"Враждебна": Всичките 135 деца са болни и без пари за лекарства
Даринка Илиева; 24 часа
Запушени тоалетни, от които бликат отпадни води, стаи, в които на пода спят по 20 човека - мъже, бременни жени и децата им, малко бойлерче, което трябва да захрани с топла вода цял етаж, счупени прозорци...
Нечовешка мизерия и смрад посреща всеки престъпил прага на бившия интернат в столичния квартал "Враждебна". Там сега са настанени над 400 бежанци.
Добре дошли в ада, където хората се тъпчат като сардели в стая, двадесет човека готвят на едно малко котлонче, децата са с разстройство, защото тоалетните са запушени, а топлата вода не стига за никого.
Влизам в бежанския център, който само се нарича така, защото реалността в държавната сграда е шокираща, без хората да знаят, че съм журналист.
Неделя, късен следобед. Около 70 души са на двора. На входа стоят трима полицаи и задържат личните карти на част от групата.
В нея са районният мюфтия Мустафа Избищали, кметът на "Кремиковци" Ивайло Панев, представител на квартала и преподавател от Ислямския институт.
Съветват ни да не пипаме много, защото има болни. В центъра няма преводач, нито отговорник.
В първата стая, в която влизаме, живеят 4 семейства с 8 деца. Леглата са залепени едно до друго. Готви се на котлонче, което получили преди ден. Възрастен мъж благодари на България за помощта. Държавата ни била бедна и не можела да им предостави по-добри условия.
Гледката е още по-отчайваща в съседната стая. Там са 20 човека. Няма дори котлон. Изкъртени шкафове, стърчащи греди, лющещи се стени и тавани допълват пейзажа. Сградата е гредоред. Елинсталацията не е пригодена за толкова хора и опасността да се превърне във факла е голяма. Няма отопление.
От тавана на тоалетните капе мръсна вода, защото тези на горния етаж са запушени. Сякаш виждаш как пълзи заразата. Млад сириец споделя, че чака да получи статут, за да изведе семейството си час по-скоро от страната ни и да отидат в Германия.
С всеки етаж мизерията става по-голяма. Влизаме в стая, в която има само чин, служещ за маса. Там живеят 20 души. Мъже, жени и деца спят на пода, застлан с няколко черджета. Сирийка, гушнала малкото си момиченце, ме хваща за ръката и на развален английски ме води към тоалетната. Врати няма, пуснати са найлонови завеси. Всички тоалетни без една са запушени. Единствената работеща се ползва от всички жени и деца на етажа. Жената показва малък бойлер на тавана. Топлата вода не стига за никого. А тя има 3 деца. Всичките са болни, защото спят на земята. Преди дни вдигнали температура. Извикали линейка и предписали лекарства. Не ги купила, защото малкото пари, които получава от държавата, свършили - взела храна. разказва,,че семейството е избягало от Башар Асад. Платили по 5000 турски лири на човек в Турция, за да ги преведат през границата. Докато разказва за къщата си в Сирия, очите се пълнят със сълзи. Моли ме да направя нещо. На въпрос от какво има нужда казва: топла вода, легла, обувки - сочи босите крака на момиченцето си. лекарства и храна. Категорична е, че ще заминат за Германия или Швеция.
В центъра има бременни, пеленачета на по 2 месеца и болни. Няма обаче лекар. На излизане ни посреща огромна опашка. Раздават пакети с храна. Често обаче те
не стигат за всички, особено за настанените на по-горните етажи. Във "Враждебна" това са сирийците. От 400 души в центъра, те са 120. Останалите са кюрди и афганистанци. Въпреки твърденията, че повече бежанци няма да се настаняват в София, хората разказват, че последната група от 50 човека, дошла преди дни. Само за седмица пък от 80 децата вече са 135.
На тръгване, мюфтията им казва, че живеещите в квартала се оплакват от дребни кражби и задяване на момичета. Сирийците обясняват, че религията не им позволява подобни неща. Категорични са, че държавата и полицията трябва да праща такива хора в затвора веднага.
