Българската яхта "Фурия" финишира първа в класа си в трансатлантическа регата
Снимка: burgascity.com
С победа завърши първото българско участие в престижната регата ARC (Atlantic rally for cruisers). Опитните ни ветроходци Румен Котов, Диан Зайков и Михаил Копанов с бургаската яхта „Фурия“ финишираха първи в своя клас – Cruising F и на 29-то място сред близо 200 участвали съдове, съобщава OFFnews.bg.
Около 2700 морски мили е разстоянието от началната точка на надпреварата - Лас Палмас на остров Гран Канария (западно от Мароко) до финала на остров Санта Лучия, в Карибския архипелаг Малки Антили.
Стартът на 30-ата поред регата ARC бе даден на 22 ноември. Още в първата седмица българският екипаж излезе начело в клас F. Ветроходците ни съумяха да удържат преднината в напрегната борба с опитни и хитри съперници.
„Фурия“ е финиширала днес в 00.28 ч по Гринуич (02.28 ч българско време). Това се вижда от сайтаWorldcruising.com, чрез който далечни приключения в океана могат да бъдат следени в реално време. Към 10.00 ч българско време днес все още имаше яхти на повече от 1000 мили от финиша.
От борда
Публикуваме откъси от записки на Румен Котов, постнати вчера Пълният текст, както и подробности и снимки за „Фурия“ са достъпни в сайта Furia1101.com. Този разказ съдържа и първи обяснения за големия успех на тримата ни ветроходци.
* * *
Плаваме максимално бързо, но уж благоразумно. Слагам уговорката „уж“ защото мисля, че Мишо се преуморява да управлява на спинакер (OFFNews – според справка в Уикипедия - голямо допълнително платно, което се използва при плаване по вятъра (курсовете фордевинд и бакщаг)...)... Днес Мишо ми предостави румпела за 10 минути, защото много му се беше приспало. Това бяха най-трудните ми минути в цялото плаване. Освен това, току-що се бях събудил от дрямка, в която сънувах, че келнерът ме пита как го искам телешкия стек: rare, medium или well done.
Мишо е ветроходна машина
И преди да отговоря на този толкова важен въпрос, се пренасям в действителността, над мен е надвесен брадясалият, изпечен от слънцето Мишо, който небрежно ме пита „Ще хванеш ли за малко, че много ми се приспа?“ Е...аси, и това ли трябваше да ми се случи?! Да управлявам със спинакера в над 20 възела вятър в този гаден врящ океан, и то преди да съм си изял стека?!
...А Мишо беше под палубата, толкова каталясал, че изпитваше затруднения в правенето на кафе. Та това ако е благоразумно? Викам му на Мишо, дай да свалим спинакера да си отдъхнем всички, а той отговаря, „Тогава съвсем ще спрем. Кво се страхуваш толкова от този спинакер. Няма нищо страшно. Нали трябва да се научиш?“ Е точно на ден и половина от финиша и в 24 възела вятър и 5-та степен океанска вълна ли трябва да се уча? А лошите ученици, които бъркат, нали ги шамаросват? Не ми се ядат плесници на стари години.
...
Кой е казал, че вълната в океана била дълга и равномерна?! Или ако никой не го е казвал, аз съм останал с такава заблуда. Нищо такова. Да, доста по-дълга е от тази в Черно море, а и от Средиземно море, но е объркана, не е еднопосочна, равномерна и еднаква по височина. Тъкмо тази неравномерна и нееднаква вълна прави управлението на Фурия с автопилот (Raymarine SPX 10) невъзможно. За в бъдеще ще проучвам и мисля за ъпгрейд, защото без надежден автопилот плаването на дълги разстояния от малък екипаж (2-3 души) става изтощително и проблематично.
...
Мишо е ветроходна машина. За него няма leisure time, докато е на яхтата. Голяма част от времето се е сраснал с румпела, а когато някой друг управлява, оглежда и наглася такелажа, измисля нови подредби, нови идеи за по-ергономично настройване на ветрилата.
През нощта си говорихме за Фурия. Той я оценява като изключително мореходна, балансирана и лесна за управление яхта. Освен това, hull 220 означава, че е изпитан във времето модел, преминал всички детски болести на растежа. Естествено има бележки по подредбата в кокпита, към мястото на рулевия, към разположението на уредите (прекалено далеч за виждане, възприемане на информацията и промяна на настройките и менютата).
Как предизвикахме фурор
На 14-я ден, Никулден, не се случи нищо особено. Режимът на плаване остана същия като предния ден - спинакер през деня и каране на макс и пеперуда след залез слънце (без рифоване), и поддържане на максимално пълен курс към точката (waypoint), която бяхме задали северно от Санта Лучия.
