Блъснат на зебра първолак стана мъж в будна кома
снимка: "24 часа"
“Искам тази година батко да се събуди.” Това си пожела навръх Нова година 7-годишният Деан. “А ако ти поиска новия телефон, когато стане”, пита майка му Бистра Михайловска. “Емиии... ще му го дам”, отвръща неуверено и след известно колебание малчуганът, пише "24 часа".
Неговият по-голям брат Наско Георгиев над 15 г. е в будна кома. 22-годишният вече мъж е абсолютен прецедент у нас по продължителност на състоянието между битие и небитие. “Лекарите дават надежда, че скоро чудото може да се случи.
Резултатите след последната трансплантация на стволови клетки от костен мозък в клиника в Москва са повече от обнадеждаващи. Казаха ми: “Той може да излезе от комата всеки момент”, разказва майката.
Всичко започва на 2 декември 1998 г. Наско с нищо не се различава от останалите свои съученици. Първолакът се прибира след училище вкъщи. На пешеходната пътека обаче е блъснат от автомобил.
Външните физически травми не са големи. Детето е откарано в неврохирургията на ВМИ - Пловдив, с тежка черепно-мозъчна травма и 20 дни е в пълна кома. Лъч надежда просветва след събуждането му от дълбоката кома в по-леката, но оттогава до днес вече възмъжаващият младеж гледа в мрак с отворени очи след увреждането на челния дял на мозъка.
Така животът на семейството се обръща на 180 градуса. Съпругът на Бистра не може да издържи напрежението и напуска семейството. Минават 5 г., докато съдът признава шофьора, блъснал Наско, за виновен и го осъжда да плати обезщетение.
По онова време майката държи с приятеля си близо до дома им магазин за перилни препарати. Грижите за сина на легло обаче не позволяват да движи сериозно бизнеса.
Социалните дебнат дали си е плътно вкъщи от 8 до 17 ч по условията на отпусканите помощи за личен асистент, въпреки че се налага да поема смени, макар и за по час-два.
Накрая сама се отказва от предприемачеството. Дори цял роман не може да събере в кориците си всичко преживяно от Бистра през тези години. През 2006 или 2007 г. един ден в дома идва племенницата, която учи в езиковата гимназия в Хасково.
“Лельо, събират пари за братовчеда”, казва тя. Оказало се, че доброволци от фондация в Пловдив продават картички със снимка на Наско, като това продължавало от дълго време, без майката да подозира за уж благотворителната кауза.
Естествено, до семейството не стигнала и стотинка от набраните средства. Журналисти
организират капан на измамниците от името на мощна местна фирма, която иска да дари. Емисарите са закопчани, тръгва дело, но накрая шефовете на фондацията биват оправдани.
Два дни преди началото на 2009 г. димитровградската художествена галерия “Асен Крайшников” осъмва разбита. Неизвестни взломяват входната врата на помещението с коледната експозиция.
Произведенията на изкуството са недокоснати. Липсва единствено кутията със събраните около 400 лв. за тогава 17-годишния Наско. Залата няма СОТ, а крадците така и не са открити.
Отначало единственото даващо перспектива лечение - присаждане на стволови клетки, започнало в България. След 3 операции обаче тези манипулации са спрени у нас. При Наско имало леко подобрение.
По това време майка му Бистра забременява за втори път от новия мъж в живота си Запрян. Първоначално семейството планира да се вземат стволови клетки от пъпната връв на новородения Деан за ново присаждане. Оказва се обаче, че те биха били ефективни само при левкемия, но не и при акинетичен мутизъм, медицинския термин за будната кома.
“Опитахме да се самоорганизираме с родители на деца в подобно положение. Генералната ни идея бе да се борим и извоюваме център за лечение и рехабилитация на такива пациенти в България. Имаше обаче разногласия и реализацията пропадна”, казва Михайловска.
Още от 2004 г. тя установява връзка с клиниката в Москва. “Имплантиране на стволови
клетки няма доказан ефект”, отговарят отрицателно на молбата за помощ от фонда за лечение на деца в чужбина. Въпреки това в руската столица Наско претърпява вече 10 операции, а цената на всяка е 6000 лв. без разходите за придружители. Получават подкрепа от фондация и отделни бизнесмени.
“Всеки ден вкъщи идва задължително рехабилитаторка за по 15 лв. на сеанс. Буркан хранителни добавки за 5 дни струва 30 лв. Витамини, кръвооросяващи, памперси. Насреща са 215-те лв. от ТЕЛК и 280 лв. за личен асистент, тоест аз.
Заради дългото залежаване на няколко пъти изпадналият в дълбок сън заболява от бронхопневмония. За щастие, преодоляхме и тези проблеми”, въздиша Бистра. Първата обнадеждаваща новина идва миналия май след поредната операция в Москва.
Ехографът отчита за първи път дейност в дясното полукълбо на мозъка. Активизирала се е и атрофирала мозъчна кора. След още половин година резултатите са по-добри. “Въпреки че всеки ден съм до него, Наско видимо много се подобри. Изчезнаха силните спазми.
Реагира много повече - усмихва се, издава звуци. На моменти плаче Сигурна съм, че разбира всичко, което му се говори, 100% реагира на говора ми, значи чува напълно. Опитва се дори да комуникира с жестове и мимики. Когато го изведем навън с инвалидната количка, започва да се ослушва, когато птичките чуруликат”, допълва майката.
През лятото тя смята на направи приспособление на лозницата на двора, което да държи сина изправен във висящо вертикално положение и да го върти около оста му като космонавт: каквато била основната рехабилитация в руската клиника. Това лято семейството на Наско смята да пробва и друга препоръчвана от специалистите методика - делфинотерапията.
“Сонарните звуци на морските бозайници действали директно на алфа-нивото на мозъчното излъчване. Има документирани случаи от специално създаден център в турски курорт - дете във вегетативно състояние след няколко сеанса излиза от него след общуването с делфини в басейна”, цитира Бистра.
Иначе в спретнатата вила в южната околност на Димитровград ежедневието си тече по същия начин, както и преди 15 г. С тази разлика, че тоалетът на Наско вече включва и бръснене: трябва да бъде в изряден вид, когато се събуди.
