Българският бизнес е склонен да толерира до 7 месеца забавено плащане
Българските компании са толерантни и могат да изтърпят забавено плащане до седем месеца. В същото време опитът показва, че след втория-третия месец на просрочието дълговете трудно се събират. Това на практика означава, че българските фирми често се превръщат в кредитори за своите клиенти и част от дълговете никога не могат да бъдат събрани, дори и с помощта на съда или колекторски фирми.
Това показват данните от последното маркетингово проучване за междуфирмената задлъжнялост, изготвено по поръчка на колекторската компания „ЕОС Матрикс“. Фокусът му е насочен към експортно ориентираните малки и средни предприятия, чиито 50% от оборота идва от износ. Проучени са над 4 хил. компании, като изводите са направени на базата на извадка от 300 фирми, които отговарят на търсения профил.
Получените данни показват и една добра новина за развитието на българския бизнес.Повишава се финансовата култура и компаниите започват по-внимателно да проучват своите контрагенти, макар и процентът да е все още нисък - около 30 на сто. 70% от тях обаче правят това само в интернет, където информацията може да бъде изкривена. 23% от фирмите изискват препоръки и около 10% купуват кредитни отчети, за да проверят финансовото състояние на своите клиенти.
Анализите показват, че средно 1/3 от клиентите на тези компании бавят плащанията, дори и с една седмица след падежа. „Това ниво е близо до средното за Източна Европа“, коментира търговският мениджър на „ЕОС Матрикс“ Светла Петрова. Средно отложеното плащане у нас е в рамките на 38 дни, докато за другите държави от региона е 40 дни, допълни още тя.
Всяка фирма има по средно 20 клиента, които бавят плащания, средно в размер на 84 хил. лева. Простата математика показва, че това означава задлъжнялост от около 1,6 млн. лева за фирмите. Около 6% от тях или 100 хил. лева се отписват годишно от компаниите като несъбрани задължения, коментира управителят на „ЕОС Матрикс“ Райна Миткова – Тодорова.
Основната причина за забавените плащания са финансови затруднения на клиента (82%). При 15% от анкетираните фирми става въпрос за бавени плащания от страна на държавата или общински структури. При 8 на сто пък става въпрос за опит за измама.
Част от проблемите идват от факта, че фирмите не дефинират ясно какво е забавено плащане. Малко български компании (под 15%) имат и специализирано вътрешно звено, което да се занимава с просрочени задължения. Въпреки това компаниите прибягват до собствени ресурси (основно от счетоводния или финансовия отдел) за събиране на задълженията си. 84% от компаниите се обаждат по телефона на своите клиенти с напомняне за дължими суми, 78% изпращат напомнящи писма за това.
Малко над половината от компаниите, които участват в проучването, се обръщат към съда, и едва 13% се обръщат към колекторски фирми. На въпрос на Investor.bg Райна Миткова – Тодорова уточни, че малкият брой фирми, които се обръщат към специализирани компании за събиране на задължения, е чисто българска специфика. „В Германия например този процент е 40 на сто“, допълни тя.
Основната причина за това е лошата слава на колекторските фирми и опасенията, че тяхната намеса ще прекрати взаимоотношенията с клиентите.
Методите ни на събиране на задълженията изключват личния контакт, обясни от своя страна Светла Петрова. Тя обясни, че основно компаниите изпращат напомнящи писма, обаждат се по телефона на задлъжнелите лица. Успехът идва от упоритостта на търсенето на задълженията, смята още тя.
51% от фирмите се обръщат към съда при просрочени задължения на свои контрагенти, но дори и със съдебно решение, вземането на парите понякога така и не се случва. В общия случай процедурата отнема почти 17 месеца, показват още данните от проучването. Освен това при съдебно дело се заплащат съдебни такси и хонорари на адвокати, при това предварително, още преди да е започнал процесът.
Колекторските компании заделят процент от размера на вземането като такса за услугата. Той варира от 8 до 20 на сто, в зависимост от бранша, от който е вземането, просрочието и други фактори, коментираха още от „ЕОС Матрикс“. Това, което е положително за бизнеса обаче е, че средствата се плащат след събирането на задължението и то само, ако действително има възстановени плащания. Данните от проучването показват, че при обръщане към колекторска фирма събирането на задълженията отнема малко повече от 7 месеца.
Всъщност най-бързо се връщат вземанията с вътрешните ресурси на компанията – за около 3 месеца.
