България държи два от най-великите рекорди

 

На главната снимката: Рекордът на Стефка Костадинова от 209 см в скока на височина стои непокътнат от 26 години.

Не е хубаво човек да живее в минало време. Това означава, че го е страх да погледне напред. Вехтите дрехи на българския спорт обаче не вещаят светло бъдеще. Това, което ни остава, е да обърнем поглед назад и да оценим постигнатото от предишните, златни поколения у нас.

Когато говорим за лека атлетика, всичко започва и свършва с имената на двете най-велики - Стефка Костадинова и Йорданка Донкова.

Повече от четвърт век те крепят на плещите си все по-избледняващата слава на страната ни в Царицата на спортовете. Двата световни рекорда - в скока на височина на пловдивчанката от 209 см и на 100 м с препятствия от 12,21 секунди на хърделистката, стоят непокътнати и така, както е тръгнало, няма изгледи скоро някой дори да си помисли, че може да ги доближи.

Четвърт век резултатът от 12,21 секунди на 100 м с препятствия на Йорданка Донкова не може дори да бъде доближен, камо ли подобрен.

30 август 1987 г., Рим. Шумът на стадиона е оглушителен. Костадинова притаява дъх преди най-паметния скок в женската лека атлетика. Публиката е пощуряла, защото малко по-рано Бен Джонсън е спрял хронометрите на 9,83 сек на 100 м - резултат, който година по-късно ще бъде анулиран, а канадецът от ямайски произход заклеймен като лицето на измамата в неравната и несправедлива битка с допинга.

Стефка не трепва. Подобрява с 1 см собственото си най-добро постижение в сектора от 208 см, поставено година по-рано на Националния стадион „Васил Левски“ в София. Хилядите на трибуните на „Стадио Олимпико“ във Вечния град изпадат в екстаз. Тогава никой обаче не подозира, че тези 209 см ще оцелеят 26 години и всеки опит да бъдат догонени във времето ще изглежда далеч-далеч от истината. С изключение на 208-те сантиметра на Бланка Влашич от Загреб 2009, след които кариерата на хърватката тръгна стремглаво надолу.

Традицията в една от най-красивите и атрактивни дисциплини в атлетиката като скока на височина завинаги остава българска. Преди Костадинова световният рекорд се държи от Людмила Андонова (207 см).

Образът на Стефка в историята е символ на победата и съвършенството, а до ден днешен на прага на Олимпийския музей в Лозана не стоят шпайковете на Юсейн Болт, нито трикото на Карл Люис, нито прътът за овчарски скок на Сергей Бубка. Там е поставена летва, върху която са отбелязани нейните 209 см.

Донкова разбива на пух и прах върховия резултат на планетата на 100 м с препятствия на родна земя. Пробягва дистанцията за нечуваните 12,21 секунди на 20 август 1988 г. в Стара Загора. Тази година се навършиха 25 години от онзи неин златен момент. Де факто тя измести от върха във вечната ранглиста на Международната федерация... съотборничката си и най-голяма съперничка на пистата Гинка Загорчева (12,25 сек от 8 август 1987 г. в гръцкия град Драма - б.а.).

Костадинова и Донкова са белите лястовици на световната лека атлетика през 80-те години на миналия век. Тогава гледката към представителките на нежния пол невинаги би ви понесла. Особено ако на старт на 800 м е застанала например авторката на най-стария световен рекорд - Ярмила Кратохвилова. От 1983 г. насам не се е намерила жена, която да е бягала по-бързо от нея. Образът на Кратохвилова е по-скоро стряскащ. Остра мъжка челюст, релеф на мускулатурата, който няма да постигнете дори да спите в залата с тежести, и отблъскващо окосмяване, което явно на нея тогава не Ӝ е правило впечатление.

България е на другия полюс. На 209 см височина в сектора за скок на височина и на 12,21 секунди завинаги пред съперниците на 100 м с препятствия.

И все пак историята е чудесно нещо. Способна е да ни стопли предпразнично сърцата и да ни откъсне за кратко от реалността. Това също е полезно. Особено когато е за кратко. 

Наша гордост има в щангите и стрелбата

Единственият световен рекорд в щангите с български адрес стои срещу името на Георги Марков.

Още два световни рекорда стоят на сметката на България в историята на спорта. Единият е на Диана Йоргова в стрелбата, а другият е на Георги Марков в щангите.
На 31 май 1994 г. в Милано стрелкинята, съименничка на великата атлетка Диана Йоргова (олимпийска вицешампионка в скока на дължина от Мюнхен '72 - б.а.), поставя най-добрия резултат на планетата на 25 м с пистолет с 594 точки.

Във вдигането на тежести все още не се е намерил по-як тежкоатлет от Георги Марков в кат. до 69 кг в изхвърлянето. На игрите в Сидни 2000 той укротява щанга от 165 кг, което досега остава недостижима величина. Марков остава със сребро от олимпиадата. Златото в тази категория е за Гълъбин Боевски. 

 

Мъжкият спринт с 20 бягания под 10,0 секунди от 1968 г. насам

Юсейн Болт накара всички да вярват, че човешките възможности в спринта са неограничени.

     

Противно на всички прогнози на специалистите през 90-те години, вещаещи едва ли не край на атракцията в мъжкия спринт, най-динамичните събития всъщност се случват именно там. Заслугата е на Юсейн Болт. За Светкавицата няма предел на човешките възможности. Той не допуска друг дори да си помисли, че може да постави ръка върху постиженията му. Макар да не е подобрявал феноменалните си 9,58 секунди от първенството на планетата в Берлин през 2009 г., ямаецът е без конкуренция и по-скоро поставя сам спирачки на себе си.

Първият мъж в света, който спира хронометрите под 10,0 секунди на 100 м, е американец - Джим Хайнс. Той печели олимпийската титла в Мексико '68 с резултат от 9,95 секунди, който е отчетен електронно. Рекордът му остава непокътнат 15 години, преди сънародникът му Калвин Смит да го подобри с 9,93 секунди през 1983 г. През 80-те години Смит е сред най-добрите спринтьори, но заради скромността и мълчаливия си характер остава в сянката на Карл Люис. Смит е два пъти световен шампион, но на 200 м. Паралелно с леката атлетика се опитва да сбъдне мечтата си за пробив в американския футбол, но неуспешно.

Три бягания с времена на световен рекорд на 100 м са зачетени, но впоследствие анулирани: 9,83 сек на Бен Джонсън от Рим '87 заради допинг, 9,78 сек на Тим Монтгомъри (САЩ) от Париж 2002 поради същата причина и 9,76 сек на Джъстин Гатлин (САЩ) от Доха 2006 поради грешка във времеизмервателната система.
Двайсет бягания под 10,0 секунди са регистрирани от 1968 г. насам. От тях 14 официално стоят в графата световни рекорди, има и пет изравнявания на върховото постижение в дисциплината.