Булевард „Княз Борис І“ – вечната главна на Варна (2)
„Сградите на Варна“ е рубрика на вестник „Народно дело“ в съавторство с изследователя Георги Кацарски, арх. Юлия Железова и арх. Живко Железов. Поредицата е безкрайно интересна за новото поколение варненци, интересуващи се от историята на сградите, които и до днес създават неповторимия облик на града. След красивата история на площад „Независимост“, търговската улица „Преслав“ и площад „Мусала“ продължаваме по бул. „Княз Борис І“ - вечната главна улица на града.
Полезно и здравословно Гезмето спазва стриктно правилата за движението и никой не ги нарушава, макар да няма регулировчик. Единият поток тече към градината, другият се връща. Гезмето е най-удобното място за срещи. Обикновено се е казвало: „Ще се видим довечера на Гезмето.“ Постепенно в края на осемдесетте години това странно явление се променя, но запазва специфичната си същност, като поема ежедневните разходки на градския елит и гостите на Варна. Точно тази специфика на традиционна рекреационна зона, наситена със запазени единици и групи от сгради със сходна или близка архитектурна стилистика и висока ансамблова стойност, мотивират през 2005 г. обявяването на булевардите „Княз Борис I“ и „Сливница“ за групов паметник на културата – система от ансамбли с конкретен режим на опазване.
Докато ул. „Преслав“ е обсебила финансовата сфера, бул. „Княз Борис“ е узурпирал представителната част. Там са разкрити множество ресторанти, сладкарници, пекарни магазини, култови за града. Без точна последователност, ето някои от тях, които днес вече не съществуват:
Още в началото на булевард „Княз Борис 1“ е била прочутата сладкарница „Пчела" на Стоян Алексиев. На №4 е луксозното кафене „Лондон“. Срещу кино „Ранков“ е сладкарница „Амброзия“. На ъгъла с улица „Воден“ е магазинът за бонбони на братята Балъкчиеви. Срещу него, в сградата на Грон Кавафян, е била първокласната сладкарница „Палма“, а срещу нея в сградата на Димитър Радев - сладкарница „Савоя“. Тук е и култовият ресторант „Кристал“ (България). До сладкарница „Савоя“ е пекарната на Апостол Миовски. До него е ресторант „Хайделберг“, а срещу него, в сградата на Арменското дружество „Ереван“ - прочутата сиропчийница на бай Георги. В партерния етаж на сградата на д-р Стефан Попов на №31 е колбасарският магазин на братята Василеви, по-късно магазин „Родопа“. След храма „Св. Никола“ е реномираната сиренарница „София“, а до нея - пекарната на Георги Янев. На отсрещния ъгъл е известната държавна аптека с управител Ради Русев. Малко след ъгъла с улица „Ст. Стамболов“ е пивницата „Евксиноград“, прочута със своята скара. На №46 се намирало кафене „Империал“ и до него известната „Цариградска фурна“ на Яни Капитанчев. До фурната е ресторант „Рубин“ с игрална зала на втория етаж. На ъгъла с ул. „Ал. Малинов“ е студентският ресторант „Венеция“. На следващия ъгъл е най-луксозният ресторант „Морско око“ („Севастопол“), сега „Макдоналдс“. По-нататък по булеварда следват ресторант „Боюоолу“ („Нектар“), студентският ресторант „Курорт“ в сградата на Ст. Милков на №69, пекарната на Дамян Георгиев на №75. Преди Колодрума (Двореца на културата и спорта) доскоро се намираше ресторант „Димят“.
Невежество унищожава духа на стария град
Оцелелите до днес сгради, тези култови за варненци места, са заменени от лъскави търговски витрини. Без респект към миналото и в услуга на комерсиалното за търговски витрини се пробиват несъразмерно големи площи от фасадите на приземните етажи на старите сгради. Това безотговорно поведение на собственици и наематели на търговски площи води до обезличаване и труден прочит на ценния архитектурен ансамбъл по бул. „Княз Борис“. Самобитната визия на булеварда, изразяваща космополитния дух на стара Варна, отстъпва пред натрапчиви реклами и стандартно оформени витрини на различни търговски марки. Престъпна безотговорност следва стремежа да се получат по-освободени от конструкции и по-просторни вътрешни търговски площи в приземните етажи на старите сгради.. Почти всяко обновяване води до поредната „незначителна“ и „импровизирана“ намеса в структурата на сградите, като отслабва носещата им способност, съкращава живота им и не на последно място - заплашва сигурността на ползвателите им.
