България се готви за заплахата ебола

Много смъртоносен, изключително заразен при пряк контакт с телесни материи, но и лесно разрушим с дезинфектанти и най-оптимистичното засега - не се предава по въздуха. Това е вирусът Ебола от сем. Филовириде. Всъщност става дума за 4 разновидности, от които причинителят на сегашния пожар в Западна Африка - щамът Заир, е обявен за най-агресивен.

Толкова ли е страшно,

или някой преувеличава,

се питат всички след поредната порция новини за доказани и съмнителни случаи в Европа и САЩ.

Ебола е най-сериозната глобална заплаха на съвремието, отговаря Световната здравна организация (СЗО). Преди 2 месеца проблемът бе локален за Африка, но днес вече е световен. Терминът “епидемичен взрив” бе сменен с “епидемия”.

Ебола е описана като заболяване през 1976 г. и оттогава периодично избухва на вълни. Вирусът преминава сред хората при консумация или контакт с болни прилепи, антилопи, маймуни. Досега са известни 10 вълни в африкански страни. Сегашната епидемия обаче е най-смъртоносната досега с близо 4500 починали от януари насам. Заразените са общо 8914. За начало се смята контакт на 2-годишно дете с прилеп в Гвинея в края на 2013 г. В момента най-засегнатите страни са Гвинея, Сиера Леоне и Либерия.

“Ако не се вземат адекватни мерки, обхватът може да се разрасне значително, като се засегнат и други африкански страни и се осъществи износ към други континенти. Не очаквам пандемични размери, защото начинът на предаване не го предполага и ако се внесе в развита страна с добра медицинска мрежа, инфекцията ще бъде поставена под контрол”, обясни главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев за “24 часа”.

След като страни като САЩ, Испания и Германия имат случаи на ебола на своя територия, а първите две и заразяване на медицински персонал, стана ясно, че всяка страна може да очаква внос на заразата. Повечето

инфекционисти у нас

смятат, че първият случай

на ебола тук е въпрос

на време

“Дали ще стане това, зависи от развитието на епидемията в бъдеще. Никъде няма гаранция срещу внос на заболяването, но рискът е значително по-висок за страни, които имат интензивни връзки със засегнатите 3 страни от Западна Африка. Ние сме в по-добро положение, защото нямаме почти никакви контакти с тези страни - нямаме работещи там граждани, нито посолства, не поддържаме икономически връзки”, казва д-р Кунчев. Като се прибавят липсата на директни самолетни връзки и ограничените до минимум пътувания в двете посоки, това ни дава по-голям шанс да избегнем внос на вируса, смята той.

Това обаче не означава, че България не се готви за адекватен отговор. Засега най-вероятният начин за пренасяне на заболяването в България е заразен човек в инкубационен период - до 21 дни максимум, но най-често 7-10 дни, да пристигне у нас. Може да стане със самолет, на сухоземна граница, с кораб (най-малко вероятно) или да влезе нелегално през зелена граница като бежанец, уточнява д-р Кунчев. По всички посочени направления са предприети мерки и ако попадне човек със симптоми, трябва да мине още прегледи и изследвания. У нас повечето имигранти са от Сирия и Афганистан - до 80-85 %, а от Африка преобладават хора от Алжир, Етиопия, Сомалия, Мали, Камерун.

 И за тях важи правилото, че подлежат на преглед, изследвания и наблюдение, каза още д-р Кунчев.

Ще продължим да пазим границите, но ключът към успеха е да поддържаме висока готовност на цялата система за реакция, убеден е държавният здравен инспектор.

Какво означава това на практика? Оттук нататък всеки лекар в спешната помощ, джипитата, в болниците и ДКЦ трябва да търси епидемиологична анамнеза при наличие на: температура над 38 градуса, главоболие, диария, повръщане, кръвоизливи. Ако случаят отговаря на дефиницията на заболяването, лекарят трябва веднага да го изпрати в инфекциозно отделение, клиника, болница и да уведоми районната здравна инспекция (РЗИ). След това епидемиолозите трябва да издирят контактните, да ги разпитат, изолират, изследват, да разпоредят дезинфекция, наблюдение и др. Само това гарантира, че дори да има внос на заразата, няма да се стигне до широко разпространение и ще остане под контрол, казва д-р Кунчев. Ключовото значение на подготовката на медицинските кадри за работа с болни от ебола се доказа със случаите на заразяване на медсестри и санитари в болници в Испания и САЩ. Заболялата санитарка Тереса Рамос в мадридската болница “Карлос Трети” е първият случай на местно предаване на ебола в Европа. Тя е била в екипа, обслужвал заболелите от ебола в Африка двама испански свещеници, които починаха. Европейската комисия прати свои експерти в разследването на случая.

