Битката за луната

До 15 г. водещите космически държави планират да построят бази на естествения ни спътник

Миналата година бе богата на гръмки събития, свързани с усвояването и изследването на Луната. Обстановката около естествения спътник на нашата планета постепенно се нажежава в битката за притежаване на нови територия и богатства се включват и нови страни. Какви обаче са плановете на водещите космически държави по усвояването на Луната.

Китай

През 2003 г. Китай публикува 20-годишна програма за изучаване и усвояване на Луната. Тя носи името на богинята Чан'ъ от китайските легенди, която отлетяла на Луната, за да води "самотен и благообразен живот". Китайците определено мечтаят за самотен живот там, но със сигурност не разчитат на богинята. Затова докато води битка с другите държави, Китай действа бързо. Според международни експерти до 2030 г. страната ще се превърне в лидер в космическата промишленост и ще може сама да изпрати експедиция дори на Марс, който е втори в списъка й за колонизиране.

В рамките на първия етап на лунната програма, който се нарича "сондиране", Китай вече изпрати два апарата. През 2007 г. бе изстрелян и успешно изведен на орбита сондата "Чан'ъ 1". Благодарение на нея китайските учени успяха да направят първата топлинна карта на естествения ни спътник. През 2010 г. към Луната отлетя и апаратът "Чан'ъ 2", който от височина 100 км предаваше с висока резолюция изображения от повърхността, подготвяйки плацдарм за бъдещи експанзии. През ноември 2013 г. на Международната търговска изложба в Шанхай инженери показаха първия китайски луноход. Устройството получи името "Юйту" в чест на още един персонаж от китайската митология - "Нефритения заек", който заминал на Луната заедно със стопанката си, богинята Чан'ъ. Луноходът с 6 колела тежи 100 кг и може да се придвижва по повърхността на Луната със скорост до 200 м/ч и дори да се изкачва по наклон под ъгъл 30 градуса. На 1 декември 2013 г. успешно бе изстрелян апаратът за лунни изследвания "Чан'ъ 3", като заедно с него към повърхността се отправи и "Нефритения заек". За съжаление в края на януари 2014 г. луноходът се повреди по време на мисията си най-вероятно заради сложния релеф на повърхността. Като част от първия етап на програмата китайските учени планират също така за първи път да монтират космически телескоп на Луната.

Втората част от програмата се нарича "кацане". За 2025 г. е планиран "десант" на китайски астронавти на повърхността на естествения ни спътник. В рамките на третия етап, наречен "завръщане", китайците планират създаване на пълноценна лунна база. През 2010 г. шефът на програмата заяви, че Китай ще изпълни всички задачи по усвояването на Луната в пълен обем и в срок. Едва ли някой се съмнява.

САЩ

Американците отдавна мечтаят за триумфално завръщане на Луната. В своите планове NASA не изостава от конкурентите, като също разчита да построи постоянна лунна база. Както обаче самите американци уточняват, в момента приоритет за тях остава работата по Международната космическа станция (МКС). Научноизследователският комплекс МКС е сериозен космически актив, от който американците не искат да се откажат преди 2020 г. Именно на негова основа се планира разработването на технология за последваща експанзия на Луната, а след това и на Марс.

Япония

През есента на 2007 г. от космодрума на о-в Танегесима в Тихия океан бе изстреляна ракетата носител Н-11А, която изведе на орбитата на Луната първия японски лунен спътник "Кагуя". Японците не показаха оригиналност, като след китайците и те нарекоха спътника си в чест на принцеса от своя епос, отлетяла към Луната преди хиляди години. "Кагуя" работи повече от година, като направи снимки с висока резолюция на повърхността, както и множество важни и полезни изследвания и измервания.

