Балканци навлизат в наши филми, дори Арманд Асанте играе Турчин
След 10 ноември 1989 г. киното в България изпада в будна кома. Киноцентърът “Бояна” се разпада, няма пари, няма идеи, няма и зрители, защото вместо киносалоните предпочитат митингите по площадите и улиците, пише 24chasa.bg
През 1992 г. на екраните излизат само два български филма - “Куршум за рая” на Сергей Комитски и “Вампири, таласъми...” на Иван Андонов. “Куршум за рая” остава в историята като първия частен филм след 1989 г.
Във “Вампири, таласъми...” също има “частен елемент” - заедно с “Бояна” и НФЦ продуцент е и ЕТ - ТРАИВ. Едноличният търговец Трайко Иванов.
И двата екипа не прибягват до услугите на чуждестранни актьори: дали заради икономия на пари, или защото като патриоти избират българското.
През следващата 1993 г. също са произведени само два филма - La donna e mobile на Нидал Алгафари и “Граница” на Илиян Симеонов и Християн Ночев. Вторият излиза на екран в началото на 1994 г.
Нидал Алгафари също търси частни средства и е подпомогнат от фирма “Розим” на прословутата по онова време “винена царица” Роза Георгиева.
Екипът на многострадалния като финансиране, снимане, монтиране, премонтиране и разпространение “Граница” за първи път се обръща към чуждестранен инвеститор. Освен от НФЦ филмът получава пари и от Морис Бровер - Франция.
Първият, който в новото време снима чужденец, е Георги Дюлгеров. В “Черната лястовица” (1996) той използва непрофесионалния актьор Арчибалд Декис. Филмът прави впечатление с могъщата си “продуцентска коалиция”: “Радиовижън” - Александър Методиев, 47-eme Parallele - Jan-Paul Dekiss - Париж, Globe film-Egri Pal, Будапеща, НФЦ, БНТ, SNS и Euroimages.
Арчибалд Декис
е в ролята на французина - един от четиримата мъже, влюбени в красивата циганка Магдалена (Любов Любчева). По сценарий той е прикован към инвалидна количка. Оказва се, че синът на френския копродуцент Жан-Пол Декис - Арчибалд, е прекарал 14 от своите 18 години в инвалидна количка. Но вече ходи и Дюлгеров го е направил свой асистент. Когато разбира за миналото му, той му поверява и ролята на инвалида и Арчибалд играе със собствето си име.
“Закъсняло пълнолуние” е лебедовата песен на режисьор Едуард Захариев. Той умира по време на монтажа. Във филма играе
литовска актриса
Виргиния Келмелите
Тя е снаха на главния герой Стареца (Ицко Финци), съпруга на сина му (Николай Урумов).
Виргиния Келмелите е родена през 1963 г. в малкото рибарско градче Няринга. През 1985 г. завършва актьорския факултет на консерваторията във Вилнюс и веднага е приета в трупата на Каунаския драматически театър. През 1996 г. го напуска и пристига в България като съпруга на шефа на френския културен център в София Жан-Жак Пейзан. Живее тук 4 години и освен в “Закъсняло пълнолуние” се снима и във филма “И слезе Господ да ни види”.
През 2000 г. Виргиния Келмелите заминава за Париж, където работи в център за оказване на психологическа помощ на болни от СПИН, както и на деца с онкологични заболявания. Все пак не къса с професията - през 2009 г. се снима в ролята на Раневская в кино- и телевизионния вариант на “Вишнева градина”, режисирани от финландеца Християн Смелдс.
Най-известната чуждестранна актриса, която играе в български филм през първите години на прехода, е
гъркинята
Катерина Дидаскалу
Режисьорът Иван Ничев й поверява ролята на арменката Аракси Вартанян в “След края на света” (1998). Партнира й Стефан Данаилов в ролята на Алберт Коен (Берто). Тяхната любов се заражда, когато са още деца и живеят в един от най-бедните квартали на Пловдив, приютил в себе си едва ли не представители на всички народи по света: българи, евреи, арменци, гърци, цигани и др.
Този квартал е пометен от политически вихрушки и бури, които връхлитат Европа и България в началото на 40-те години. Берто и Аракси са разделени и се срещат след години в Бачковския манастир. Берто е станал професор, тя - пианистка.
Дали между тях ще пламне истинска любов, или чрез сексуалната близост двамата се опитват да преодолеят пораженията от времето в душите си, питат сценаристът Анжел Вагенщайн и режисьорът Ничев.
Копродуцент на филма е и гръцката национална телевизия ЕТ1. Желанието им е в главната женска роля да се снима гъркиня. Иван Ничев отива да проведе кастинг и в първия ден продуцентът му води председателката на съюза на артистите в Гърция. Отказът е категоричен - шефката, макар и красива, а може би и талантлива, е поне с 20 години по-възрастна от героинята във филма.
Ничев оставя на гърците сами да направят кастинга и се връща в България. Остава седмица до началото на снимките, когато от Атина му пращат материали за три актриси и едната от тях е Дидаскалу. Режисьорът разбира, че тя е човекът, който му трябва за филма.
