Българите не купуват, спестили са 5,7 млрд. лв. за година

Финансовото богатство на домакинствата по света се е увеличило с 10% годишно през 2013 г. според данни от доклад Global Wealth Report.

Това се случва въпреки политическите сътресения в глобален мащаб и опасността от нова рецесия в Европа. България не прави изключение от тази тенденция, пише във. „24 часа" Красен Йотов от „Индъстри Уоч".

Финансовите активи на българските домакинства надхвърлят 57,3 млрд. лв.

в средата на 2014 г. според данни на "Индъстри Уоч". Финансовото богатство на българите се е увеличило с 11%, или 5,7 млрд. лева, през последните 12 месеца.

Само че това увеличение се дължи на различни фактори. Докато у нас финасовото богатство расте предимно заради повишена спестовност и дохода от лихви, населението в Западна Европа и САЩ забогатява заради поскъпването на недвижимите имоти и акциите, търгувани на фондовата борса.

На Запад средната класа инвестира много по-масово в акции и затова печели от повишаването на борсовите индекси. Докато фондовата борса е по-скоро екзотика за българските домакинства.

Българските домакинства са по-заможни от румънските

според глобалното изследването, макар че България и Румъния отново са най-бедни в Европейския съюз.

На един българин се падат средно 4876 евро нетно финансово богатство, докато средният румънец притежава 3443 евро. Българите са 9 пъти по-бедни от средностатистическия германец.

Финансовото богатство включва спестяванията на домакинствата в депозити, пари в брой, пенсионни, взаимни и застрахователни дружества, както и преките инвестиции в акции.

Банковите депозити продължават да бъдат най-предпочитаната форма на спестяване сред българите. 67% от финансовото богатство е именно под формата на банкови влогове.

Част от българите са още по-консервативни, като съхраняват спестяванията си под формата на пари в брой, било то в български левове и евро или други чужди валути.

Спестяванията в кеш са 16% от финансовите активи

Напрежението в банковата система в края на юни повлия върху общия обем на банковите вложения у нас. Към сегашния момент обаче ефектът от изтеглянето на банкови депозити е почти напълно изчерпан. След изтеглянето на средства през юни банковите влогове се увеличиха отново през юли и август. Ръст на влоговете има не само в България, но и почти навсякъде другаде по света, въпреки че лихвите, които депозитите предлагат, паднаха както у нас, така и в глобален мащаб.

Част от спестителите потърсиха други варианти за инвестиция на своите активи. В България в резултат на данъка върху лихвите интересът на населението към взаимни фондове нарасна и в момента на тях са поверени 513 млн. лева, или близо 1% от активите на домакинствата.

В развитите страни в Западна Европа и Северна Америка инвестиционните дружества се радват на още по-голям интерес. За разлика от банковите депозити обаче инвестициите във взаимни фондове не са защитени с държавна гаранция.

Вложенията в пенсионни фондове са 7,6 млрд. лева или 13% от портфейла на домакинствата в България. В чужбина делът на спестяванията в пенсионни и застрахователни дружества е два пъти по-висок, отколкото в България. Разликите се дължат основно на закъснялата пенсионна реформа у нас.

"Забогатяването" на българите напук на бавния икономически растеж звучи на пръв поглед сензационно

Увеличаването на финансовите активи обаче се дължи предимно на повишената спестовност на българските граждани. Както по време на кризата, така и в момента българите спестяват немалка част от текущия си доход, отлагайки неналежащите покупки. През второто тримесечие потреблението на домакинствата е замръзнало на едно място според данните на НСИ. Спестените покупки се натрупват и допринасят за увеличението на финансовото богатство. А въпреки че лихвите по влоговете паднаха значително, депозитите все още носят на домакинствата 1,3 млрд. лева годишно под формата на лихви.
Жилищата в повечето западноевропейски страни повишиха стойността си, което автоматично увеличи богатството на европейците. 
МВФ дори наскоро предупреди, че ниските лихви по ипотечните кредити в световен мащаб създават предпоставки за надуването на нов балон на жилищния пазар в Европа, САЩ и Австралия. В много страни в момента апартаментите са дори по-скъпи отколкото бяха през 2007 г., в разгара на жилищната мания и непосредствено преди избухването на глобалната финансова криза. България е на другия полюс.

Цените на жилищата у нас започнаха леко да се покачват едва през тази година, а спрямо пика от 2008 г. имотите в България са поевтинели с близо 40%.

Недвижимата собственост продължава да бъде най-големият актив, с който разполагат повечето български домакинства. 71% от богатството на типичното българско домакинство е под формата на жилищен имот.

Разбира се, недвижимата собственост не е толкова лесно конвертируема като финансовите активи. От цените на жилищата се интересуват основно хора, които възнамеряват в скоро време да продават или да купуват имот. За повечето българи, които притежават единствено жилище, жилищното богатство е по-скоро абстрактен показател.

До края на 2014 г. богатството на българските домакинства леко ще нараства. Според официалната статистика пазарът на труда показва признаци на възстановяване. Увеличава се заетостта, което води до спад на безработицата до 11%.

Успоредно с това, пазарът на жилища вече се оттласна от дъното. На този фон обаче домакинствата продължават да бъдат предпазливи при разпределянето на семейния бюджет. Обявеното поскъпване на тока вероятно ще доведе до принудително увеличаване на спестяванията в очакване на по-високите сметки за ток през зимния сезон.  / money.bg