По-късно, през 2010 г., се появи информация за японски проект на стойност 2,2 млрд. долара, в рамките на който през 2015 г. към Луната трябва да се отправи космически апарат със спускащ се модул. Планира се транспортът да достави на спътника на Земята управляеми роботи, които ще се заемат със строителството и обзавеждането на база в района на Южния полюс. Подготвителните работи ще завършат през 2020 г., след което на Луната ще стъпи първият японец, а базата постепенно ще бъде заселена от изследователи.

Инженерите от компания Shimizu пък предлагат да поставят около екватора на Луната огромен "пояс" от слънчеви батерии. Според тях дължината му ще бъде около 11 000 км, а широчината - 400 км. По оценките на експерти "енергийният пояс" на Луната ще може да осигурява 13 000 тераватчаса енергия, което е съпоставимо с работата на близо 10 ядрени реактора. Планира се събраната слънчева енергия да се предава във вид на микровълни и лазерни лъчове към Земята, където ще бъде преобразувана в ток. Този проект има множество очевидни достойнства. Заради разредената атмосфера и отсъствието на облаци повърхността на Луната в района на екватора ес излага на мощно въздействие на слънчевите лъчи. Поради това слънчевите батерии, разположени там, ще работят стотици пъти по-ефективно от земните. Представянето на проекта е планирано за 2020 г., а началото на строежа - през 2035 г.

Европа

През есента на 2010 г. Европейската космическа агенция поръча на компания EADS Astrium да разработи безпилотен летателен апарат с маса около 350 кг за изследване и усвояване на Луната. Към 2018 г. е планирано изстрелването на ракетата носител от космодрума Куру във Френска Гвиана и кацането на апарата в района на Южния полюс на Луната. Европейските учени разчитат, че по този начин ще успеят да направят много изследвания, необходими за кацането на човек на Луната и построяването на стационарна база.

Индия

През октомври 2008 г. Индийската организация за космически изследвания (ISRO) изстреля първата индийска сонда и изкуствен спътник на Луната с името "Чандраян 1". Индийците също нарекоха спътника в чест на бога на Луната - Чандра. За отбелязване е, че изстрелването бе извършено с помощта на индийската реката носител PSLV-XL, което показа сериозните намерения на страната в битката за естествения ни спътник. "Чандраян 1" направи серия важни измервания и изследвания. Освен това индийските учени успяха да получат безценен опит, необходим за бъдещо кацане на Луната на индийски луноход. Това се очаква да стане през 2016 г. при полета на следващата сонда "Чандраян 2". Индийците планираха да я изстрелят още миналата година в сътрудничество с руската "Роскосмос". Те обаче не успяха да се договорят с Русия, затова ще им се наложи сами да си я изстрелят. Така не Китай, а именно Индия можеше да стане третата страна след СССР и САЩ, изпратила свой луноход.

Русия

Представители на Руската космическа агенция разкриха смели планове за създаването на обитаеми лунни бази до 2015 г. В близките години към Луната ще бъдат изпратени 5 апарата. За да се подчертае приемствеността на съвременните руски лунни разработки с космическите постижения на СССР, апаратите ще бъдат кръстени в традициите на съветското време - от "Луна 25" до "Луна 29".

През 2016 г. ще бъде изстрелян "Луна-25" ("Луна-Глоб"). Неговата задача ще бъде изучаването на южните полярни райони, а също така търсене в почвата на полезни вещества. Стартът на ракетата носител, която трябва да достави орбиталната станция "Луна-26" ("Луна-Орбитер"), е планиран за 2018 г. Година по-късно на Луната трябва да кацне втори апарат - "Луна-27" ("Луна-Ресурс") със сондажни механизми. Образците от почвата на полярните райони на Луната трябва да бъдат доставени обратно на Земята от апарата "Луна-28" през 2021 г. Венецът на руското усвояване на естествения ни спътник ще бъде изстрелването на лунохода "Луна-29" през 2023 г. През третото десетилетие на века Русия планира да сведе до минимум, а дори и да прекрати работата си на МКС, като хвърли всички усилия по лунната си програма. Планът е до 2029 г. де бъде извършен пилотиран полет до там.