“Имах възможност да разговарям с колегите от Испания и екипа от експерти на Европейския център за контрол на заболяванията, който беше в Мадрид по случая. Заключението, макар и предварително, е, че

въпросът е не толкова

в тежките изолационни

костюми, а в тяхната

правилна употреба

При работа с високо заразни материали дори минималното попадане на телесни течности от болния по лигавици на уста, нос, очи и др. може да доведе до заразяване”, разказа д-р Кунчев, който участва в експертна среща на центъра в Стокхолм тези дни. Оказва се, че то става вай-лесно при неправилно събличане на вече замърсен костюм и при неговата дезинфекция. Вирусът на ебола не “лети” във въздуха, но е в огромни количества в телесните течности и всичко, което замърсено с тях. Затова и е много важен въпросът какво защитно облекло е достатъчно за медиците, лекуващи хора с ебола. “Санитарката в мадридската болница е била със защитно облекло според изискванията, но при сваляне на костюма задължително трябва да присъства и второ лице, което да гарантира дезинфекцията и правилната технология по свалянето му”, каза д-р Кунчев. Лекарите, работещи в заразените страни, продължават да смятат, че по-обикновен защитен костюм с маска, очила и ръкавици е достатъчен, но трябва да се внимава за допълнително замърсяване при свалянето му. Обслужването на болен с показваните по медиите тежки изолационни костюми с ниво 4 на защита е почти невъзможно, отсичат инфекционисти и епидемиолози. “Само след 20 мин в такъв костюм човек е изпотен, изтощен, изнервен и най-силно от всичко желае да излеле от него и да диша свободно. Това често води до прибързване, грешки и възможност за заразяване”, обяснява д-р Кунчев.

Какво конкретно трябва да правят лекарите и медицинският персонал от всички нива на здравната система у нас при работа с ебола, са разписали експерти в нови указания. Те са публикувани на интернет страницата на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Пуснат е и алгоритъм в графичен вид за оценка на съмнителен за ебола случай. В детайли е описано как се вземат и транспортират кръвни проби, как се борави и как се унищожават еднократните консумативи, с какви концентрации на хлорни разтвори се дезинфекцира, как се пере болничното бельо и др.

Симптомите на ебола в ранна фаза приличат на тези при инфекции като грип или малария: повишена температура, мускулни болки, слабост, главоболие, възпалено гърло, пише в указанията. След това може да се явят гадене,

повръщане, диария, болка в корема, обърканост, обрив, както и кръвотечение от кожата, лигавиците, очите, ушите, стомаха и червата, пикочните пътища, които завършват с поражение на всички органи.

“Подозрение за ебола има, ако пациентът е с температура над 38 градуса, пристигнал е от държава, в която има ебола и първите симптоми са се появили до 21 дни след пристигането”, обясни проф. Тодор Кантарджиев, шеф на НЦЗПБ. Там се намира лабораторията, която изследва и потвърждава вируса на ебола чрез генетични методи. Изследвания по желание не може да се правят, уточни проф. Кантарджиев.

За медицинския персонал в болниците, където биха попаднали хора с ебола, се изискват поне “ръкавици, непромокаема престилка, предпазни очила или лицев щит/шлем, лицева маска”.

“ Реакцията и ресурсите, които се влагат сега, са значително по-големи и резултат ще има. Лошото е, че беше изпусната възможността заболяването да се ограничи само в първоначалните 3 засегнати страни. Допълнителен малшанс беше и това, че то възникна в страни с много слаба до липсваща система на здравеопазване и първите няколко десетки случаи бяха направо пропуснати. Перспективата пред Европа и развитите страни е да организират адекватен и мощен отговор и аз съм сигурен, че това ще даде резултат и епидемията ще бъде ограничена. Това обаче няма да стане бързо и ще струва много скъпо”, прогнозира д-р Кунчев.

"24 часа"