Борислав, който закла питбула: Съдбата ме уби - уволниха ме от полицията, а сега искат да ме съдят, че съм спасил жена си
Орлин Филиповски, "Шоу"
Печалното правило „Лошите неща се случват на хубавите хора” очевидно не е никак случайно. Ярък пример за това е семейство Kремена и Борислав Димитрови от Варна, които все още не могат да се отърсят от ужасяващо нападение от огромен и жесток съседски питбул, пише "Шоу". Кръвожадното и освирепяло от незаконни кучешки боеве животно се нахвърли върху 33-годишната Кремена и едва не я разкъса, a потресаващата сцена се разигра пред очите на най-малката й дъщеря. Спасението дойде от съпруга й Борислав, който чу виковете й за помощ и едва след като прободе смъртоносно обезумелия питбул, животното отпусна желязната си захапка.
Кървавата драма се разигра миналата седмица във варненския квартал „Владиславово” и изправи на нокти цяла България. Освен поставения за пореден път наболял въпрос за породистите кучета с размери на телета и характер на родени убийци, които биват разхождани без намордници, на дневен ред дойде и един друг. И той е свързан със законите в държавата ни. Защото се оказа, че съпругът спасител, заклал свирепото животно, за да отърве жена си от неспасяемата му хватка, може да се окаже виновник. „Чух, че можело да ме съдят за това, че съм убил кучето. Да ме съдят! Бих го направил и пак, за да спася жена си! Нима, ако се случи на прокурора, ще му чете Наказателния кодекс?! Съмнявам се!”, категоричен е Борислав, който все още не може да дойде на себе си след нечовешкото преживяване – да гледа как животно ръфа жена му като котлет.
Потресаващата сцена се разиграва на площадката на петия етаж в блок №5, където живее семейството, а злобният питбул е съседското куче на Станко Кънев, който, след като заминал за Италия, го оставил на грижите на майка си Ирина. „Тъкмо излизах на разходка с детето и чаках асансьора. Като отворих вратата, видях вътре съседката и кучето, от което, между другото, се страхуват всички. За секунди се нахвърли отгоре ми и ме захапа за вътрешната част на бедрото. Събори ме и единственото, което си мислех, беше, че просто... край, умирам!”, разказва Кремена. Тя все пак е щастлива, че песът избрал нея, а не дъщеричката й. „Ако не беше станало така, малката просто нямаше да я има”, логично заключава 33-годишната Димитрова. Тя разказва, че когато питбулът забил зъбите си в плътта й, изпитала нечовешка болка и започнала да крещи името на съпруга си. „Той ме чу и излезе, а с него и целият вход се струпа”, обяснява 33-годишната майка на три дъщери.
„Като излязох на стълбището, видях как жена ми е просната на стълбите с главата надолу, а кучето я е захапало за бедрото, до слабините, и ръфа – папка, папка!.. А количката с най-малката ни дъщеря на година и три месеца е зад нея, всичко ми се обърна наопаки! ”, разказва Борислав. Без да губи време, той сграбчил питбула за муцуната и пробвал да отвори захапката му, но безуспешно. „Наврях си ръцете в устата му, дърпах, какво ли не правих - не пускаше. Съседи ми подадоха една стирка – пъхнах дръжката, между зъбите му и отново дърпах, но кучето не пускаше”, разяснява шоковата ситуация мъжът. Борбата се превърнала в агония, защото никой от скупчилите се хора не успявал по никакъв начин да накара огромния пес да пусне плътта на Кремена. „Беше някакъв ужас! Продължи може би повече от 10 минути, но даже не знам колко, защото по едно време изгубих представа за това колко време е минало. Накрая спря даже да ме боли. Опитах се дори да хвана кучето за главата и сама да го отскубна заедно със захапаната ми плът, за да се свърши всичко накрая и да се отърва”, разказва още травмираната жена. Тя самата не мислила за себе си, а за дъщеричката си, която седяла в количката и, ревейки, наблюдавала как четириногото ръфа крака на майка й.
