Чужд дълг от 16 хиляди лева съсипва живота на варненка. Майка е на дете с епилепсия

Веселин Златков

Варненка, служителка в общинската администрация, майка на дете с епилепсия и хидроцефалия, е принудена от финансови институции да изплаща чужди кредити.

Историята е пример за това колко внимателни трябва да бъдем, поемайки отговорност като гаранти за кредит на приятели.

След като истинските длъжници, които малко след като изтеглили парите, заминават за Германия и престават да плащат, кредиторите погват поръчителката. Така Павлина, която предпочита да не разкрива напълно самоличността си, се оказва със запорирана заплата, набутана в „черния“ списък на длъжниците и с перспективата да плаща дълги години чуждия дълг само защото е проявила добрината да помогне.

Кредитите, заради които варненката е преследвана като гарант, са два. Едното задължение,  което е в началото към ДСК, но после е продадено на събираческата фирма OPT Factoring, вече е набъбнало до 16 хил. лв. Другото задължение, което е по програмата за микрофинансиране „Начала“, е около 9 хил. лв., като там Павлина е само един от четиримата поръчители. И двата кредита са изтеглени през 2008-а, като получателите им заминават за Германия още същата година и заживяват там заедно. Те имат общо 4 деца, работят и... успешно се укриват от кредиторите си. Финансовите институции се интересуват само да си приберат парите с лихвите. Това, че вместо на длъжниците се съсипва животът на невинна жена и на болното й дете, на практика не ги интересува никак.

Павлина разказва, че се е опитала на няколко пъти за се справи по юридически път с проблема. В крайна сметка обаче всички адвокати й признали, че не може да победи кредиторите в съда.

Чуждото задължение, което тегне доживотно върху българската майка на дете с тежки диагнози, се оказва твърде малко за издаването на европейска заповед, с която да се притиснат истинските длъжници. Финансовите институции хладно обясняват на Павлина, че на практика не им е рентабилно да търсят кредитополучателите в Германия. Затова, за да си спестят разходите, те запорират нейната заплата. Това, че и България, и Германия са в Европейския съюз и прилагането на закона в двете държави трябва да е хармонизирано, се оказва само добро пожелание за наивници.

Общинската служителка в момента живее с парите, които детето й с увреждания получава от държавата, плюс издръжката, която получава от неговия баща, с когото са разделени. Парите определено са недостатъчни, още повече че леченията и операциите, за които трябва да плаща, са скъпи. Павлина предпочита да не се снима и да не разкрива цялата си самоличност, защото се притеснява, че детето й ще бъде изолирано, ако се разчуе за тежките му заболявания. Въпреки това да разкаже пред медиите историята си й се вижда единственото, което може да направи. Кредиторите са непреклонни, адвокатите – безсилни. Не може дори да търси съдействие от омбудсмана, защото той не се занимава с банкови въпроси, а само с контакта на граждани с институциите. „Знаете ли какво ме съветват, за да се справя с проблема? Казват ми самата аз да замина за чужбина, за да не ме намерят банките там. Трябва ли да бягам заради нещо, за което нямам вина?“, пита риторично Павлина. А междувременно истинските длъжници, оставащи скрити в Германия, си идват в България, заминават си отново и не са притеснявани по никакъв начин. „Реално те продължават живота си необезпокоявани, а моят е съсипан. Няма как да се съглася с това“, заявява варненката.