Българският розов домат влезе в световна съкровищница на вкусове

Зеленчукът от Куртово Конаре беше признат за уникален от световна организация за уникални храни

Розовият домат от Куртово Конаре, известен още като "голям бабин", влезе в Световна съкровищница на вкусове на международната организация Slow Food, предаде marica.bg. Зеленчукът заедно с местната куртовска ябълка са вписани преди 2 месеца в електронния каталог на международната неправителствена организация, която събира уникални храни от цял свят.
В брошурата вече са около 1000 продукта, но от тях само четири са български. Те могат да се срещнат в ограничен географски район и това са българското зелено сирене, смилянският фасул, нафпавокът и каракачанската овца (специален сектор в съкровищницата е запазен за породи и сортове).

Горди сме с признанието, което получихме. Преди вписването на розовия домат и ябълката на място в селото ни посети представител на организацията Slow Food от Италия, обясни общинската съветничка Емилия Шушарова. Тя живее в Куртово Конаре, селото, прославило се като меката на домата и куртовската капия. 

Първите постъпки в Slow Food селото направи преди близо година-две с представянето на местния сорт чушки, като очакваше той да бъде “патентован”. Червеният месест зеленчук е типичен за Куртово Конаре, а жителите му обясняват, че на него се дължи уникалният вкус на лютеницата, която традиционно се пече в селото през септември. По-късно обаче станало ясно, че видът има много разновидности, разпространени на доста места, дори и в Турция. 

За куртовската ябълка Шушарова обясни, че вече рядко може да се види дори в селото им. Дървото е останало тук-там в някои от по-старите къщи. Отличава се с това, че плодът е дребен, червен и на ивици, а вкусът е сладко-кисел. От нея се приготвяли предимно сокове, но плодовете били много вкусни и в сушен вид.

Сега в Куртово Конаре очакват представители на Slow Food, които да им дадат насоки как да съхранят, а също и как да продължат отглеждането на тези два вида. За да се запази биоразнообразието и насладата от храната, организацията помага на местните общности да съхранят и популяризират специфични, тясно географски обособени и застрашени от изчезване продукти. Те се грижат и за рецепти, и за хранителни суровини, които могат да станат обект на малко производство.

У нас вече са създадени три президиума - проекти за спасяването на гострономическите ни съкровища чрез икономическо стимулиране на местните общности от производители на традиционни храни. 

Влязлото в съкровищницата българско зелено сирене се приготвя в района на село Черни Вит в община Тетевен. То е разновидност на бялото саламурено сирене. Специалистите го определят като едно от трите плесенни сирена в Европа и единственото плесенно сирене на Балканите.

Нафпавок е кълцано свинско месо, натъпкано в стомаха на прасето, което съхне бавно, заровено в пепел. Приготвя се в разложкото село Горно Драглище.

Смилянският фасул е типичен за смолянското село Смилян. Влязлата в съкровищницата каракачанска овца и производните є продукти са от района на село Влахи, община Кресна.

Slow Food в превод от английски означава “бавна храна”. Международното движение е основано през 1986 г. в Италия с цел да запази местните гастрономически традиции, да насърчи отглеждането на местни сортове семена, земеделски култури и породи домашни животни.

Движението е организирано в местни общности, наречени конвивиуми, и наброява над 100 000 души в над 130 държави по света. България е част от световното движение от 2004 г. Чистата, вкусна и честна храна, която е в основата на философията, трябва да се произвежда природосъобразно, да е с високо качество, а производителите да получават адекватно възнаграждение за труда си.