Булевард “Княз Борис I” – вечната главна на Варна - ІІІ част
От бирария „България“, през сладкарница „Пчела“, до „Хепи“
„Сградите на Варна“ е рубрика на вестник „Народно дело“ в съавторство с изследователя Георги Кацарски, арх. Юлия Железова и арх. Живко Железов. Поредицата е безкрайно интересна за новото поколение варненци, интересуващи се от историята на сградите, които и до днес създават неповторимия облик на града. След красивата история на площад „Независимост“, търговската улица „Преслав“ и площад „Мусала“ продължаваме по бул. „Княз Борис І“ - вечната главна улица на града.
Булевард „Княз Борис I" се изгражда съгласно утвърдения през 1900 г. с княжески указ Генерален план на Варна и решението на Общинския съвет от 1897 г. по главните улици да не се строят сгради по-ниски от два етажа. Изисква се фасадите да бъдат представителни и богато украсени с подравнени корнизи. Стриктно са спазени мащабът, пропорциите, както и съотношението на ширината на улицата с височината на застрояването. Всичко това допринася за изграждане на красивите сгради по бул. „Княз Борис“, като повечето от половината са защитени сгради с архитектурна стойност. В нашата разходка ще спрем вниманието на читателите на по-изявените от тях.
Булевардът започва с една от най-старите сгради в града, построена през 1883 г. Собственост на Яни Пуриоти, тя е предназначена за жилище и питейно заведение. От 1895 до 1916 г. вторият етаж се ползва от Варненската библиотека. От 1902 г. партерният етаж е познат като бирария-тунел „България", а частта откъм ул. „Драгоман“ до 1925 г. е била книжарницата на сем. Блъскови. От 1930 г. в нея е поместена сладкарница „Пчела" на Стоян Алексиев. Няма да е лошо да отделим внимание на този трудолюбив българин и преуспял варненец. Стоян Алексиев е роден в Охридско, Македония. Преселва се във Варна през 1904 г. и открива бозаджийница и халваджийница на пл. „Мусала“. Участва във войните и след тях фалира. Тегли кредити и с упорит труд започва отново от нулата. Замогва се. Наема партера на сградата на Яни Пуриоти, където открива сладкарница, в която предлага дванадесет вида халва и превъзходна боза. Създава верига от заведения „Пчела". Едната сладкарница е до пристанището, втората - на мястото на хотел „Черно море", третата на бул. „Сливница“ до Морската градина и четвъртата на бул. „Съборни“ 24, където е била къщата и работилницата му. Стоян Алексиев умира във Варна на 101 години.
А така е в Барселона...
След 1944 г. сградата на Пуриоти е национализирана. До неотдавна в нея се помещаваше ресторант „Златното пиле". След 1992 г. е реституирана. В момента е хранително заведение от веригата „Хепи". Позволяваме си аналогия с един европейски град - Барселона. Наличието на категорични и ясни специфични правила за опазване на сгради културни ценности дисциплинира собствениците и наемателите им. Прекрасен пример за това е поведението на верига “Хепи” - ползвател на открита и закрита търговска площ от централната градска част на Барселона (JPG 6798 и 6799). Налице е пълна съподчиненост на ясни правила и организация както за разполагане и дизайн на откритите търговски площи, така и за оформяне на витрините и публично достъпни приземни етажи.
Минувачите имат непосредствен контакт със сградите – културни ценности. Обозрими са целите фасади, изчистени от кабели, климатици, нерегламентирани реклами и съвременни детайли от разнообразни и случайно подбрани материали. Спазването на подобни правила във Варна би било полезно както за търговците, така и за сградата културна ценност, за гражданите и гостите на града, които биха имали ясен прочит и контакт със самобитния и характерен център на Варна.