Катерина Дидаскалу е родена на 29 февруари 1960 г. в Атина. Завършва киноучилище в Ню Йорк. Играе във филмите “Троен агент”, “Изборът на капитан Корели”, “Градът на чудесата” и др.
В “След края на света” се снимат и няколко по-неизвестни гръцки актьори като Йоргос Цицопулос (фотографа) и
Атина Папас -
едрогърдата ханъма
Зюлфие,
в която са влюбени всички мъже от квартала независимо от националност и вероизповедание.
През 2002 г. на екран излиза филмът на Костадин Бонев “Подгряване на вчерашния обед” по сценарий на македонския писател Миле Неделковски. Продуценти са “Гала филм” и “Дигит проп” - Македония, с подкрепата на НФЦ, Министерството на културата на Македония, БНТ и “Бояна филм”.
“Най-ценното в сценария на Миле Неделковски е това, че е глобален. Историята, която той разказва, не е само македонска или българска. Той описва времето, в което всички живяхме, и правилата, с които трябваше да се съобразяваме”, казва Бонев пред сп. “Македонско дело”.
Филмът официално се води копродукция между двете държави, но основният екип в създаването му е български. Само в епизодични роли участват
македонските актьори
Рубенс Муратовски
и Бранко Гьорчев
Трябва да отбележим и присъствието на сръбския актьор Благое Николич, който от 1992 г. живее в България. Роден е в Косово, живял е във Виена и Либия. Николич е арабист, актьор, режисьор, продуцент, автор на музика. Създател на актьорската школа за незрящи деца в София. През последните 5 години живее е в Пловдив.
Досега се е снимал в десетина български филма: “Кал”, “Сомбреро блус”, “Хълмът на боровинките”, “Пътят към Йерусалим”, “Пазачът на мъртвите”, “Суфле д'аморе” и др.
Филмът на Петър Попзлатев “И Господ слезе да ни види” по сценарий на Станислав Стратиев има много дълга и сложна творческа съдба. Премиерата му е в състезателната програма на кинофестивала в Карлови Вари през 2001 г. под името “Посетени от Господ”. Малко след това е показан и в Монреал. Има покани още от няколко престижни фестивала - Локарно, Монпелие, Сеул, Триест, Манхайм, но френските продуценти го спират.
Официалното обяснение е, “за да създадат нова филмова версия - по-компактна и сгъстена драматургически”. Истинската е: въпреки сравнително радушния прием филмът остава без награди в Карлови Вари и Монреал.
През 2003 г. новата версия е готова и вече със заглавие “И Господ слезе да ни види” е показана най-напред в Париж на 22 октомври. Задържа се в някои от кината на френската столица до средата на декември 2003 г. Филмът е копродукция с Франция, но България участва едва с 10% от средствата. Той е купен от френския телевизионен Канал+ и е излъчен 14 пъти само през декември 2004 г.
В ролята на Франсоа е
френският актьор
Филип Волтер
Той е социолог и пътува за българското селце Кестен на границата с Турция и Гърция, за да изследва етнически конфликти. В селото кметът (Самуел Финци) е и директор на училището, началник на пощата, управител на кръчмата, селкоопа и на какво ли още не. Франсоа ще стане свидетел на куп неща, включително и на това как кметът става любовник на собствената си жена.
По-късно френският актьор споделя: “Петър Попзлатев изискваше от мен да се държа като откривател на тип взаимоотношения, на които у нас лесно ще сложим етикета “абсурдни”, но без право да порицавам или хуля. Казваше ми: “Понякога е добре да загубиш пътя, за да откриеш себе си.”
В този филм за първи път се срещат баща и син Финци - Ицко и Самуел. В неголяма роля се снима и голямата Катя Паскалева. Тогава все още никой не знае, че тя ще е и последната й изява пред камерата на операторите Емил Христов и Ели Йончев. Христов ми каза, че няколко години след завършването на “И Господ слезе да ни види” Филип Волтер се самоубива.
“Откраднати очи” (2005) на сценаристката Нери Терзиева и режисьора Радослав Спасов предизвика доста спорове и ожесточена полемика, които често излизаха извън сферата на културата.
Разбираемо - филмът разказва за събития от т. нар. възродителен процес, който промени драматично живота на много хора. “Желанието на екипа бе това да е филм, който лекува раната, а не я отваря отново”, заявява Нери Терзиева след завършването на филма.
В главната роля на българската туркиня - детската учителка Айтен, се снима София Казакова, но за ролята на нейния брат е ангажиран
турският актьор
Неджат Ишлер
Той е роден на 29 февруари 1972 г. Записва актьорско майсторство в Академията за изящни изкуства в Истанбул. След дипломирането си през 1995 г. с още двама приятели актьори създава трупата “Театър на героите и шутовете”, където играе и поставя собствените си пиеси.
През 2008 г. на престижния филмов фестивал “Златният портокал” в Анталия Ишлер играе главните роли в два от наградените филми: “Яйце” и “На ръба на живота”.
