Автомонтьор ослепял при инцидент, но продължава да прави елинсталации

“Да направиш електрическата инсталация в една стая или да вържеш бойлер към мрежата, е детска игра, не иска много усилия. Трябва само да знаеш нулата и фазата”, казва 44-годишният Марио Марков от видинското Ново село, пише 24chasa.bg.

В думите му не би имало нищо странно, ако човек не знае, че той е напълно сляп с лявото око и почти изцяло незрящ с дясното, с което вижда само 3%.

Допреди 12 г. Марио

бил най-добрият

автомонтьор

в Ново село и специалист по елинсталации на коли. Затова с чувство за хумор допълва, че като прави инсталацията на къща, грешката може да му коства живота, докато грешката при колите може да се сведе само до изгорял кабел.

Заради уменията му навремето бил много търсен, а автосервизът му - пълен.

През 2007 г. решил да смени селото с големия град и заминал за Варна. Прибрал се за Коледа и като се разбрало, че е в Ново село, веднага му се отворила работа, защото го потърсили да оправя коли.

Точно тогава станал и инцидентът, който обърнал живота му. Докато заварявал спукано гърне на ауспух, ацетиленовият апарат започнал да изпуска. Той се навел над него, за да притегне скобата, и в този момент уредът гръмнал, а кашата от калциев карбид и вода изпръскала очите му.

Марио веднага ги измил с вода и с приятел тръгнал за болницата във Видин. На десетата минута бил в Бърза помощ, но там му казали, че нищо не могат да направят и му дали направление за София.

“Болките бяха адски - не мога да намеря друга дума, за да ги опиша - и потеглихме, без да губим никакво време.

До Монтана

виждах, но след

това дойде краят

и потънах в

тъмнина. Шосето

е последното,

което видях”,

спомня си Марио.

Приели го в ИСУЛ. Там бил 45 дни, като претърпял серия от спешни операции. Зрението му не било спасено, но борбата на лекарите била да не се стигне до изваждане на очните ябълки.

“Първо се губи физическото здраве, после губиш психическото, защото животът ти се срива и губи смисъл.

Губиш и приятелите си и разбираш, че едни са били до теб, защото си бил добър майстор, други - понеже имаш пари да ги черпиш по заведенията.

Губиш ги и оставаш сам. Тогава, ако имаш сили, викаш неволята и продължаваш напред”, описва живота си в началото на мрака Марио.

Продал колите и инструментите от автоработилницата, за да се издържа, защото в началото го било срам да се пенсионира - бил само на 33 г. За 4 г. обаче парите му свършили. Започнал да търси работа, но и това не било лесно.

Общината в Ново село му помогнала и го назначили по програмите за временна заетост като нощна охрана в детската градина. В момента Марио е организатор на културни мероприятия в Къщата на срещите.

Съселяните му

го търсят и днес,

когато сменят

елинсталациите

в къщите си или когато просто трябва да вържат към мрежата новия си бойлер. Марио продължава да е отличен техничар и се справя без проблеми.

Последно са го търсили да подменя стари елтабла с керамични бушони с нови табла с автоматични самоизключващи се предпазители.

“Лесна работа, недоумявам, че има хора, които не могат да го направят сами”, казва Марио.

Последната му работа била посред нощ и по ремонт на водопроводна авария. Извикали го за избила чешма, която не могли да спрат. Иначе трябвало цяла нощ да тече вода, докато през деня дойде водопроводчик.

“За мен няма значение дали е ден, или е нощ, защото така или иначе работя в тъмнина. Подмених крановете и проблемът беше решен”, споделя Марио.

Междувременно англичани купили съседната до неговата къща и от новия си съсед Мик Купър научил английски. По-късно Купър започнал да води курсове по английски в читалището и поканил Марио да му помага с превода и обясненията на български.

“По принцип съм много спокоен човек, но

несправянето

с елементарни

ежедневни неща

понякога ме

натоварва

Мога да правя електрически инсталации и да отстранявам водопроводни проблеми, но не мога да се справя с банкомата например”, признава човекът.

Затова намира спокойствие в музиката. Слуша всичко, но предпочита хардрок, защото текстовете в поп музиката обикновено са тежки и му създават мрачно настроение.

Слепотата всъщност е накарала Марио да прогледне и той е по-зрящ за случващото се около нас от виждащите.

“Моралът е изключен от битието ни. Някой сякаш ни изтръгна душите и сега сме като зомбита - мъртви духом, но живи тялом. Имаме нужда да се наядем, но сме изгубили апетит към духовна храна.

Простотията е

като магарешки

бодил - избуява

нависоко и

боде яко”,

казва Марио.

Той определено не се държи като човек с увредено зрение, не е развил зависимост и както сам казва, не иска да лежи на гърба на обществото и да живее от пенсия и помощи.

Марио не е женен и живее сам. Баща му е починал, а майка му се омъжила повторно и живее с новото си семейство.

“Сякаш спя и сънувам кошмар - това е животът ми, но вярвам, че ще се събудя, защото вече зная, че съвсем случайно се случват нещата”, не губи надежда незрящият.

Като случайност той определя факта, че офталмологът д-р Борислав Милчев се сетил за него, когато поел на ротационен принцип председателството на Лайънс клуб. Лекарят му казал, че с колегите си от клуба са решили да помогнат на Марио за операции в чужбина, с които има шанс да върне частично зрението си.

В началото на октомври д-р Милчев и Евтим Стефанов от клуба го закарали в специализирана очна клиника в Тюбинген, Германия. След прегледите професорите дали надежда, като определят шансовете 50:50.

Първо ще оперират лявото око, с което напълно не вижда, а след това и дясното. Всяка от операциите ще струва около 12 хил. евро плюс 130 евро на ден за болничния престой. След това в продължение на 45 дни обаче ще трябва да ходи всеки ден на процедури, които ще струват допълнително.

Марио вече има разрешение за лечение в чужбина, защото подобни операции не могат да му бъдат направени в България.

Снимка: Ваня Ставрева, 24 часа