Краят на ужаса дошъл, когато някой от съседите се провикнал: „Нож! Нож!” - и в ръцете на Борислав се оказал кухненски нож. „Прободох го веднъж в гърдите, но не пускаше. Ръгнах го още веднъж и едва тогава чак си отпусна захапката и издъхна”, разкрива за края на бруталната сцена Борислав.
През цялото време жена му била в съзнание и след като мъжът й захвърлил туловището на огромния пес до вратата на съседите им и собственици на кучето, тя започнала да вика да й носят кърпи, за да спрат кръвотечението. „Видях, че имам огромна рана – отхапано колкото една педя. После лекарите, които я обработваха, ми казаха, че такова нещо не са виждали през цялата си практика – не като сложност, защото няма отхапани мускули и сухожилия, а като големина”, разкрива Кремена. „Шиха я час и половина. Само шев! Те рокли да шиеха, щяха да ги изнесат за Италия за толкова време!”, гневи се и Борислав, който още е под афект от ужасяващата случка. „И сега имало преписка в прокуратурата, разбирам от медиите. Нека да си водят преписки, нека да ме съдят!... Това да видиш кучето да яде крака на жена ти... Изборът е само един – или убиваш кучето, или оставяш да я яде!”, продължава логично да се нервира мъжът.
Той и съпругата му разказват, че питбулът бил с внушителни размери и всички съседи се изпокривали, децата незабавно освобождавали площадката пред блока, когато звярът бил извеждан на разходка. „Не му е за пръв път да напада хора. Всички се страхуваха, дори и майката на Станко – Ирина, която също е хапана от него. Колко пъти всички комшии са им правили забележка, но нищо не подейства”, обяснява Кремена и с лека усмивка добавя, че по ирония на съдбата тя е единствената, която не е правила забележка, за да не се конфронтира със съседите си, с които делят един етаж вече 15 години.
„Собственикът пускаше като малък кучето в нелегални боеве. То просто беше обучено да убива. Всички се плашеха от него, защото то наистина беше много стръвно и нямаше как да не се съобразяваме. Като го извеждаха на разходка, му се осигуряваше специален коридор да мине, а децата се прибираха от двора... Въпрос на време беше да стане нещо такова... Късмет, че съпругът ми беше вкъщи! И това, че не се нахвърли върху дъщеря ми!...”, категорична е Димитрова. Тя казва, че съседът й Станко, който е истинският собственик на кучето, успявал да се справя с него, но свирепото животно не признавало никой друг. „Него кучето го слушаше, но, след като замина за Италия, за майка му беше непосилна задача да се справи с такова голямо куче, което е лошо. Едно огромно, здраво животно, цялото в белези от боевете”, разяснява Димитрова. Тя, както и съседи от блока, разказаха, че Кремена не е първата комшийка, която страда от чудовищната паст на питбула. Той и преди нападал хора, имало и нахапани. „Уби и няколко съседски кучета, едното беше порода шарпей. Имаше дела, доколкото си спомням. Осъдиха ги, защото някои от кучетата бяха специални породи. Самите собственици са хапани също. Но когато стане дума за намордник или нещо друго – нещата оставаха дотам...”, спомня си Кремена.
Съседката Ирина реагирала абсолютно човешки и разбрано на цялата ситуация и заявила, че по никакъв начин няма да има претенции за закланото куче убиец. „Аз имам чувството, че те самите искаха да го махат вече, но не им се занимаваше, защото си има законови процедури, които трябва да спазят. Така или иначе, Ирина декларира, че няма да има претенции, а освен това – че ще поемат и всички разноски по лечението ми, което тепърва започва”, разкрива още Кремена.
Огромната рана на бедрото й представлява надъвкана тъкан, която заради микробите в кучешката уста е започнала да гние. „Първоначално просто ме зашиха да не зее раната и изчакаха да видят доколко ще изгние, за да знаят колко да изрежат. Междувременно започнах курс с антибиотици, защото заразата е сериозна”, обяснява Кремена, която в понеделник легна на операционната маса.
