Черната история на най-големите трагедии в България

BeU.bg

Днес, 23.06.2014г., е ден на национален траур в памет на загиналите от наводненията във Варна и Добрич. Поредният черен ден в българската история. Уви, миналото ни носи белезите от още много такива трагедии, някои причинени от природни бедствия, други от човешка небрежност... Дали има виновни? Сигурно. Всъщност кой знае? Но фактите са тези, които следват в черния списък на най-големите трагедии в България. Изготвихме го, за да почетем всички хора, намерили смъртта си в онези дни, когато Бог може би е гледал в друга посока или пък е гледал нас и ни е пращал знаци... кой знае? Изготвихме го, защото сме убедени, че трябва да помним миналото, за да направим всичко, което зависи от нас, то да не се повтаря!

Първомайската трагедия във Враца през 1966 год.

На 1 май 1966 г. край Враца се разиграва една от най-зловещите минни трагедии в света. В 11,25 часа се скъсва стената на хвостохранилището на оловно-цинковия рудник "Мир" и над половин милион кубически метра маса от тежки метали, цианиди, камъни и дървета залива близкото село Згориград, минава през прохода "Вратцата" и стига до централния площад на Враца. По пътя си, дълъг 7 километра, тинята помита къщи и хора, а три дни по-късно войската продължава да изважда трупове, отнесени от ударната вълна. Ужасяващият инцидент е засекретен. Официално са обявени 107 жертви, но според местните жители отнетите животи са над 500. Почти всяко семейство тук е загубило свой близък в трагедията. Инцидентът е засекретен, за да не се помрачава празникът на труда, и малцина извън Враца научават за нещастието.

Още една първомайска трагедия – катастрофата на Осми конгрес на БКП от 1969 г.

В нощта срещу 1 май 1969 г. се случва и един от  най-кървавите инцидент в историята на БДЖ. Край врачанското тогава село Чомаковци пътнически вагон дерайлира от движение. Инцидентът убива на място 27 души, други 38 са ранени. По-късно от травмите умират още хора, а някои остават инвалиди до живот. 

Самолетната катастрофа от 21 декември 1971г.

Заедно с оркестър „София“, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, фолклорен ансамбъл „Аура“ и народната певица Янка Рупкина, Паша Христова трябва да замине за дните на българската култура в Алжир. Самолетът, с който пътува, е Ил-18, току-що е излязъл от ремонт на оборудването за контрол на хоризонталното положение на самолета — въжетата, с които се управляват елероните — подвижни части в краищата на крилете, с които се коригира хоризонталното положение на самолета. Ремонтът изглежда не е извършен правилно. Когато машината набира скорост за излитане и се отлепя от пистата, се появява силен страничен вятър, който я накланя на една страна. Проведеното разследване непосредствено след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните са били погрешно свързани. Вместо да коригира положението на самолета в хоризонталната плоскост, като парира силата на вятъра, командата на пилотиращия увеличава наклона на самолета заради обратното свързване на елероните. При удара на крилото в пистата, корпусът на самолета се пречупва на две и целият самолет избухва в пламъци, а единият двигател се откъсва. От 73-мата човека на борда, 28 загиват. Спасяват се част от пътуващите в задната част на самолета: Борис Гуджунов — със счупени крайници, Янка Рупкина — с леки изгаряния.

Ужасната катастрофа край Китен от 1972г.

