Честит Петльовден

На този ден имен ден празнуват: Евтим, Евтимий

Информация за Евтимовден (Петльовден)

Църквата почита Евтимий Велики и търновския патриарх Евтимий.

По народному празникът е известен като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден. Последните три названия са свързани с основната обредна практика - жертвоприношение на петел във всяка къща с мъжка челяд.

Краката на птицата се хвърлят на покрива на къщата, а перата й се запазват. С тях бабите кадят болни или урочасани деца.

В Странджанския край, където народният култ към св. Евтим е особено развит, всяка жена коли за здравето на своите деца черен петел. Според местните вярвания св. Евтим е господар на детските болести и той предпазва от "детешката" и "вънкашната болест" (детски паралич и епилепсия).

В Пловдивско денят е известен под името Черна или Църън ден. Тук освен принасянето в жертва на черен петел (или кокошка) се спазват и редица забрани. Не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не “църнеят”, т.е. да не жалят починал.

Преданията разказват следната 300 годишна история:Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка (с.Еркеч - Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.

Подготовката за петльовден започва сравнително рано. Още от есента се определя един петел за “баща”, и втори за петловден. Петелът-курбан се коли на дървотника от майката на момчето; жените, които нямат мъжки рожби, също празнуват този ден, за да се сдобият с момче, "но която няма момче не си коли петела, ами го носи дето има момчета, там да й го заколят"; с кръвта, се опръсква навсякъде; главата на заклания петел, заедно с краката, се хвърлят на покрива на къщата, като се изричат специални заклинания.

Рецепти от празничната трапеза за този ден: Зелник, Кравайчета, Тиганици, Пресни питки, Три вида гозби от петел: петел с ориз, петел с кисело зеле, петел с каша

Зелник Продукти: 400 г брашно, 200 г хладка вода, лъжица сол, лъжица оцет и лъжица олио /за тестото/, 200 г олио, 500 г праз лук или кисело зеле, извара.
Към брашното се добавя водата, солта, оцета и олиото. Омесва се тесто, от което се разточват 5 кори: три са еднакви, една е най-малка, а друга - най-голяма. Най-голямата се разстила на намазаната с олио тава, като краищата и висят отвън. В средата се поставя плънка от ситно нарязан и задушен в мазнина праз лук или кисело зеле, като се покрива с малката кора. Покрай плънката се сгъват останалите кори и се поръсват с олио и извара. Най-голямата кора се загръща и плисира отгоре. Пече се в силна фурна.

Кравайчета Продукти: 500 г брашно, 150 мл прясно мляко или вода, 5 яйца, 10 г сол, сусам.
Брашното се пресява в дълбок съд и в средата му се прави кладенче, в което се слагат солта, яйцата и се сипва на малки порции слабо затопленото мляко или вода. Замесва се тесто, от което се оформят малки, кръгли, отворени от едната страна кравайчета. Отгоре се поръсват със сусам и сол и се пекат в умерена фурна.

Тиганици Продукти: 200 г брашно, 6 яйца, 150 мл олио, 100 г сирене, 100 г мед или захар.
Яйцата се разбиват добре и към тях се прибавят последователно настърганото сирене и брашното, така че да се получи каша. Мазнината се нагорещява и в нея с лъжица се пуска от кашата, като получените тиганици се пържат до златисто от двете страни. Изваждат се с вилица и се сервират със сирене или поръсени със захар (полети с мед).