Чудотворно аязмо може да бликне от манастира на Княз Борис Първи във Варна
Виолета Гурнакова
Началото на археологическия сезон във Варненско вече тече от началото на този месец. Предвиждат се проучвания върху раннохристиянския манастир в местността Караач теке край Варна. През това лято там ще бъде изследвано съоръжение, което е било открито в манастира през миналата година и което представлява голям интерес за археолозите и историците.
„На Караач теке ще правим разкопки наесен. Аязмото сега е заровено под един покрив и вероятно ще продължим проучванията само с него. Всички манастири имат лечебни чудотворни извори, но тук ситуацията е малко неясна. Най-вероятно има друга тераса, защото находката е под нивото на самия манастир. Сега в момента има вода в него”, заяви за „Петел“ директорът на Регионалния исторически музей във Варна проф. Валентин Плетньов.
„Работата в местността Кастрици – Евксиноград ще продължи през месеците юли и август с реставрационни дейности“, допълни проф. Плетньов.
За първи път ще се проучва и друг много интересен обект в община Аврен. Става въпрос за крепостта Петрич кале, която е една от най-старите запазени такива във Варненска област. Тя се намира над село Разделна. След проучването на този обект има идея кметът на община Аврен да участва и по проект за социализация, реставрация и превръщането му в т.нар. втори Перперикон, като самите проучвания ще започнат през септември. Екип археолози ще правят изследвания и по трасето на проекта „Южен поток” и терените около Провадия и по трасето Варна – Аврен.
Освен това археолозите ще продължат проучванията на крепостта на нос Св. Атанас край Бяла и на раннохристиянската базилика в местността Джанавара край Варна.
(Очаквайте интервю с Валентин Плетньов)
За Манастира:
Манастирският комплекс впечатлява с размерите си, макар да е проучена само половината от площта му Най-големият проучен скрипториум от средновековна България и Византия се намира край Варна
Жителите на Варна едва ли знаят какво богатство имат, скрито само на няколко километра от кв. “Възраждане”, край лозята на Теке Караач. Там се е намирала манастирската обител на княз Борис I, в която той се оттегля и отстъпва престола на сина си Владимир през 889 г.
Построена е в края на IX и началото на X в. - период на утвърждаване на християнството в България и мощна книжовна дейност. Днес на Теке Караач може да се видят очертанията на средновековната сграда, множество помещения, възстановени донякъде стени и разкопки.
Обектът все още не е превърнат в туристическа атракция и може би заради това е познат главно на малчуганите от близкия квартал, които играят наоколо.
Забележително откритие в манастира е просветителският център, или казано на съвременен език, средновековно книгоиздателство, в което е кипяла писателска, преписваческа и преводаческа дейност, поставила основите на българската книжнина. Счита се, че това е най-големият проучен досега скрипториум (400 кв.м ) от средновековна България и Византия.
Откривателят на манастира Карел Шкорпил през 1921 г. пише: “Оставаме учудени от гледката, която се открива оттук. Под нас като на длан се гледа цялата варненска долина със светлото езеро, тъмното море и с града Варна. Разкошна местност!”.
Шкорпил открива в района трисантиметров оловен печат (моливдовул) на княз Борис – Михаил, който най-вероятно е ктитор на манастира. Печатът се е прикрепвал върху кореспонденцията му с аристокрацията. От едната му страна е изобразен Исус Христос, а от другата - най-вероятно замонашеният княз или, според други предположения, молеща се Богородица.