Тя, както сама се изразява, приема философски ситуацията, но в никакъв случай не смята да оставя нещата така. „Първоначално исках само да ме зашият, да се прибера у нас и да забравя. Но впоследствие ме посъветваха да предявя претенции. И не защото ще си купя нещо с тези пари или ще ме накарат да забравя кошмара, който изживях, защото въпросът е на принципна основа”, категорична е наръфаната от питбула.
Една от най-честите посетителки при Кремена в болницата е именно Ирина, от чиито ръце се изтръгнал четириногият екзекутор. Освен чисто човешкото състрадание и чувство на вина, имало и друга причина ден през ден тя да е там, разкриват съседите в блока. „Миналата година Ирина катастрофира с едно такси и осъди компанията за доста солидно обезщетение. Сега тя се надява Кремена да й каже в прав текст: „Няма да те съдя”, че да се успокои за имането си”, допускат комшии.
„Каквото и да направим оттук насетне, никога няма да е същото! Да не говорим, че изобщо не се знае колко време жена ми ще трябва да се лекува...”, примиренчески казва Борислав. 38-годишният татко сега сам гледа двете им малки щерки, а 13-годишната кака му помага. Димитров работи като бензинджия в една от известните вериги и едва успява да скърпи семейния бюджет. „Сега, като жена ми не може да гледа децата, трябва да го правя аз. Но така няма как да работя. А само остава сега и да тръгнат да ми търсят отговорност, че не съм предпочел да убия това куче, вместо да спася жена си!...”, жалва се той.
Това не е първият случай, в който 38-годишният Димитров се сблъсква с абсурдите в нашата държава и с пробойните в нейното законодателство. Вече четвърта година той се бори да изчисти името си, след като е бил скандално уволнен от системата на МВР, както и осъден за вземане на подкуп, при, меко казано, спорни доказателства.
„Съдбата направо ме уби мене!” изстрелва бившето ченге Борислав и едва сдържа сълзите и емоцията си след редицата перипетии, които му поднася животът. Баща на три дъщери, с тъст инвалид – с ампутиран крак, и жена, на която предстоят редица операции след нападението от питбула, той се чуди колко още може да издържи. Проблемите му започват през юни 2011 година, когато заедно с колегите си Симеон Кипрос и Стоян Сарийски от Второ РПУ биват изненадващо арестувани след едно от дежурствата им. Причината – подаден сигнал от компания младежи, че са били спрени с колата им за проверка и са им били поискани пари. Тогава случаят гръмна с пълна сила в медиите, а тримата униформени набързо бяха обявени като „подкупни ченгета”. Още по-експедитивно бяха разкарани от системата на МВР, преди дори да има процес по обвиненията за корупция срещу тях. Всичко започва, след като младо момиче на име Салисе Муса от Варна се оплаква, че патрул ги спрял и, за да не им напише акт, единият от полицаите им поискал пари. „Първо беше казано 200 лева, после пък паднаха на 100. Според твърденията им, те били минали по „Осми Приморски полк” и ние сме ги спрели до бинго „Мустанг” и дори след това сме ги били гонили. Видеонаблюдението обаче ясно показа, че те изобщо не са минавали по „Осми Приморски полк”, а по булевард „Княз Борис”. А в същото време, ние с колегите, заедно с патрулния автомобил, сме заснети от камерите, че сме на съвсем различно място! Точно в района ни – на „Осми Приморски полк”, разказва потресеният Борислав, който само месец преди това, заедно с единия му колега, е бил отличен с награда „Антикорупция”. „Бяхме хванали шефа на картинг пистата да кара пиян, той ни подхвърли някакви пари в патрулката и ние моментално го закопчахме. Искам да ви кажа, че един полицай или взема, или не взема! Среден вариант няма!”, категоричен е Димитров.
В момента казусът е на вниманието на апелативните магистрати, които се очаква да се произнесат всеки момент. /"Блиц"
