Българин към Барозу: Не дадох рушвет, затова съм вдовец!
Г-н Барозу,
След много жалби до българските институции, обръщам се към вас за помощ. Съпругата ми роди със секцио в известна АГ клиника в София. Бяхме изнудвани да платим за това 500 лв., въпреки че тя беше здравно осигурена. Не дадохме пари и затова на петия ден след като роди, жена ми беше изхвърлена със силно кръвотечение, с температура и без да бъдат свалени конците. У дома състоянието се влоши - 40 градуса температура, кашлица с кървави жилки. В две болници отказаха да я приемат, в третата поставиха диагноза "бактериална пневмония" и установиха, че е лекувана с 10 ненужни антибиотици, от което тя получи усложнения и почина.
Останах сам с две деца - едното 3-годишно, другото на 6 дни. Четири години оттогава не получих правосъдие за лекарската немарливост. От НОИ ми обясниха, че нямам право на майчинство, понеже нямам нужния трудов стаж в България, а от Социални грижи - че помощи не ми се полагат. Не мога да почна постоянна работа, защото се грижа за децата. Надявам се на вашата подкрепа те да оцелеят."
Красимир Истатков носи копие от писмото в редакцията на "Труд". Ръцете му треперят, като ни го подава, а на вид е мъж канара. Той си знаел, че писмото му едва ли ще стигне до шефа на европейската комисия в Брюксел. Получил отговор от Зинаида Златанова: "Уважаеми г-не, представителството на ЕК в България подробно се запозна с вашето писмо, но то не разполага с правомощия да се намесва в работата на българските институции."
Самотният баща разказва:
"Имах прекрасна жена, Бойка бе шивачка, бяхме щастливи...На 39 г. тя забременя за втори път. Постъпи на 14 октомври 2009 г. за секцио в прочутата клиника". Беше здрава, не беше стъпвала в болница освен за първото раждане. Почти 10 дни след като я приеха, д-р М.* все отказваше да планира операцията. Други родилки ни подсказаха, че от нас се очаква да платим. Ние си затраяхме. От немай къде ни определиха дата - 28 октомври. В 1 ч следобед на тоя ден д-р М. дойде в стаята, където бяхме с жена ми и я извика в кабинета си. Там й поискал 500 лв. и казал, че инак секциото ще бъде отложено. Жена ми се върна разплакана. Тръгнах да търся д-р М., намерих го с колега на дивана в коридора. Едва отворих уста с възмущение, той скочи, влезе си в кабинета и затръшна вратата. От този миг животът ми се обърна надолу с главата. Д-р М. отказа да прави секциото, прати жена ми при дежурния екип. Късно вечерта я оперира д-р К. На масата тя изгубила 450 мл кръв. В следващите дни имаше обилно кървене, но се правели, че не я чуват.
Като отидох на свиждане на 2 ноември, заварих жена ми с маска на лицето. Плачеше. Старшата сестра крещяла - да напусне отделението!, била болна, щяла да зарази другите родилки! Тя се оплакала вечерта от болки в гърлото и втрисане. След консултация с д-р Ф. настояли да я изпишат. Тя ги молила да го правят, чувствала се зле. Една специализантка, д-р Ш., която сигурно не е знаела за недадения рушвет написала в картона: "Пациентката изрично настоява да остане в болничното заведение."
Изхвърлиха я в същия ден - с конците на корема, кървяща, с температура и гърлобол. Не определиха дати за контролен преглед като на другите. После написали, че я изписват без температура. У нас тя вдигна 40 градуса, почна да кашля страшно. Повикахме личната лекарка д-р И. тя ни каза да идем на гинеколог и изписа витамини. Температурата на Бойка не спадна, раздираше се от кашлица, храчеше кръв. Влачейки се, отиде пак при д-р И. Тя каза, че няма пневмония, но изписа антибиотик.
На 6 ноември жена ми получи пристъп на задух. Извикахме Бърза помощ, докторът дойде след 5 часа, качи я на линейката и я закара до Пета градска болница. Там ни отпратиха - нямали места. Отидохме в "Пирогов", но ни изпъдиха и оттам- не ни бил район. В "Света София" дежурният каза, че ще я вземат само ако има пневмония. Рентгенът показа, че има, и дадоха легло. Три дни я лекуваха напосоки, чак после взели храчка за изследване и установиха бактерия, характерна за вътреболничните инфекции...
