Д-р Алфред Макюън: Марс е обитаем

Снимка: Булфото, архив

Д-р Алфред Макюън е професор по планетарна геология в Аризонския университет и главен изследовател за High Resolution Imaging Science Experiment (HiRISE) за НАСА. 
Оказва се, че стръмните склонове и ръбове на кратерите на Марс са осеяни с тъмни ленти с ширина до 5 метра, които се появяват и нарастват през лятото и изчезват през марсианската зима. 
Тези структури от периодични линии, наречени Recurring Slope Lineae – RSL, са солени потоци вода, които се появяват през лятото в южното полукълбо. Те са надеждата на учените, че на повърхността на Червената планета може би все още има “оазис” от вода, в който животът се е запазил. 

Д-р Алфред Макюън в ексклузивно интервю за Форумнюз:

- Доктор Макюън, какъв е мащабът на откритието, което НАСА оповести в понеделник? Питам ви, защото информацията, че вода на Марс има, битува от доста време? 
- Спектралните данни потвърдиха предположението, направено за пръв път преди 4 години, според което водата има общо със сезонните потоци на Марс. Днес вече сме сигурни, че това е така. 

- Стъпка ли е този научен пробив към откриването на живот на Марс и какъв може да е той? 
- Откритието ни, което обявихме само преди дни, е сериозна стъпка в посока, която ни показва най-добрите места за бъдещо проучване за живот в Космоса. 

- Може ли да сравняваме тази стъпка с онази, която Нийл Армстронг прави на Луната през 1969? 
- Бих казал, че извършеното от Нийл Армстронг е далеч по-значимо. 

- Вашите методи са в основата на откритието. Какво беше чувството, когато потвърдихте със сигурност, че вода на планетата има? 
- Чувството беше приятно, но трябва да призная, че беше и очаквано да потвърдим наличието на вода на Марс. 

- Разкажете ни как се случи това? За широката публика е трудно да си представи как се стига до такива научни открития. 
- Всъщност мой студент - Луендра Ойха, направи най-сериозния пробив и разработи нови методи за анализ на спектралните данни при много малки пространствени скали. Докато новите подробни снимки, предавани от сондата MRO, разкриваха тайните на овразите (дълбоки падини - б.а.), той откри озадачаващи особености на повърхността на Марс, незабелязани досега от никого. Това са бразди на повърхността, спускащи се от склоновете, постепенно увеличаващи размера си и променящи се при смяна на сезоните като струи течна вода. Новите ни резултати в изследването на Марс всъщност идват от сондата Mars Reconnaissance Orbiter, чрез която бяха направени детайлните снимки, които проучихме. На свой ред и марсоходът “Кюриосити” има своя принос в изследванията ни, на него дължим засичането на перхлориди на планетата. 

- Обитаема планета ли е? 
- Да, Марс е обитаем поне под повърхността си. Може би обаче живот на самата повърхност към днешна дата няма. 

- Дори нашата малка страна участва в подготовката на мисия до Марс през 2030 г. Тя обаче е проект на Европа и Русия. Смятате ли, че усилията трябва да се обединят в една международна мисия до Червената планета, след като НАСА обяви, че такава със сигурност ще има? 
- Човешкото и роботизираното изследване на Марс и на други планети трябва да бъде международно, а не едностранно. Това е най-добрият начин, за да постигнем повече. 

- Ще има ли мисии до други планети? 
- Всъщност и Европа, и НАСА планират мисии до Юпитер. Това може да послужи като пример и за други дестинации. 

- Кога ще можем да установим дали екзопланетите са дом на живот? 
- Това ще бъде изключително трудно. Спектроскопията на атмосферите може да покаже несъвместима химия, но тя може да е произведена чрез активна вулканична дейност и чрез други процеси, които имат пряко отношение към живота. 

- Какво мислите за възможността да има интелигентни форми на живот? 
- Изглежда много вероятно някъде той да съществува. Ние все пак вече знаем, че има милиарди планети във Вселената.