БГ лихвари въртят бизнес с бели робини
Лихвари превръщат българки в жертви на трафик заради неизплатени дългове. Става дума основно за млади необразовани или нискообразовани жени, които живеят предимно в Южна България. Те са принуждавани да заминат в Кипър и да се омъжат за мъже от Африка или Далечния Изток. Бракът им се търгува за 1000 евро, с които те погасяват дължимата сума на лихварите. За това разказа вчера проф. Илона Томова от Института за изследване на населението при БАН при представяне на сборника с мерки на Академията за справяне с демографската криза. Жените са изпращани в Кипър, защото там процедурата за придобиване на право за пребиваване е ЕС е най-бърза. Именно това е и целта на хората от Африка или Далечния Изток. Единственотоусловие е те да имат брак с жена от ЕСи да останат три месеца в Кипър на разположение на социалните работници.След тези три месеца жената получава въпросните 1000 евро и се връщат в България, а мъжете заминават в Западна Европа.Българките често се връщат в родината бременни или правят аборти, разказа още проф. Томова.„Тези жени са изправени пред големи рискове за здравето си, сред които е заразата със СПИН. Те севръщат в България и остават омъжени на хартияВ най-добрия случай въпросните им мъже им помагат, като им изпращат пари”, допълни тя.Проф. Томова обясни как всяка година се разнообразяват формите на трафик на хора. В същото време обаче в страната ни няма практики и услуги, насочени към установяване на здравния статус на тези жени, към подкрепа да преодолеят стреса и да се опитат да водят нормален живот.„Това е много сериозно, защото рисковете не са само за тези жени, а за всички хора, които впоследствие ще имат контакт с нея риск са за лекарите, при които те ще идат за да родят или направят аборт”, обясни още тя. Според нея страната ни има спешна нужда да разработи и прилага практики за оказване на помощ на жените жертви на трафик, пише monitor.bg.
Учените от Института за изследване на населението и човека към БАН представиха препоръки за справяне с демографската криза. Сред тях е стимулиране на раждаемостта, при която родителите имат стремежа да да постигнат по-високо образование, за да получат финансови поощрения при раждане на повече деца. Както „Монитор” вече писа, друга мярка е да се преустанови плащането на социални помощи „на калпак” и да се въведе диференциран подход, съобразен с линията на бедност, минималния гарантиран доход и др.