Август и септември ще са топли и по-сухи
24 часа
С климатолога доц. Георги Рачев разговаря Ярослава Прохазкова
- Доц. Рачев, възрастни хора не бяха виждали градушка като тази oтпреди 3 седмици, бихте ли обяснили явлението?
- София попада в район със средна честота на градобитност. Градушките в столицата не са рядко явление. Най-голямата е паднала през 1941 г. , следващата по-значима е през 1983 г.
Градушката от 8 юли обаче беше изключително явление. Професионално се занимавам с метеорология и климатология от 30 години, такава брутална
градушка не съм виждал.
Процесът се разви за минути. Върхът в развитието на купесто-дъждовния облак се осъществи точно над София. Проявата на тази градушка беше в резултат на много богат на влага, топъл въздух, крайна неустойчивост на атмосферата в съчетание с ниско атмосферно налягане. Това даде възможност да се образува т.нар. суперклетка с едно голямо ледено ядро. Над София имаше стотина кубични километра микс от лед, ледени зърна и преохладени водни капки. Скоростта на ледените зърна, които на места бяха слепени и имаха неправилна назъбена форма, беше 80-100 км в час.
- Времето е необичайно от началото на годината, защо?
- Тази година е анормална от климатична гледна точка. Януари и февруари бяха топли и сухи, с много рекорди за измерени най-високи температури за 100-годишен период. След това ни застигна сравнително хладна и дъждовна пролет. През март, април и май имаше места с
400%
превишаване на
годишната норма
на валежите
Тази хладна пролет продължи с относително нормално по отношение на температурите лято, но като количество дъждовете бяха много. Не само в България беше така - и в Сърбия, и в много страни от Централна Европа. В Сърбия наводненията бяха хиляда пъти по-големи по площ и интензитет от наводнението в Аспарухово. А ние дадохме повече жертви в Аспарухово, отколкото в цяла Сърбия.
Природата безусловно е в основата, но стопанският и човешкият фактор са също налице. Не може да се образува такава приливна вълна, какавото видяхме в дерето на Аспарухово, ако то и неговите притоци не са били затлачени. Дерето е стръмно и колкото и да пада валеж, той ще се оттича бързо. Като прибавим пълното безумие да си построиш къщата насред дерето, като на практика и да го "затапиш"! Смъртта на тези хора беше резултат на тоталното погазване на архитектурни, градоустройствени и социални закони.
- Чакат ли ни катаклизми?
- Преди няколко дни NOAA (Американската агенция за изучаване на океаните и атмосферата - б. а.) оцени юни като най-топлия, откакто се водят глобални метеорологични наблюдения. Средната температура е била почти с 0,7 градуса по-висока от реперната стойност - смята се периодът 1960-1990 г. Това показва, че в атмосферата има натрупана енергия, което при всички положения ще доведе до реализацията на естествените атмосферни явления, а и до
увеличаване на
неблагоприятните
климатични
явления
Но за да запазим истината, трябва да подчертаем, че освен природния антропогенният фактор придобива все по-голямо значение. Защото хората живеят навсякъде по Земята и тогава и най-малкото изменение на времето и климата, така както сме свикнали да ги познаваме през визията на съзнателно преживените ни години, води до икономическа загуба. Затова и хората са толкова раними и зависими от климата. Искат той да е постоянен, но това никога не е било.
Климатът непрекъснато се изменя във времето и пространството. В наше време всяко изменение в органичния и неорганичния свят се приема като огромен проблем. Така е и с климата, всяка - и най-малката - промяна на времето се обявява за глобална катастрофа.
- Как е в исторически план?
- Истина е, че през последните 6000 г. в сравнение с минали епохи човечеството живее в комфортен климат, благоприятен за развитие на цялото стопанство. Преди почти две хиляди години
"лошото" време
провокира едно
от най-големите
преселения в
историята
Хуните се придвижват на югозапад, а северните готи на юг. Следва т.нар. средновековен климатичен оптимум - периодът между 750 и 1350 г. след Христа. Климатът е топъл, с малки амплитуди и достатъчно валежи през цялата година. Селското стопанство процъфтява, а викингите заселват най-големия остров в света - Гренландия. Заради многото дървета и зеленина по крайбрежието викингите кръщават острова Gron-land - Зелена земя.
