Бедност заличи Банго Васил и за варненските роми

В голямото очакване на ромската Нова година варненци могат да останат само разочаровани, защото в махалата вчера празник нямаше. На въпроса защо местен отговаря: „Бедни са тука циганите вече, никой не празнува. То знаеш ли колко неща трябва да има на масата за Банго Васил?! Идете по селата, там сигурно има. В Игнатиево наиш кво стааа сеа???!!!!“

Улиците на махалата се оказаха почти безлюдни в този ден. Само по ъглите тук-там стояха неколцина мъже и гледаха изпитателно преминаващите. 
По принцип на този ден се приготвя празнична трапеза, на която присъства цялото семейство. Пекат се баници, прави се погача, в която се слага златна пара, предавана от баща на първороден син. Според обичаите в различните краища погачите са три – една за Банго Васил, една за Бог и една за семейството. Наред с това задължително на масата присъства птица – печена гъска, петел, пуйка, както и кисело зеле и сарми. Интересен обичай е, че след като започне приготвянето на ястията, готвачката трябва да мълчи, докато готви, за да не влиза зло в къщата, както и никой от къщата не трябва да излиза навън и да не се пуска чужд човек вкъщи. 
Вечерта трапезата се подрежда на пода, запалват се свещи, прекадява се, младите целуват ръка на по-старите и им искат прошка, след което започва празникът. На сутринта всички вярват че през нощта Банго Васил е посетил дома им, за да го благослови. Децата сурвакат за здраве по къщите, а стопаните щедро ги даряват с пари, ябълки, орехи.
На 15 януари ромите отварят широко вратите си за гости и приятели, като за всеки дом много важно е какъв човек ще влезе пръв в къщата, за да е добър късметът им.
Според някои предания свети Василий спасил циганите от удавяне в Червено море, където по заповед на тогавашния египетски фараон са били натоварени на кораб и са били хвърлени в морето, за да се издавят и да се свърши родът. Тогава свети Василий им помогнал, като пратил ято гъски, които ги отнесли до брега. Затова и основното  ястие, което поставят на масата, е птица. Според други легенди куц овчар на име Васил спасява циганин от обесване, като го укрил от преследвачите му. А според трети е спасил давещо се ромско дете. Но каквато и да е историята, човекът е бил куц, затова и празникът се нарича Банго Васил (Куция Васил).