Чер хайвер от Черно море? Готови сме да отглеждаме есетра във ферми

Черният хайвер не е като останалите деликатеси. Той е желан дори от тези, които не харесват невероятния му вкус – както се казва, всеки си има предпочитания. Заради цената си или заради традицията обаче всеки, който иска да демонстрира богатство, лукс и стил, се сеща именно за тази относително рядка и скъпа храна.

България може да произвежда хайвер от есетра и го прави. Ако обаче по нашето Черноморие, както в повечето морски страни, се появят рибни ферми, потенциалът за развитието на този бизнес ще мине на друго, по-високо ниво.

Като за разумно същество човекът доста неразумно използва ресурса на природата, затова и естествената популация от есетровите риби е застрашена от изчезване, а черният хайвер идва от риби, отглеждани във ферми. Така коментира ситуацията доц. д-р Ангел Цеков от Факултета по биология на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Според специалиста по есетрата и други риби има много добра перспектива пред морските рибни ферми по нашето крайбрежие, в които ще се отглеждат есетрова риба и моруна. Те далеч не са чужди за Черно море, но в момента са пред изчезване. Морските рибни ферми обаче могат да осигурят и възстановяването на популацията им в бъдеще.

Според доц. д-р Цеков използването на модерни потопяеми садкови ферми, каквито предвиждат инвеститорите в този все още неразвит у нас бизнес, ще отговори на едно от главните морски предизвикателства – щормовете. В Черно море те не са рядкост, но ако съоръжението може да бъде потопено под водата при буря, проблемът се решава. В храненето на рибата със специални фуражи също няма проблем, обясни специалистът. „Храната, която се използва в морските ферми и отговаря на всички европейски изисквания, се усвоява в 92-95% от рибата“, каза доц. д-р Цеков. Той подчерта и нещо доста важно – качеството на есетрата и хайвера й, отглеждана в морска ферма, и тази, която живее в естествени условия, не се отличават.

Възстановяването на популацията на есетровите риби у нас с пускането на свобода на отгледани в сладководни ферми видове вече е факт. От 1998-а, когато започва отглеждането на този вид във вътрешни водни басейни, до 2005-а България е единствената страна, която зарибява Дунав с него. Някои от рибите са маркирани, за да се проследи развитието им в естествени условия. Пример за добрата им адаптация идва от Трабзон, Турция, където е уловена 2,5-килограмова есетрова риба, която е пусната в Дунав, когато е била 300 грама, разказа доц. д-р Ангел Цеков.