Бяхме си дали сметка, че в тези умерено силни ветрове нашите предимства бяха:
1. Че карахме максимално пълно („любимия ми“ фордевинд), т.е поддържахме курса, който ни водеше максимално директно до дестинацията. Другите яхти сякаш не се справяха так добре с курса, както Фурия.
2. През нощта не рифовахме... дори ако видехме, че идва шквал, просто поемахме ускорението от около 5-8 възела и понякога съпровождащия го дъжд. С две думи игнорираме напълно съображенията за спокойно и удобно плаване;
3. Вдигахме спинакера винаги, когато вятърът паднеше до 5-та степен и го сваляхме, ако вдигнеше трайно повече. В това отношение Мишо имаше много точно око и вярна преценка.
4. Не ни мързеше да правим повороти, когато вятърът захождаше и ни качваше прекалено встрани от директния курс към дестинацията.
5. Не ни мързеше да правим почистващи от водорасли маневри на двигател на заден ход, съпроводени с прибиране на стаксела или спинакера, откачане на превентера, заставен срещу вятъра с пълен ход назад и после да правим обратно всички тези операции.
Всички тези фактори, взети заедно и естествено скритите възможности на Фурия, направиха така, че предизвикахме фурор в международните ветроходни форуми за нашето последователно и настъпателно плаване в това 30-то издание на ARC в компанията на много по-големи яхти.
...
Бях попаднал на една мисъл, че плаването с ветроходна яхта в океана е 1/3 еуфория, 1/3 скука и 1/3 ужас. Не мога да се съглася напълно с това, защото ако ужасът наистина беше 1/3 всички мореплаватели щяха да зомбясали. Еуфорията обикновено е също много кратка. Скуката зависи от човека, който плава. Моето мнение е, че мореплаването безспорно не е айляк (leisure), освен ако не си кесиш някъде на котва 90% от времето, но това не е плаване.
Самото прекосяване (passage) е напрежение, влизане в работен режим на вахти (hard day's night и hard night's day), понасяне на неудобства в задоволяване на основните човешки потребности: хранене, сън, ходене до тоалетна, хигиена; решаване на проблеми, които неминуемо изникват; опасения (или по-скоро загнездили се трайно в мозъка ти страхове) от лошо време и бури и в тази връзка прекомерно вторачване в прогнозите; страхове от възможни инциденти и болести, които, ако се случат, могат да се окажат непоправими. Особено ако човек е грамотен мореплавател, чел е много и е наясно, че не само на 1000, но и на 100 мили от сушата, не може да очакваш адекватно помощ отвън, а трябва сам с екипажа да се справите своевременно, решително и интелигентно с всяка една ситуация...
БРАВО, момчета!
Естествено, с най-голямо вълнение следяха напредъка на „Фурия“ и стискаха палци онези, които са посветени във ветроходното дело. Тук привеждаме няколко от техните последни коментари в интернет.
Във Furia1101.com
Николай Джамбазов, 7 декември: БРАВО момчета!!!..Радвам Ви се от все сърце... Гледайте и попивайте всичко, което прави Мишо, защото имате незаменим учител... Един съвет от мен: Вече имате достатъчна преднина, не рискувайте и карайте по-сигурно. Желая Ви да треснете и големите.
Коста, 7 декември: Да си в една лодка с Мишо и Джак Спароу цели две седмици си е жив сървайвър. Е рискуваш първия да ти вземе здравето от бачкане, а другия Е другия да те захапе в пристъп на глад :) Доставяте ни много приятни изживявания... Е и умната, че по мои сметки имате още десетина часа.
Велко Лазов, 7 декември: Целият съм настръхнал и непрекъснато ви гледам!!! Макар да знам, че информацията на сайта не се обновява на всяка минута, аз чукам бутона!!!
Стискам палци! Вече ме болят! Дано всички богове са с ВАС! Ще викам Ура толкова силно, че може и да ме чуете! Мишо, Деян и Румен - Вие сте страхотни!!! Дано някой се намери да го отбележи в България!!!
divein, 7 декември, преди обед: Фурия, води убедително, а и остават едва 124 nm [морски мили]!!! Преднината пред втория е 108nm.
Ще се пръсна от кеф, като натрие носовете на многото по-бързи лодки с многочленни екипажи...
Венци-малкия, 7 декември, преди обед: Докато не мине финиша, не смея да гъквам... Огромна преднина им трябва... че с тоя крив коефициент ще ги пре...т много гадно.
wert, нощес, 8 декември, 02.43 ч българско време: Сега погледнах, вече би трябвало да са на финиша. С точно 110 nm преднина.
Венци-малкия, 8 декември сутринта: Хайде честито! Първи! БРАВО. Сега трябва да изчакаме всички да финишират.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