Тя ставаше все по-зле, на 16 ноември я сложиха на апаратно дишане, а 10 дни по-късно почина.
Заведох дело, поисках справедливо възмездие.
Един прокурор от Софийската градска прекрати част от разследването, като направи заключение едва ли не, че жена ми е виновна задето е умряла. В АГ клиниката нямали вина, само дето две докторки издали документ с невярно съдържание. Съдът му върна делото за доразследване, той протестира, а после се оказа, че неговата жена била докторка и раждала в същото отделение, но останала жива... за разлика от моята.
После делото отиде при районен прокурор заради фалшивите епикризи. Той заключи, че и това не било престъпление.
А от здравното министерство ми писаха, че според тяхната комисия в родилното грешка нямали, но в медицината имало и такива неща...Господи, а има ли такава държава?!"
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ БЕЗ НАКАЗАНИЕ
“Намирам, че няма основания да се направи извод, че лекарите, имащи задължение за лечението на Боюко Белева, са извършили престъпление”, пише в постановлението на Димитър Арабаджиев от Софийска градска прокуратура. Той прекратява делото в частта му за причинената смърт на родилка като се мотивира така:
1). Белева не е била изписана от клиниката. Според нейна приятелка тя си тръгнала сама. След това заради Здравната каса са били съставени епикризи за “служебно изписване” с невярно съдържание.
2). Отхвърлена е версията за заразяване с вътреболнична инфекция, понеже в справка от РИОКОЗ се казва, че не е известно за такава.
3) Според вещи лица симптомите на родилката допускали тя да бъде изписана. Но и дори да са били назначени изследвания, нямало гаранция, че се излекува инфекцията.
Забравете Хипократовата клетва! А и Закона за здравето според който бременни и майки се ползват с особена закрила от държавата!
Софийският градски съд връща делото за доразследване, отбелязвайки, че доказателствата не са “анализирани адекватно от прокурора”. Той протестира, но апелативните съдии оборват и трите неговите тези, като отбелязват:
1) В картона на Белева е отбелязано: “Пациентката изрично настоява да остане в болничното заведение.” Не може това писмено несъгласие да се елиминира с едно свидетелско показание.
2) В разрез с добрата практика лекарите от АГ клиниката не са приели никакви действия за диагностициране и лечение на Белева.
3) Близките са отказали аутопсия, но и така е ясно, че е починала от бронхопневмония. Тя е здрава при постъпването си в родилното, а има оплаквания ден преди “изписването” оттам, което е направено по документи с невярно съдържание.
Вдовецът иска отвод на прокурора Арабаджиев, научавайки, че той не е безпристрастен, показа още проверката “Труд” за хода на процеса. Тогава и самият Арабаджиев подава молба за самоотвод. Но гарван гарвану око не вади и може би затова апелативният прокурор Митко Димитров не я приема, като отбелязва:
“Съпругата на прокурора е лекар в София, през септември 2012 г. е родила и престояла в същата болница. Но липсват данни за приятелски отношения, които да се приемат за съмнение за предубедено решение на делото.”
За честта на правосъдието върховният прокурор Васил Миков е на друго мнение. Той приема самоотвода със заключение, че “обстоятелствата около съпругата на прокурора обосновават извод за заинтересованост от изхода на делото”.
По-нататък младши прокурорът М. Малчев от Софийската районна прокуратура прекратява и наказателното производство за фалшифивите епикризи. Мотивът му:
“Липсват доказателства за престъпление, извършено от лекарките К. М. и Р. Р. За деянието по чл. 311 от НК се изисква дължностно лице да състави официален документ, в който да установи неверни обстоятелства. Д-р К. М. и д-р Р. Р., които са го подписали, не са длъжностни лица по смисъла на НК. Работата на същите по трудово правоотношение с “...” - ЕАД няма как да представлява служба в държавно учреждение. Болницата, в която те работят, е търговско дружество по търговския закон. Административните им нарушения, ако има такива, следва да се разгледат в Министерството на здравеопазването.”
Тук няма нужда от коментар.
А ето и отговорът на здравните власти: “Уважаеми г-н Истатков, след проверка... изказваме съболезнования за кончината на съпругата ви, но в медицината не всички заболявания протичат по логичен начин и въпреки неимоверните усилия на медицинските работници понякога се стига до фатален край.”
С други думи - Бог високо, Барозу далече, г-н Истатков. А пък ние сме си у нас.
