Авгиевите дерета на Варна

Веселин Златков

Каналите, по които трябва да се оттичат пороите, падащи над Варна, са в меко казано окаяно състояние. Като човек ги види, може да се сети за легендата за оборите на елинския цар Авгий, които не били чистени (забележете!) 30 години. Така изриването им се оказало задача напълно достойна за полубог като Херкулес, който променил течението на две реки за целта. Според някои версии на легендата оборите били почистени, но водите отнесли двореца на Авгий и много хора загинали.

Зловещата аналогия с древногръцката митология не е нито самоцелна, нито за да звучи забавно или преднамерено скандално. Просто във варненските дерета има паднали дървета, които сигурно са на възраст около 30 години и мястото им определено не е там. Но грижата отдавна е изчезнала от тези места.

Там, където трябва водата да минава свободно, всъщност има истинска процъфтяваща джунгла, растяща над тонове боклуци и наноси. На места слизането по калта и тинята е опасно, на други – просто невъзможно. Дори и отговарящата за състоянието на деретата община Варна да има доброто желание да ги почисти бързо, това наистина ще е героично предизвикателство.

Самият достъп до деретата е силно затруднен, при това далеч не само от буйната растителност. Всевъзможни обекти са „обърнали гръб“ на каналите. За някои от тях, като например по емблематичната ул. „Подвис“, от години се говори, че са незаконни. Според други пък са узаконени. И вероятно само преминаването на някое ново водно бедствие ще покаже постфактум какво не е трябвало да се допуска в продължение на десетилетия.

Освен Караджа дере, което минава по ул. „Подвис“ и се влива в Шокъровия канал, в ужасно състояние е и Франга дере, което тече през Цветния квартал. И тук коритата са обрасли със сериозна растителност, и тук наносите от тиня, найлон, гуми, пластмаса и парцали са оставили път на съвсем тънка струя вода. Стесняването на деретата определено е следствие от пороя на 19 юни, както и от предишните валежи, но не само. Просто трупаните с години тук и там боклуци бяха разнесени. Смесени с кал, те стават като бетон. А на някои места си личи, че в дерето е изливан и истински бетон, от бъркачка. Едва ли някой го е направил, за да подсили дерето или мостчетата, които са прехвърлени отгоре му. По-скоро е решил да изхвърли излишния материал по най-простия начин – в канала.

Шокъровият канал, който е едно от най-важните отводнителни съоръжения на Варна, в горната си част изглежда доста по-добре, отколкото в устието си на офицерския плаж. Разрушенията в края му ще се възстановяват, все още се умува как. По-нагоре, по ул. „Царевец“ например, разрушения в коритото му не се виждат, само паднали дървета. Като се има предвид, че не са много, това изглежда направо добре на фона на останалите дерета. Дано само това не успокои отговорните за състоянието му, защото е очевидно, че и там има нужда от сериозна работа, ако искаме изразът „отводняване“ да спре да буди чувство на ужас във Варна.