Братът на разградския канибал: Искаше мен да изяде!

"В момента, в който научих за убийството, си помислих, че можеше и аз да съм жертвата. Все пак с него спим в една къща. Като почука на вратата, аз ще му отворя. Можеше да изяде мен. Сега можеше да съм мъртъв."

Това заяви пред "България Днес" Гюрсел (49 г.), брат на разградския канибал. През нощта на 7 ноември Туран Сюлейман (45 г.) уби пациент на психиатричното отделение в болницата в Разград по особено жесток начин - прегризал му гърлото. Лекуваният от шизофрения Сюлейман изпил лекарствата си, заспал и към 3 ч. се събудил и нападнал съседа си по легло - 58-годишния Селиман Ахмед.

Гюрсел се съгласи за пръв път да говори за жестокото убийство, но отказа да разкрие лицето си. Страх го е, че хората ще го сочат с пръст и ще бъде белязан завинаги като "брата на канибала". Срещаме се с него във фамилната къща в Разград, където той е поел всички грижи за домашните животни. От дни е зарязал работата си в Русе и се чуди как да се спаси от ужасяващата ситуация, в която се намира цялото семейство.

"Мисля си, че е искал да убие мен. Даже от полицията ми казаха, че в психиатрията се е сбил с човек с моето име. Знам, че можех да пострадам сериозно. Грижех се за него, като бяхме деца. Колелото на живота не се обърна, а се счупи. Сега дори ме е страх да го доближа, защото си мисля, че може да ми посегне", добави Гюрсел, докато запалва поредната цигара.

Мъжът се връща 25 години назад във времето, когато психичната болест на Туран се отключва. "По време на „Голямата екскурзия“ (принудителното изселване на турците през лятото на 1989 г.- б.р.) станаха големи раздвижвания в социалните пластове. Брат ми беше войник и преживя тежко изселването. Продадохме къщата, казахме му, че остава тук, в България, и като излезе, ще се оправя както може. Той служеше първо в Шумен, а после и във Военномедицинска академия в София. Оттам обаче го уволниха месец и половина предсрочно заради заболяването. Не е имал проблеми в казармата, а това, че всички заминават без него, го стресира много", сподели Гюрсел. И допълни: "Решихме да го оженим и тогава да заминем. Вдигнахме сватба с приятелката му и... границите се затвориха. Така изведнъж се оказа, че оставаме в България. Имахме 30 овце и 1 магаре и се грижехме за тях".

Гюрсел разказа, че здравословното състояние на брат му постоянно се е променяло. През година-две се е усложнявало и се е налагало засилване на лекарствата. Напоследък обаче навлязъл в много тежък стадий. Наложило се да го настаняват в психиатричната болница в Бяла, Русенско. Там бил 4-5 пъти и щом положението му се подобрявало, го пускали.

Канибалът от Разград рядко проявявал агресия, но се случвало да тормози животните. "Със съседа са големи приятели. Той е изоставен от родителите си и в нощите, когато не могат да спят, двамата се събират да си говорят. Веднъж Туран го ритна в лицето. Тежко ми е и едва говоря за всичко това", добави Гюрсел.
Той има своя обяснение за изострянето на състоянието на убиеца. "Имаме комшии, от които тръгна напоследък стресът. През 2007 година свързахме нашия канал към техния на долната улица. Тогава дойде синът на комшиите и поиска 500 лева, защото му миришело. Платихме с идеята, че проблемът ще приключи и няма да ни занимава повече. Тази година обаче отново поиска пари. Започна денонощно да тормози брат ми и заяви, че трябва всяка година да му даваме по 500 лева като някаква такса. Започнаха големи скандали, за които полицията знае. Но тормозът продължи по телефона, на портата", каза още Гюрсел. По негови думи брат му отново се озовал в Бяла заради тези скандали, а накрая дори се принудил да даде 250 лева на съседите си, за да се успокои положението. Лабилната психика на Туран обаче се прекършила.

Майката на братята изключително тежко преживявала убийството. Дъщерята на канибала Ширин (24 г.) пък се дипломира тази година и имала планове за живота, които рухнали след зверството на баща й. Гюрсел пък е поел грижите за кравите на брат си, въпреки че никога през живота си не е бил животновъд.

"Сърдечно болен съм - ако се стресирам, сърцето ми започна да хлопа, защото съм с преживян инфаркт. Всичко сега е на моята глава, не мисля, че ще успея да се справя. Не знам какво да правя, питам хора, които разбират от животни. Не са много розови нещата. В момента нищо не печеля, но трябва да съм тук. Плащам по 20 лева всеки ден на пастир, а вечер продавам мляко. Не ми е за пръв път да спасявам брат ми", добави изстрадалият човек.

"Туран не е канибал, невъзможно е това нещо, не мога да го проумея. Появи се информация, че яде плъхове, но това не е вярно. Има си животни, фризерът винаги е пълен с месо. Огромна грешка е направил с това убийство. По-добре да беше набил другия човек, но сигурно не е бил в съзнание, докато го е правил. Натъжава ме, че нашата медицина нищо не направи, но явно това са възможностите й. Той пробва много видове лекарства, но имаше само временно подобрение. Преди 3 г. излезе от болницата в Бяла и беше добре, но се оказа, че не е излекуван. Не можаха да му стопират болестта. И ето че най-лошото се случи", обобщи Гюрсел.

От борец до ветеринар

Канибалът Туран е бивш борец и е завършил спортно училище. Макар много здрав и труден за удържане, той имал друга мечта. Приели го за ветеринар в университета в Стара Загора, но половин година по-късно се отказал от ученето и решил да започне свой бизнес.

Заради здравословните проблеми преди повече от 3 години се развежда със съпругата и тя заминава да живее в Истанбул. Оттогава двамата нито са се чували, нито са се виждали. Дъщерята Ширин обаче ходела при майка си на гости.
"Никоя жена нямаше да го изтърпи, затова и се разведоха. Сега се опитвам да помагам на племенницата си, за да преживее по-леко нещата, защото и на нейната глава се струпа много. Жалко за Туран - животът му можеше да се развие много по-добре", коментира Гюрсел.

 

Снимки: Иво АНГЕЛОВ