Чирпанския: Вън съм от играта, но мишките още се страхуват

Николай Тошев, по прякор Чирпанския, всявал страх и ужас с наказателната си бригада сред шанаджиите във Варна, е вече на свобода. Кадърът на чирпанската математическа гимназия, а след това и на Морското училище, се води един от най-интелигентните гангстери в морската столица, които върлуваха допреди няколко години. Той бе закопчан с още няколко яки момчета от неговата кохорта и бе осъден на 8 години зад решетките, след като беше признат за лидер на наказателна бригада, въвела безотказни методи за силово въздействие над наркодилърите.

Излизането на спрягания за едно от страшилищата на Варна, който е свободен човек от 6 март, когато е бил пуснат от Бобовдолския затвор, се е приело със смесени чувства сред местния ъндърграунд. И най-вече сред тези, „пропели” пред разследващите и прокуратурата, както и сред обезпокоените от това дали Тошев отново няма да се върне на бял кон, пише „Шоу”. 

- Чувам, че разни хора, свидетелствали срещу теб, доста се били поуплашили след твоето излизане...
- За какво се плашат?! За мен това са минали работи! Какво да ги правя - те са едни мишоци! Аз наистина се видях с такива, дето са свидетелствали срещу мен. И ти казвам – тези хора ги накараха да свидетелстват, бяха притиснати и всички знаем добре от кого и как. Нямам претенции към никого. Защото те са деца! Даже пих кафе с едното момче и му викам: „Виж, ве, пионка, аз те знам, че не си ти човекът, който е направил да е така. Знам, бил си притиснат, свършил си работа. Само не ме занимавай вече, гледай да не ми се буташ!“. При мен каквото било – било. Вече е друго – не ме интересува кой какво прави, аз не се занимавам с никакви монополи и глупости...

- Вървят слухове за едни арменци, които се опитвали да създават наркомонопол във Варна...
- Виж сега, предполагам за кои ми говориш, но няма такива неща. Гор (един от арменците във Варна – б. а.) ми е приятел, виждам се с него. И ти казвам, че не знам кой какво се опитва да прави, но те въобще не се занимават с това. Аз с тези момчета съм играл бокс и ги познавам добре. Не са такива. Даже ми се оплакаха, че ги спрягали, ама това са пълни глупости. 

Другото, което е - то монополи вече не може да се правят, защото „куките” само това чакат. Трябва някой да е луд, за да тръгне да прави наркомонополи. 

- Да разбирам, че ти си вън от тези неща вече, така ли?
- След като излязох, отивам аз с един приятел и приятелки на дискотека. Седнах, стоях 15 минути и си тръгнах. На другия ден чувам, че разни насрани дилърчета, от на Розичката (прякорът на един от спряганите за наркодилъри във Варна – б. а.) веднага били избягали, след като аз съм се появил там. Е, добре, аз какво да направя, ве, човек?! Ами, като сте такива страхливи мишки - ходете на пазара да продавате домати! Нито ви търся, нито нищо! Викам: „Хора, искам да ви кажа нещо – не ме занимавайте с глупости. Нито наркотици ме интересуват, ни дилъри, ни наркобригади!”. Какви са тези хора?! Розата!? Вас не ви ли е срам да му давате чадър, ве? 

- Аз, доколкото чувам, на брат му на този Розата му запалили колата и това било заради някаква борба за надмощие на наркопазара...
- Е, те само това могат да си направят - да си запалят колите и такива някакви своднически работи. Аз такива работи не правя. Сега, мен, ако някой не ме кефи, отивам и си го наритвам...

- Е, ти все пак беше ударник от наказателна бригада, не беше дилър...
- Не, дилър не съм бил никога! (смее се) Аз 6 години излежах близо, излизам сега навън, какви наркомонополи ще правя!? На кое да правя монополи? На Розата ли?! Не искам нищо в този насрания град да правя! 

- А какво смяташ да правиш?
- Аз имам какво да си правя, човек! Имам 2 фирми, изнасям гъши дроб за Франция. Нито гладен, нито жаден съм останал. Не ме интересува никой, нито с охрани ходя, нито нищо. Те, хората, дето са босовете, те си ходят с охрани. Аз нямам намерение с глупости да се занимавам. Имам и от кого да взема пари, ако се наложи. Ето, сега пари да ми трябват, ще взема от Гела (Ивайло Иванов – Гела – б. а.) 100 000 лева. Ще му ги върна, като мога, като започна някакъв бизнес. Имам приятели, които развиват законни бизнеси и ще ме включат веднага. Не ми се занимава с Рози-мрози. С такива хора няма да се занимавам! С такива женички не ми се работи. Ако щях да ставам сводник, щях да взема истински жени. Ама такива мъже с поли не ме кефят! 

- Доколкото разбирам, май няма вече някаква стройна организация на наркопазара във Варна, ами повечето са шанаджии...
- Те из цяла България са така, да ти кажа. То няма вече такива монополи като преди. Преди полицията реши да има монопол - направиха си го. Решиха да няма – убиха го. Пуснаха аванта на шматките след това. То такава смешна работа, че... 

- Какво стана с твоите хора, бяхте всички във варненския затвор. Сещам се, че имаше някаква гадна история – че е имало сексуална гавра с един затворник...
- Виж сега, да ти кажа за това момче, което го бяха били - няма никаква сексуална гавра и на първа инстанция ги бяха оправдали. Момчето е болно от СПИН - това, дето уж те са го насилили. Ние го знаехме това, защото те в „приемната” го отделиха настрани, всеки ден му правеха кръвни тестове. С този човек ще тръгнеш ли ти да рискуваш?! Как ще го барам такъв човек?! Ти мани тая работа!... Просто трябваше да има дело, ей така - да си ни мачкат, да ни тормозят. 

Знаеш ли каква е работата?! Аз ще ти кажа. Като бяхме в затвора, имаше едни такива момченца, дето се изживяваха и ги повкарвахме малко в правия път... Лекичко така, в рамките на нормалното. Защото те си въобразяваха разни неща... То муха, пък се прави на оса...

- Имаше ли някой интерес да ти образува дело и да стоиш вътре?
- Как да нямат интерес?! Искам само да те питам нещо. Откакто ние сме вързани, има ли следваща група, силова някаква, да е вързана за наркотици? Има - едни и същи хора, не искам да споменавам имена, знаят си ги - разни „цветенца”... Обаче, никой не ги закача. Е, как така, ве?! 

- Кажи ми за финал как изкара вътре 6 години?
- Завързан! Завързан по всички затвори, за по една година (смее се). Накрая за добро поведение ме пуснаха една година предсрочно, и така. Полагах труд и това ми съкрати още една година. На мен 8 години ми беше присъдата, лежах 5 години и 8 месеца. 

Даже вече, ако някой ми каже, че му преча, съм готов извън града да изляза и да не му преча, че да не си мислят глупости. Обявявам, че не ме интересува нищо! Да си правят, каквото си искат! Да не ме спрягат вече за нищо, защото наистина ще ги набия накрая! /"Блиц"