Бивш затворник и жена му живеят с 46 лева на месец, ядат само хляб
Бивш затворник и жена му живеят с 46 лева на месец във Враца, съобщи "Конкурент".
„Никога не съм имал лесен живот, но това може би беше един от най-трудните ми моменти“, казва Христо, два месеца след като напуска мястото за лишени от свобода. Днес той е изправен пред изпитанието да започне нормален живот. Няма лични документи, няма сигурен подслон. Живее в една от бараките на ул. „Доспат“ във Враца.
Той е на 24 години. Няма нормален покрив над главата си, няма стабилни доходи, няма и мечти. Казва, че сигурно има и много други, които са в неговото положение, но поне откриват смисъла в живота. Изгубил най-скъпото – детето си, Христо Манчев от Враца едва събира сили, за да отвори очи сутрин. Когато е на 20 години прави една от най-големите грешки в живота си – посяга да краде и влиза в затвора. Наказанието му, постановено от съда, е за срок от 4 години.
„Имам чувството, че съм в един омагьосан кръг. Нямам работа, но не мога да се регистрирам в бюрото по труда, защото нямам лична карта. Отказват да ми издадат, тъй като нямам адресна регистрация, а такава пък мога да получа едва когато покрия задълженията си за общинското жилище“, разказва Христо Манчев със сълзи в очите. Признава, че няма пукнат лев в джоба и не може да покрие борчовете си. С още по-голяма мъка си спомня за най-трудния момент в живота му – когато губи единственото си дете.
„Детето ми почина след пожар. Докато съм бил в затвора печката, на която са се отоплявали с майка му в един фургон, се запалила. По-късно синът ми е починал. Бил е на 3 годинки тогава. Аз бях в затвора, не успях да изляза дори и за погребението. Това може би беше най-тежкия момент за мен“, споделя Христо. Жена му Параскева Младенова е на 33 години. Няма работа. Не вижда и как биха могли да се справят с всичко това, което ги преследва ежедневно.
„Който иска да ми вярва, който не иска да не вярва. Живеем с 46 лева на месец. Купуваме само и единствено хляб с тях. За друго и да искаме, възможност нямаме“, разказва Параскева. Христо Манчев признава, че кражбата, заради която е влязъл в затвора е било грешка от негова страна. Зарича се, че втори път не би си позволил да посегне и да влезе отново зад решетките, въпреки голямото лишение, в което живее и днес. Надява се, че чудото може да се случи и един ден да има нормален живот.
„Не искам много. Искам да имам къде да живея. Да имам какво да сложа вечер на масата си и да знам, че парите, които са в джоба ми, съм изкарал с честен труд“, казва Христо, а надеждата едва мъждука в очите му.