В Турция Неджат Ишлер е известен с противоречивите си персонажи и характер. Мненията за него варират от възхвала до презрение. Но и за публиката, и за критиците е безспорно, че Неджат Ишлер е един от най-талантливите актьори от новото поколение в турското кино. Според Нери Терзиева той е нещо като турския Стефан Данаилов на млади години.
“Изпепеляване” на Станимир Трифонов разказва художествено истинска история: невъзможната любов между българската артистка Калина (Параскева Джукелова) и италианския доктор Енрико в годините на най-страшния комунистически терор след 1944 г.
Трифонов кани за ролята на Енрико българския актьор Стефан Вълдобрев. Но нали все пак във филма става дума за българо-италианска история, той взема в епизодични роли един свещеник и двама италианци, които тогава имат бизнес в България.
Режисьорът си харесва енорийския свещеник Валтер Гора, който 7-8 години служи в катедралата “Св. Павел от Кръста” в Русе. А продуцентите довеждат на снимачната площадка бизнесмените Марко Сера и Диего Скоти.
Две македонки
се появяват в три
български филма
Силва Мелановска в “Обърната елха” (2006) и Лабина Митевска в “Разследване” (2006) и “Стъпки в пясъка” (2010).
Лабина Митевска е родена на 11 октомври 1975 г. в Скопие в артистично семейство. Започва театралната си кариера на 19 години, професионалното си образование получава в Скопие, Дания и Аризонския университет (САЩ). Играе главна роля в номинирания за “Оскар” през 1994 г. филм на Милчо Манчевски “Преди дъжда”.
Получава поддържаща роля във филма “Добре дошли в Сараево”, режисиран от Майкъл Уинтърботъм, водеща роля има и в чешкия филм “Самотници”.
Лично Менахем Голем известен сценарист и продуцент, (“Кобра”, “Законът на Мърфи” и др.), кани Иван Ничев да режисира социалния екшън “Деца от восък”.
Американецът Стивън Корнуел пък помага на Голем в написването на сценария.
Проектът явно е амбициозен, защото зад него застават мощни продуценти: “Синемаскоп” - Иван Ничев, Sоfifilm Prod (Германия), Jafa Films (Израел), Heler Media (САЩ) и БНТ. Бюджетът е 3 млн. долара.
Действието на филма се развива в берлинския квартал “Кройцберг”. По улиците му се води нарковойна между турската банда на Мурат (Даниел Бернхард) и скинарите, водени от Ейшлер (Асен Блатечки).
Тази нарковойна е удобно прикритие за маниакален убиец на турски деца, чиито лица посмъртно той покрива с восъчна маска - символ на расова омраза.
Със задачата да спре размириците в квартала и да намери убиеца на децата е натоварен полицейският комисар Аслан - най-високият пост, който може да заема един турчин в германската полиция.
Тази роля във филма
се играе
от Арманд Асанте
Тя обаче е била поверена на Ерик Робъртс, брат на прочутата холивудска звезда Джулия Робъртс. В последния момент на Менахем Голем съобщават, че Робъртс е ангажиран във високобюджетен филм в Шанхай.
Следва нов спешен кастинг и няколко дни преди началото на снимките съобщават на Ничев, че ролята може да поеме Арманд Асанте. Той снимал в Турция, но поради финансови причини филмът бил спрян.
Арманд Асанте е роден на 4 октомври 1949 г. в Ню Йорк от майка с ирландски и баща с италиански корени. Завършва като един от най-добрите във випуска Американската академия за драматични изкуства. Прави големия си пробив през 1978 г. в партньорство със Силвестър Сталоун в “Pайска алея”. През 1992 г. играе във филмите “Кралете на мамбото” и “Хофа”. Популярен го прави и главната роля в телевизионната продукция “Одисей” (1997).
Но въпреки всичко това за киногилдията в САЩ Арманд Асанте си остава повече герой в нискобюджетни трилъри. Иван Ничев обаче ми каза друго. В тогавашния списък на 100-те водещи и високоплатени актьори в Холивуд Асанте е на 17-о място, докато Ерик Робъртс - след 30-а позиция.
В ролята на маниакалния убиец в “Деца от восък” е
екзотичният
германски
актьор Удо Кир
Той е роден на 14 октомври 1944 г. в Кьолн. В родината му го сравняват по красота с Елизабет Тейлър, а по екранно присъствие го определят като адска смес между Марлон Брандо и Ален Делон. За германците Удо Кир е актьорът с може би най-перверзно излъчване в историята на световното кино. Наричат го и Кьолнския Дракула заради ролята му на злодея. През 1977 г. започва творческото му сътрудничество с Фасбиндер и се снима във филми като “Болвизер”, “Третото поколение”, “Берлин - Александерплац”, “Лили Марлен” и “Лола”.
Удо Кир има и други ангажименти и поставя условие - ще остане да се снима във филма, ако му хареса декорът. Режисьорът форсира направата и качеството му и когато актьорът го вижда, сяда на земята и казва: “Да! Ще снимаме...”
Във филма играят още няколко чуждестранни актьори - Даниел Бернхард, Лиди Дение, Нал Озан, Шърли Бренер и др.
