предава парите като дарение в едно сиропиталище за деца. И документ даже му дават, та сега двама българи от десет да кажат, че е добряк и патриот, а останалите осем да го турят в графата "Велики абдали на България"..

Снимаме се със "злодея" Цветан Килограмски. Баща на две пораснали дъщери. Товаро-разтоварач в мелницата в Кнежа, въпреки че него трябва да натоварят в линейка и да го пратят на сериозно лечение заради краката. Тези крака, които пробягаха петнайсетината метра на надеждата до другаря Живков, за да споделят проблемите на един обикновен човек и да помолят за помощ. Какво му пречеше на посраменото величие да повика при себе си Цветан на разговор, както направи папата с нападателя си Агджа?