На 28 юли 1972 година автобусът с 48 пътници се връщал от почивка във ведомствената станция на ДСО „Автопром“ в Ахтопол към София. В 19:20 часа рейсът достига фаталния мост, намиращ се малко преди Китен. На асфалта по  моста имало поредица неравности и шофьорът решил да ги избегне.  Автобусът отскочил леко и водачът вероятно е загубил за миг контрол. Предната и задна лява гума затънали в пешеходната зона, плочата под нея се счупила и пропаднала, а рейсът се превърнал в ковчег, като потънал изцяло във водата по таван. Свидетели на трагедията са станали четирима спасители от Царево, които случайно са се движили след автобуса на път за Международния младежки център, където отивали на купон. Младежите скочили в мътната вода на река Караагач и започнали да вадят през изпочупените стъкла пътниците. Един местен рибар, бай Васил, извозвал с лодката си оцелелите. За нещастие обаче късметът да оживеят са имали едва 12 от общо 48 пътници. Дошлите по-късно леководолази и военни вече се натъквали само на трупове, 14 от които на деца. Така Караагач се превръща в още по-страшен вариант на река Лим, където през 2004 година загинаха по време на екскурзия 12 ученици. Според легендите, разказвани от местните хора, реката край Китен, е била жадна за трупове. 

Земетресението във Вранча от 1977 г. и трагедията в Свищов

Денят е  4 март 1977 г., 21.24 ч. – започва най-убийственото земетресение в историята на България. Сеизмичната вълна тръгва двайсетина секунди по-рано от епицентъра в румънския окръг Вранча, намиращ се в областта Молдова в източните Карпати и безшумно, но коварно раздвижва земята под Свищов. И до ден днешен се спори за броят на загиналите. Според някои те са 114 души, според други – 120. Има и такива, които говорят дори и за  близо 250 души.

Смърт по време на празници

21 декември 2001. Четири дни преди Коледа 600 деца напират да влязат в дискотека "Индиго". След минути вратите внезапно се отварят, под напора на тълпата.  24 деца са смачкани, 7 от тях умират от задушаване.

27 декември 2003. Стефановден, третият ден на Рождество Христово и само няколко дни преди нова година военният лагер "Индия" в Кербала е атакуван. Кола-цистерна пробива загражденията и се взривява. В резултат на експлозията загиват петима български военнослужещи.

13 февруари 2004. Ден преди Трифонзарезан товарният кораб “Хера”, плаващ под камбоджански флаг, потъва в Черно море, на 14 км. от Босфора. Загиват 21 души екипаж - 19 българи и 2 украинци.

4 април 2004. Точно на Цветница български автобус падна в 40-метров каньон на границата между Сърбия и Черна гора, в придошлите води на река Лим. Загиват 12 български деца.

7 декември 2006. Ден след Никулден и броени дни преди Коледа при тежка катастрофа между камион и автобус на моста близо до град Бяла загинаха 18 души, ранени са - 11.

28 февруари 2008. Дни преди национални празник на България и часове преди баба Марта девет души загинаха при пожар във влака София – Кардам.

28 май, същата 2009. Точно на Спасовден 16 души загинаха, след като автобус се преобърна край връх Бакаджик, Ямболско.

5 септември 2009. Ден преди България да отбележи празника на Съединението от съседен Охрид дойде новината, че при инцидент с туристическо корабче в Охридско езеро загинаха 17 души, срад тях и много българи.

23 април 2011. В нощта срещу Великден осем деца между 17 и 19 години от Симеоновград решават да отидат на църква без да знаят какво ще се случи само минути след това. Излизат. Шест загиват на място, след като летящия по пътя до тях автомобил се врязва в тях. 

„Само в тази, отразена от мен статистика са загинали 111 души. Само за по-малко от 11 години. Всичко това при нелепи обстоятелства и преди големи празници. 25 от тях са деца.“

Източник: teodortodorov.blog.bg

И още ...

6 август 2007 г. наводнение в Цар Калоян отнема живота на 8 души.

6 февруари 2012 г в село Бисер е причинено наводнение в следствие от скъсването на язовирна стена, което нанася много щети в района на селото и взема 10 жертви.

За огромно съжаление трагедиите не свършват до тук! Има и такива, които не сме включили в черния списък, а той наистина е дълъг.

Източници:
http://www.socbg.com/
http://teodortodorov.blog.bg/
http://www.factor-bs.com/