България е на 4-то място на Балканите по производство на череши
Производството на череши в световен мащаб през 2015 г. се очаква да достигне 3,1 млн. тона, което е с 35% повече от рекордната 2013 г. На този етап лидер в отглеждането на череши остава Турция, а при износа първите две места държат САЩ и Чили.
На Балканите този бизнес остава популярен, като освен в Турция той е силно застъпен в Гърция, Румъния, България и Сърбия, а напоследък и Албания го развива с бързи темпове. Това показва анализът на експерта Николай Вълканов, част от който препечатваме от farmer.bg.
Постепенно черешопроизводството се превърна в един от най-атрактивните овощарски сектори в България. Данните на статистиката сочат, че през 2014 г. делът на реколтираните площи с череши достига 24% от всички овошки спрямо 17,7% през 2007 г. По обем на производството то се нарежда на второ място след ябълките.
В сравнение с останалите балкански държави България се нарежда на 4-о място по производство след Турция, Гърция и Сърбия. През 2013 г. страната ни е произвела над 7 500 т череши при 51 131 тона в Турция, 12 хиляди тона в Гърция и 9 300 тона в Сърбия.
За да се нареди сред водещите производители на череши в света, България трябва да преодолее редица предизвикателства. На първо място е важно да се подобри сортовата и възрастова структура на насажденията, да се използват нови модерни технологии за напояване и борба с вредителите и др.
Популярният с черешите си Кюстендилски край от години е в упадък със силно раздробена собственост на градините (среден размер от 8 дка), стари насаждения и сортове.
България е част от общия европейски пазар - най-големият консуматор на пресни череши и един от най-платежоспособните в света. Месните производители имат възможност да се възползват от нови, но вече изпитани и доказани сортове, подложки, технологии за засаждане, формировки, средства за растителна защита.
За по-малките производители (под 50 дка) сдружаването единствено гарантира възможност за инвестиции в повишаване добавената стойност на продукцията.
Ролята на държавата в подкрепа на сектора следва да бъде насочена основно към преодоляване на външните за него предизвикателства - по-лекия и евтин достъп до земя, вода, енергия, както и опазване на собствеността на производителите.
При сегашното състояние на пазара между 55-60% от черешите в България се изкупуват за преработка.
Най-големият играч е компанията „Куминиано фрут", която е на пазара от началото на 90-те години и е създадена с италиански капитал. Тя държи около две трети от пазара на преработени череши, като основната й дейност е производството на пулп. Собствениците на „Куминиано фрут" са инвестирали в 3000 дка собствени черешови насаждения в Пловдивска област през последните години, но продължават да изкупуват активно продукция, основно от централна и източна България. Компанията преработва средно между 15 и 20 хил. тона череши през всяка от последните три години, по оценки на InteliAgro.
Второто място си оспорват „Балкан фруит", която също е с италиански капитали и подобен предмет на дейност и българската „Авиус-2003". По-малки количества изкупуват „Серена" и „Струма фрут" и други български фирми, ориентирали се в сегмента на сушените плодове.
Ниското качество на произведените в страната череши и развитието на преработката са превърнали България в значителен износител на консервирани череши. Средногодишният износ на продукцията се изчислява на между 40 и 52 млн. лева за последните пет години по данни на НСИ.
Пазарът за прясна консумация в страната варира значително през последните години в зависимост от климатичните условия и реколтата. Според изчисления, базирани на данни на „Агростатистика", той възлиза на 13-20 хил. тона. По-всяка вероятност обаче, в тези количества влизат и изкупуваните количества от румънски търговци, чиято засилена активност през последните 3-4 години не намира отражение в статистиката за износа.
По-съществен износ на пресни череши се наблюдава от 2010 г. насам. Между 80-90% от количествата са за страни извън ЕС - най-вече за Русия (с 57% за 2014 г.) и Беларус (18%). Спорадичен е износът за държави като Австрия, Германия, Италия, Холандия, Полша.
През последните години особено активни на вътрешния пазар са румънски търговци, но количествата, които купуват и изнасят, са трудно проследими.
Основният проблем пред износа, както вече споменахме, е трудността, която имат търговците пред съставянето на достатъчни по обем, еднородни партиди, липсата на охлаждане и калибриране. Не по-маловажни са и липсата на стандарти за качество, на които държат платежоспособните пазари.
money.bg
