Бургаско семейство откри писмо в бутилка, пропътувало 1300 км

Пуснато в Сочи от влюбена двойка, то се озовало край Варвара

Във времето на Фейсбук, Интернет и всякакви социални мрежи бургаското семейство Мая и Антон Киреви стават приятели с непознато руско семейство по един романтичен и много древен начин – чрез писмо в бутилка. Малко преди Коледа Мая, Антон и техният син Васко се разхождат край брега между Варвара и Царево, когато изведнъж се натъкват на бутилка от сок, изхвърлена току-що от вълните на брега. По-точно съзира я в пясъка Васко, синът им, който е 14-годишен, разказва Флагман. 
„Вълнението ни беше голямо, когато видяхме в нея писмо“, разказва Антон. Той и съпругата му започват да четат и разбират, че е написано от младата влюбена двойка Дарья Шасцкая и Илья Борисов, която живее в руския град Ярославл. През август миналата година двамата отиват на почивка в Сочи, защото градът се готви да става столица на зимните Олимпийски игри. „Дойдохме тук като едни патриоти. Пожелаваме на нашите олимпийци да завоюват повече златни медали и да поставят световни рекорди“, пише в писмото си младата двойка. Пускат го в края на почивката си и оставят телефонни номера, като желаят да получат обратна връзка от човека, който го открие. „Свързахме се през януари с тях по телефон, а сега поддържаме всеки ден скайп връзка“, разказва Антон пред "Черноморски фар". Бургаското семейство дори влиза с откритието си в новините на местен телевизионен канал в Ярославл.
Дарья работи като компютърен дизайнер, а Илья е инженер в дървообработваща фирма. Сега двамата се готвят за пътешествие през лятото, този път до България и да видят семейството, където се е озовала тяхната романтична бутилка.

Мая и Антон Киреви се разхождат край брега на морето, изведнъж се натъкват на бутилка, изхвърлена току-що от вълните, намира я Васко, 14-годишният им син

Писмото е пътувало близо половин година и за да стигне до българския бряг, е изминало 1300 км. Всъщност, бутилката е избрала най-дългия път, пътувала е по крайбрежието, а не директно през морето, защото обектите се носят по течението, казва още Антон. Когато той и Мая я намират, хартията била влажна, дори на места текстилът се губи.
Още не са се замислили дали да пускат своя бутилка, къде би отишла тя и в чии ръце би попаднала. Има добри хора по света, важното е да се открият, завършва разказа си Антон.