Честита Баба Марта!

Днес е 1 март. За празника на Баба Марта българите по традиция се закичваме с мартеници.

Имен ден празнуват: Марта, Мартина и Мартин.    

Навремето се е вярвало, че на 1 март студът влиза дълбоко под земята. Въпреки това, през месец март хората са били подготвени за резки промени във времето - от слънце до сняг и виелици. Този месец за тях е бил символ на пречистване, на новото начало и на едно ново раждане - Възкресението. 

Според народната митология Баба Марта е била капризна и своенравна. Както се е смеела, така е можела и да заплаче. Грейвало е слънце и хората се подлъгвали да извеждат стадата на паша, а тя бързо напомняла за себе си, като изпращала студ и мраз, вследствие на които пастирите и стадата оставали вкаменени завинаги. 
На всички е известен факта, че Баба Марта може лесно да се разсмее, но и лесно да се разплаче. Наричаме месец март "женски месец", но според народните предания Март е бил мъж, който е имал две жени - едната млада и красива, а другата стара и грозновата. Когато погледнел първата, слънцето засиявало от радост, а когато се обърнел към втората - ставало студено и мъгливо.
Традиции и обичаи на 1 март

На 1 март стопанката на дома почиства къщата из основи и я подрежда красиво. Тя трябва да свети от чистота и да бъде готова за едно ново начало. 

Мартениците са символ на здраве, дълголетие и плодородие, но по тях също може и да се гадае. Според стари български поверия, девойките могат да съдят по нея за бъдещия им съпруг. Когато видят първият щъркел, лястовица или цъфнало плодно дръвче, те трябва да оставят мартеницата под камък. Точно след половин година, когато слънцето се завърти по посока есен-зима, проверяват дали по нея има мравки или не. Ако по нея са полепнали мравки, то техният избраник ще бъде беден. Ако искат да са румени и здрави през цялата година, трябва да завържат мартеницата на цъфнало дръвче. А ако искат да се избавят от всичко зло, трябва да я хвърлят в течаща вода, която да отнесе злините и да им върви като по вода. 

И до днес хората вярват, че ако си нарекат един ден от месец март, могат да съдят по него за това каква година им предстои.

Символика на мартеницата

Като типичен български обреден символ, мартеницата се закичва за здраве, плодородие, изобилие и дълъг живот. Изработва се от памучни и вълнени конци, основно в бяло и червено, които са усукани. Белият цвят символизира чистотата, невинността и новото начало, радостта и красотата. Червеният цвят символизира огъня, изгряващото и залязващото слънце, победата и живота. 

В някои части на България, мартениците се правят и в други цветове. В Родопите, например, те са многоцветни, а в Софийско основните цветове са синьо и червено. Синият цвят носи символиката за водата и небето, два от четирите основни елемента на Земята, а също така на божествената вечност и аристократичността. Зеленият цвят е знак за здраве, плодородие, възраждане и празничност.

Когато се изработва мартеницата, конецът задължително се усуква наляво. Според стари български традиции и обичаи, тя включва и различни символи, като черупки от охлюви за здраве и сила, мъниста против уроки и паричка за благополучие.

На 1 март имен ден празнуват: Марта, Мартина и Мартин.  

Легенда възникнала през 30-те години на 20-ти век свързва появата на мартеницата с прабългарите.

Обичаят за връзване на Мартеница (усукани бяла и червена вълнени нишки) е познат в България, Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.

Най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан - покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец - Мартеница - най-често на ръката. Младите непременно трябва да излязат навън "да ги види Баба Марта и да се зарадва", а старите жени не трябва да излизат навън, защото "ще разгневят Баба Марта".

В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и наричания .

История на обичая
Ритуалното използване на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е засвидетелствано на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия Изток от античността. В древността, червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият - нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността). Традицията се спазва до днес в Румъния, Молдова, Македония, част от Гърция, Сърбия, Албания а също и в една част от днешна Украйна.

Осъвременената традиция на 1 март
Всяка година преди началото на март българите си подаряват мартеници (мартенки, байници) — преплетени конци, най-често червени и бели, но се срещат и зелени с най-различна форма — за здраве и щастие.

На 1-ви март българите слагат мартеници на дрехите или китките си и си пожелават здраве и щастие с думите „Честита Баба Марта“.

Първи март се смята за ден на името Марта. Погрешно често към тази дата се добавя и имен ден за името Мартин, като официалният празник според Светия синод е 14 април по повод честването на св. Мартин./framar.bg 

Само след няколко дни всички ще се закичим с мартеници в бяло и червено. Белият цвят на мартеницата първоначално символизира мъжкото начало, силата. По-късно под въздействието на християнската митология обозначава девствеността и непорочността – белият цвят е цветът на Христос. Червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането. Първоначално женските сватбени носии са червени.

За всички е ясно, че почти не са останали мартеници, които да нямат по някой допълнителен елемент – синьо око, четирилистна детелина, калинка, паричка, втъкан син конец и др. Ето символиката на тези допълни аксесоари:

Монета – финансово благополучие, берекет. Жълтата монета е символ на мир в къщата;
Синьо око – пречиства от зли сили, предпазва младите семейства от раздяла, предпазва от зли очи, черна магия и носи успех и напредък;
Четирилистната детелина – щастие, любов, вярата и добро бъдеще;
Подковата – пази дома от зли сили;
Калинката – сполука, благополучие, живот
Костенурка – символ на търпение, сила, стабилност, дълголетие, невинност, издръжливост, защита
Слон – символ на късмет и щастие;
Щъркелът – символ на ново начало и настъпващата пролет,здраве и дълголетие
Метлата – символ на смирение и мъдрост;
Ключ – ключът отключва и заключва различни сили. Той символизира властта, знанието,мистерията и споделената тайна. Ако е сребърен – светската власт, ако е златен – духовната;
Дървен елемент – дървото е символ на живот, могъщество, дълголетие, щедрост, търпение, покровителство

Омъжените жени носят мартениците отдясно, неомъжените – отляво. Неженените мъже ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже – изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.

Изберете си ден, за да свалите мартениците. Поверието гласи, че е нужно всеки да си намисли определен ден до 22 март и по него да познае каква ще му е годината – ако денят е слънчев, ще е успешна; ако вали и времето е лошо – ще има трудности. Може да сложите мартениците под голям камък и след девет дни да проверете под него какви животинки са се събрали. Колкото са повече, толкова придобивки ще получите през годината. Мартеницата може да се хвърли и в реката, за да се отмие всичко лошо и да ни върви по вода.

Видите ли първия щъркел или първото напъпило дръвче, свалете мартеничката и я вържете на цъфнала овошка като си намислите желание, съветва lifebg.net.

 

фото: svoizbor.com