Баща и син, изгубили следите си от години, отново сляха съдбите си
Съдбите на баща и син се сляха след години неизвестност и взаимно дирене благодарение на „ШОУ”. Вестникът направи така, че поредната чудата и тъжна история завърши с хепиенд. Тя е свързана с невероятната съдба на Кмета на клошарите във Варна Тодор Стефанов Тодоров, който, от първенец на исперихския град Завет, стигнал дъното.
Интелектуалецът попаднал зад решетките, след като убил трима души, а след като излязъл от затвора, се превърнал в завършен несретник. Драматичните преломи в живота на бай Тодор, шокираха читателите на „ШОУ”, които се запознаха с тях преди месец. Най-разтърсен от житейските плесници по настоящия „шериф” на бездомниците в морската столица, се оказал... неговият син, пише блиц.
Години наред Борис Тодоров издирвал под дърво и камък своя баща, но безуспешно. До момента, в който не го зърнал по страниците на вестник „ШОУ”, при това – чак в далечна Норвегия. „Благодарение на вас го открих! От години се опитвах да намеря някаква информация за него – къде е, какво прави, жив ли е изобщо!”, споделя пред наш репортер Борис, който живее в Осло. Той къса всякакви връзки с баща си, когато е едва на 12 години, поради простата причина, че татко му влиза в зандана за точно толкова лета, на колкото е бил той тогава. Това се случва след два провалени брака и разгулен живот. „През 90-те години бях кмет на един малък град – Завет, Исперихско. Ама стана така, че убих трима души и след като лежах дълго по затворите – ей ме тук!... И сега вече съм Кмета на клошарите. Така ме знаят всички... На мен сега те са ми семейство. Нямам вече връзка ни с децата си, ни с някоя от жените си... Не искам да им преча с това, че съм пропаднал... В началото опитвах да се свържа със сина ми Боби, ама той ми каза: „Татко, дърпаш ме много назад”. Ето тези думи в изповедта на Кмета на клошарите втрещили Борис, който, въпреки че от 5 години живее в Осло,
не е спрял да издирва баща си
„Та аз съм опитвал по какъв ли не начин да го открия! Да го настаня някъде на квартира, да му пратя пари... Опитвах доста пъти, търсих връзки със сестра му и с кого ли не, но всеки вдигаше рамене!”, разкрива 28-годишният Борис, който, за разлика от алкохолизирания си баща, се справя твърде добре с живота. След като пристигнал в Норвегия, младият мъж успял да срещне своята половинка в лицето на красива блондинка и да се ожени. Постепенно успял да отвори собствен бизнес за цялостна „реставрация на апартаменти” и да печели достатъчно пари, за да издържа семейството си, а също така да праща и на майка си, която е учителка в бургаското село Варвара. Вън от сметките му не останал и пропадналият му баща, за когото последно информация получил, докато бил в казармата. „След като се раздели с майка ми, имаше и друга жена с доведена дъщеря, с която обаче не сключи брак. Раздели се обаче и с нея. И точно тогава мисля, че се случи тази история с убийството”, разказва Борис. И добавя, че татко му тръгнал по наклонената плоскост, докато работел в общината. Тогава бай Тодор разполагал с доста пари и вдигал пищни банкети с обилно количество алкохол и масирано женско присъствие. Именно селските фусти и чашката взели главата на настоящия Кмет на клошарите, който постепенно се сгромолясвал, като накрая се превърнал и в убиец. „Аз сега се радвам само на това, че чрез вас успях да го открия. Смятам да изпратя майка ми да го прибере, а също така ще му пратя и пари”, обяснява пред наш репортер Борис.
„ШОУ” откликна на неговата молба да издири наново баща му, за да могат да се чуят по телефона и синът да каже на бащата, че освен всичко друго – вече е и дядо. „Той изобщо не подозира, че има 7-месечна внучка!”, усмихва се Борко, който казва, че видът на баща му не се е променил много, виждайки снимката му във вестника ни. „Само дето е брадясал. Мен повече ме притеснява какво е психическото му състояние. Не беше луд, само имаше проблеми с алкохола, но сега, при такъв мизерен живот, не знам дали не се е побъркал...”, размишлява синът на Кмета, който остана леко стъписан от факта, че в началото татко му не успя да го познае по телефона.
„Как си бе, баща ми? Борис се обажда”
„Борко, ти ли си, бе, брат ми?!”, „Аз съм, бе, баща ми” - това бяха първите реплики на един дългоочакван разговор между баща и син, който се проведе благодарение на народното издание. Борис набързо разказа на бай Тодор, че живее в Норвегия и се справя с живота. Още преди да успее да каже голямата новина на татко си, бе изпреварен от него: „Ожени ли се?”, пита Кмета на клошарите и освен утвърдителния отговор получи и добавката, че е станал дядо и има 7-месечна внучка. „Е-е-е-й, момиче! Женски дядо! Как го кръстихте? Сул Мария? Аха, Слънце Мария значи, така ли? Това е хубаво име…!”, редяха се трескаво кратки въпроси и отговори в пъзела на изгубените години между баща и син.
Особено интересно обаче реагира Кмета на клошарите на предложението на Борис да го измъкне от мизерията и да му наеме квартира. „За к’во, бе, мой човек, за к’во? Че аз съм добре тука, мой човек! Пия си пиенето, нали знаеш… Тате, на мен това ми е нужно…”, заяви бай Тодор на сина си. Този път Борис обаче очевидно бе решил да не се дава лесно и да пробва докрай да реанимира пропадналия живот на баща си. Добър опит, но за кратко. „Тате, много добре ме познаваш… Никога няма да бъда на колене!”, сряза го на инат менторът на варненските бездомници. Но пък склони Борис да му прати някой лев, за да направи софра на своите „събратя” и да се почерпят за Сул Мария.
