Богомилите според православната църква
Сайтът "Смисълът на живота" представя тази седмица православното виждане за богомилството.
В същото време в България и по света вече официално се говори за връзката на богомилите с всички западноевропейски ордени, дали трасъка на Ренесансовия разцвет и култура - катари, албигойци, розенкройцери и други, действали на Запад след прогонването на богомилите от България. Всеизвестна е продукцията на художествени произведения и научни трудове от тази епоха в Италия, Франция и други страни. Може ли това да е вярно?!
Свободата на вярата е във всеки един от нас, припомнят християните по дела и убеждения. Все пак "По плодовете ще ги познаете", е казал Спасителят на човеците Исус Христос.
Изборът на позиция е на всеки мислещ и съзнателен човек до къде, в какво и защо да вярва. Особено в епохата на свободен достъп до информация от безброй източници - достоверни и не до там достоверни.
Ето и виждането на официалната църква днес, съчетала тайните на християнския мистицизъм с външната религиозност на масите, за да съхрани цели народи през вековете. За да доживеят епохата на избора за вярата си днес.
"Смисълът на живота":
Богомил (поп Богомил) е български свещеник от X век, който създал богомилството в България. Създава своето учение в Македония българска, т.е. в Пловдивска Тракия.
Богомили – последователи на павликяните на Балканите през X-XII век. Възгледите на богомилите са близки до павликянството и манихейството.
Богомилство – еретично социално-религиозно учение, възникнало в България през първата половина на X вeк и получило през X-XII век разпространение в Сърбия, Босна, цялата Византийска империя, Италия, Южна Франция и други страни в Централна и Западна Европа. Техни последователи там били наричани с различни имена, сред които манихеи, побликани, патарени, катарии албигойци.
Основоположник и пръв проповедник е поп Богомил, а последователите му се наричали богомили. Богомилите били строги аскети и осъждали богатството, поклонението на Кръста, светите мощи и светиите, отхвърляли обредите и външността на църквата. От тайнствата богомилите признавали само кръщението, което извършвали не с вода, а чрез възлагане върху кръщавания на ръце.
