Безработната варненка, която "шамароса" работодателите: Не може за една и съща работа в София да дават 1300 лева, а във Варна 500
Юлия Георгиева
Безработна варненка написа обръщение към работодателите да уважават повече служителите си и съответно да им плащат адекватно. Писмото й бе публикувано в petel.bg и буквално взриви интернет пространството. Материалът бе прочетен от над 30 000 души, а коментарите под него и в мрежата са стотици и продължават да валят. Ето какво мисли варненката, която е обидена от отношението на варненските работодатели.
- Г-жо Колева, какво в обявите за работа и провежданите интервюта Ви възмути до степен, че да се обърнете към българските работодатели с толкова критично писмо?
Преди седмица съпругът ми започна да си търси нова работа и се оказа, че в около 90% от случаите работодателите не обявяват каква заплата предлагат за стотиците изисквания, които имат към работниците. Същевременно търсех работа и за себе си и по същия начин не разбрах каква заплата бих получавала, ако започна работа. За мен скриването на тази информация губи времето и на работодателите, но и на безработните. Защото това, че си безработен, не означава, че можеш да си пилееш времето, а още по-малко оскъдните средства, за да ходиш по безсмислени интервюта – това си е разход, особено, ако се налага да ходиш по курортите. Има работодатели, които коментират под моето писмо, че имало и такива, които давали големи заплати, но служителите ги мързи и нищо не дават от себе си. Не твърдя, че всички безработни са идеални кандидати, но от друга страна дори качествените работници нямат възможност да получават качествено заплащане. Аз ако знам каква заплата се предлага по дадена обява, ще си направя сметката дали изобщо да кандидатствам. Защото на мен, ако тези пари не ми харесват, нито ще си пусна автобиография, нито ще си губя времето да ходя на събеседване. Да не говорим, че при необявяване на заплатата можеш да пропуснеш по-добра оферта. Например отиваш на интервю, одобряват те и чак тогава ти казват, че заплатата е 400 лева. Ти отказваш, защото ти се виждат малко. Отиваш на друго място, но там ти предлагат 350 лв. Ти вече се чудиш, защото вече си отказал по-добра оферта, а следващата е по-лоша. Но ти пак отказваш. А на третото място ти предлагат още по-ниска заплата. Ето такива пропуснати възможности имам предвид – ти реално не можеш да си направиш сметката, а работодателите не могат да те чакат няколко дни да решиш дали приемаш или не, докато обикаляш други фирми, за да им чуеш техните предложения.
- Как бихте отговорили на коментарите, особено злобните, под Вашето писмо?
Наистина някои от коментарите бяха злобни и смятам, че те са писани от работодатели. Имаше коментар защо не започна собствен бизнес. Аз не искам да започна собствен бизнес, нито пък да получавам повече от шефа си. Но съм убедена, че всеки работодател може да дава малко повече, отколкото в момента дава на служителите си. Ясно ми е, че и работодателят трябва да печели, но в крайна сметка, ако мислиш за своите служители, ще искаш да се чувстват добре, да ги задържиш при себе си, а това става с повече пари. Не може в София един служител да взима 1200-1300 лева, а във Варна за същата позиция на същата фирма да се плащат между 600 и 700 лева. Това е възмутително и странно. И това не е само в една фирма, много са такива примери.
Какво е отношението Ви към предлаганите в момента заплати, особено в навечерието на туристическия сезон?
За мен заплатите, които в момента се предлагат във Варна са пълна подигравка. Като ученичка също съм работила на Златни пясъци и сегашните заплати са същите в цифрово изражение като тогава. Не може преди 20 г. да сме работили като сервитьори за по 400 лева и сега хората пак да взимат толкова. Разбирам хората с бизнес, че парите не се вадят лесно, напротив, но в крайна сметка не можеш да се подиграваш с хората. Убедена съм, че всеки работодател може да дава едни стотина лева в повече на хората си, но не ги дава – това за мен е лакомия. Навремето всеки се хващаше да работи по курортите, защото хората си знаеха, че ден година храни. Но тогава се изкарваха наистина добри пари и човек ако си прави сметката, можеше да си почива цяла зима и да се издържа от спестеното през лятото. Вече не е така – заплатите не са мръднали, а бакшишите не са това, което бяха. Защото вече масово идват бедни туристи, които ползват ол инклузив или си купуват храна от хипермаркетите и ядат в хотелските си стаи, вместо в ресторант.
Защо според Вас работодалите не обявяват заплатите предварително?
Срам ги е да кажат публично, че за тези изисквания, които имат, дават смешни пари. Оттам нататък знаят, че ако обявят заплатите, няма да има толкова желаещи да започнат работа при тях. В крайна сметка повечето хора се съгласяват да се ангажират за 350-400 лева и същевременно да мизерстват. Правят го единствено, защото нямат избор. Хората казват, че парите не са най-важното, но пък без тях няма как да оцелееш. Това е истината.
Казвали ли са Ви, че сте нагла, когато на интервю попитате за заплатата?
Не, не ти го казват, но ти го показват. Дори въпроса обикновено е „каква заплата очаквате“. Това е отвратително. Аз може да очаквам 2000 лева. За мен нормална заплата е от 800 лева нагоре. Представяш ли си ти да кажеш на работодателя, че очакваш поне 800 лева заплата?! И те се чудят как може да искаш толкова „много“ пари. Ама те са охранени, със скъпи коли, облечени със скъпи дрехи, комфортно им е, но не им е хубаво да им бъркаш в джоба. Така че ако случайно на интервю си искрен и кажеш, че очакваш поне 800 лева, просто забрави да бъдеш допуснат до второто събеседване! Затова на въпроса „колко очаквате“ ти отговаряш с въпрос: „колко предлагате“. То се превръща в едно наддаване, но не на цифри, а на любезности. И ти трябва да скромничиш, за да получиш някакъв мъгляв отговор за това колко в крайна сметка ще получаваш, ако приемеш предложението, с думи като: „около“, „може би“, „горе-долу“. Ако все пак кажеш някаква сума, 500 лева примерно, отговора отсреща е: „горе-долу толкова“ или „малко повече“, но колко е това „малко“ за теб пак остава загадка. В момента сме свидетели на едно безумно надлъгване. Или както има една поговорка: „Той се прави, че ми плаща, аз се правя, че му работя“. Сега във Варна масово средната заплата, която се предлага, е около 500 лева – ами това е срам и позор за такъв голям град. Ако работодателите масово предлагат стартови заплати 600-650 лева, съм убедена, че кандидатите им ще са по-качествени, тъй като ще знаят, че трябва да се докажат, но също така и че тази заплата ще бъде вдигната. Убедена съм, че от това ще спечелят работодателите, а заплатите няма да са толкова голяма подигравката с хората и с труда им.
Давам си сметка, че днес на никого не му е лесно – нито на работниците, нито на работодателите. Но така както аз уважавам работодателите, така и те трябва да уважават служителите си, а част от това уважение е във финансово измерение. Няма как, гладен не се стои, особено при положение, че работиш. Само с „браво“ не става.
