Бивша кметица иска затвор за изнасилвачите си

3 септември 2012 година е най-ужасният ден в живота на 67-годишната Бойка Димитрова от монтанското село Черкаски. Героинята на "Фронтова линия" по TV7 е бивша учителка, възпитавала учениците си в уважение към по-възрастните, обяснявала им е кои са ценностите. И е бивша кметица на селото, за която се знаело, че винаги ще помогне в нужда. До 3 септември 2012 година – 23:00 часа, когато тя самата е имала нужда от помощ, но не е имало кой да й помогне. А един от нейните ученици потъпкал всички ценности, на които бил възпитаван... 

Малко преди да си легне, леля Бойка чула, че кучето лае неистово. Излязла да провери какво се случва и видяла на портата непознат мъж. Той я изблъскал навътре и започнал да я бие. Налагал с ръце и крака, колкото сила има и където уцели. Кръвта заляла цялата стая, а насилникът не се спирал нито пред писъците, нито пред молбите на своята жертва. През това време в стаята влязъл и друг мъж. Той имал качулка на главата си, но Бойка успяла да разпознае в него съседското момче Георги /неин ученик/. Неканеният гост започнал да търси пари. Знаел всички скришни места, тъй като бившата кметица често давала заеми на майка му. А преди години дори я назначила като лелка в местната детска градина.

Бойка била изнасилена два пъти. Първия път с нея се гаврил непознатият. Вторият път жената вече не виждала нищо и не знае кой от двамата я е унижил. После изпаднала в безсъзнание. Събудила се след няколко часа и успяла да се обади на телефон 112. Дошла полиция, линейка. Закарали я в болница, а лекарите останали изумени от многобройните травми, които констатирали – счупени нос и околоочна ябълка, избит зъб, рана на тила, спукани ребра, синини навсякъде. Но най-голямата травма останала в душата на пострадалата.

Леля Бойка смята, че животът за нея е свършил. Вече я е срам да излезе в селото, защото чува шушуканията зад гърба си. Не смее да говори с хората. Не яде, не спи. Единствено надеждата за възмездие я изправила на крака. Но... както често се случва у нас, злосторниците вече са на свобода, а жертвата обитава своя затвор. След година двамата насилници са пуснати от килиите. А леля Бойка, за да се защити вече живее в къща – цялата в решетки. Затваря се, заключва се и цяла нощ не спи. Чете книги, а успокоение намира в Библията. Страда и защото тревожи децата си. Те непрекъснато й се обаждат, за да са сигурни, че нищо лошо не й се е случило. Дори синът й й купил газов пистолет. Но от страх да не убие някого, тя го захвърлила под леглото.