От 1350-1400 г. следват рязко застудяване, свързано с възстановяване и развитие на ледниците в Алпите, много дъжд и студ, наводнения и поредица от слаби реколти. Глобалните температури се понижават с 1,5-1,8 целзиеви градуса. Настъпва т.нар. малка ледена епоха, която продължава около 500 години. Тези векове са студени, гладни, с епидемии и войни. През целия XVIII в. и началото на XIX в. се наблюдава масово преселение от Европа към Америка, Африка и Австралия, където се създават нови общества и държави. Трябва да сме щастливи, че живеем в първите години на XXI век в сравнително топъл и благоприятен климат - човечеството никога досега не е било толкова сито, богато и мирно.
- И все пак какво ни чака по нашите ширини?
- Има много катастрофални климатични
сценарии, някои
от които са
смехотворни
Достойни са не само за клинично освидетелстване, но и за цяла клинична пътека.
Често се говори за затопляне по нашите земи с няколко градуса, като за след години се говори и за затопляне с повече от 6 градуса. Говори се какво ще е през 2040-2050 г. и т.н. Само помислете дали някой през 1950 г. можеше да каже какъв ще е климатът през 2010 г. Това е несериозно.
- Тогава каква е сериозната прогноза?
- В глобален мащаб от 1975-1980 до 2000 г. има трайно увеличаване на температурата на въздуха с 0,65-0,70 от целзиевия градус. Този трент обаче не се забелязва от 2000 г. насам. Оттогава температурите на въздуха през отделните години на XXI в. остават по-високи от нормата, но няма тенденция към допълнително затопляне. Днес говорим за глобално затопляне, а успоредно с това на Северния и Южния полюс се налюдава повече лед. На 1 август т.г. морският лед в Арктика е с най-голяма площ от последните 5-6 години. На "обратната" страна на Земята - Южния полюс, положението е още по-впечатляващо. Морският лед около Антарктида отбелязва най-големите си стойности от 1979 г., от както се водят метеорологични наблюдения.
Площта на леда
около Антарктида
е достигнала
внушителни
размери
от 15,5 млн. квадратни километра, което е с близо 2,5 млн. кв. км повече от средногодишната стойност. Трета поредна година ледът около Антарктида бележи рекорди по увеличение. На какво се дължи това, тепърва предстои да видим.
Убеден съм, че ако няма други нови факти, в близките 5-6 г. ни очаква климат, характерен за последните 15 г. - по-топъл и сух. Естествено, не трябва да забравяме, че са възможни и други сценарии.
- Каква е прогнозата ви за август и септември?
- Крайно време е атмосферата над Балканите да се стабилизира,
още повече че през август и септември тя е с най-малка динамика по нашите географски ширини.
Август ще е по-топъл и по-сух от юни и юли. През август Източна България ще се радва на много повече слънце и на сухо време. Днес може да прекапе по морето, но след това ни чакат две седмици слънчево, сухо и топло време.
Над Западна България валежите ще спрат и времето ще се стабилизира.
Между 5 и 7 август от време на време ще има повече облаци, някъде ще превали, но крайни изстъпления на времето не ни очакват. Септември също се очертава да бъде топъл и сух, още повече че през последните няколко години септември по редица показатели се причисляваше повече към летните, отколкото към есенните месеци. Естествено, има и други прогнози, които предвещават двата месеца да са "по-хладни и с валежи".
- А зимата?
- Зимата, живот и здраве, ще я оценим по-точно през септември и октомври, когато такива големи климатични явления като Ел Ниньо и като
Северноатлантическата осцилация ще имат реални стойности и на базата на натрупания опит ще може да дадем по-реалистична научна прогноза за времето. Въпреки това, още от сега можем да дадем прогнозни резултати за зимата на 2014-2015 година, макар че редица мои колеги климатолози смятат това за чиста проба шамански видения. Повечето световни метеоцентрове са обединени в очакванията по нашите земи да се реализира поредната мека, дори топла зима.
По-значими са разликите на метеоцентровете по отношение количеството на валежите. В средата на есента ще имаме повече данни и ще можем дадем по-детайлна прогноза за очакваните валежи и снежната покривка. За втора поредна година се появява и прогноза за много дълга и студена зима. Това, че миналата година есента и зимата бяха много топли и с под нормални валежи, не означава, че няма място в прогнозата и за една "студена зима". Естествено, вероятността за студена зима е много малка.
Хубавото е, че повечето прогнози - и стари, и нови, може да се намерят в електронното пространство и бързо да се сравнят с действителността. Времето е в нас и ний сме в него, така че след няколко месеца всички ние ще сме свидетели на реалността.
