ДНК профил в интернет разкри общ корен на българка и американка
Американка от Охайо и българка, която от 16 г. живее в Дъблин, откриха общи прародители чрез ДНК профил в интернет.
От няколко месеца 36-годишната Линда Барнет и 39-годишната Светлана Хершман, родом от Варна, която живее в Дъблин, усилено търсят кой е общият им мистичен дядо или баба. “24 часа” се зае да им помогне.
“Когато ми писахте, че сте намерили семейството на дядо ми Стивън в България, се разплаках от радост. Доскоро не знаех нищо за корените си.
Дори не подозирах, че
могат да се намират в
една малка страна
в Източна Европа
А сега изведнъж намерих роднини в Търговище. Не мога да повярвам, че това се случва. Чудото никога нямаше да бъде възможно без вас.”
Това са първите думи на 37-годишната Линда Крокет от Охайо, когато разбира, че “24 часа” е успял да открие роднини на българския й дядо Стивън. “Най-щастлива съм, че и българските ни роднини се радват. Нямам търпение да се свържа с тях”, казва Линда.
Когато разбира, че са възрастни и живеят трудно, жената възкликва: “Мой дълг е да им помогна. Знам, че дядо ми би направил същото. Може би това е била целта му, когато е пристигнал в Америка", споделя американката.
Тя започнала да търси корените си през декември 2013 г. “Още като малка чувствах, че има някакво липсващо парче от семейния пъзел. Когато пораснах, започнах съвсем конкретно да си мисля, че не може да сме само аз и майка ми на този свят, да нямаме друго семейство, семейни традиции, срещи, разговори и приятно време с хора, които носят частица от нашата кръв във вените си. Това кара човек да се чувства самотен. Затова реших, че трябва да започна отнякъде”, споделя Линда за началото на своето проучване.
Стартирала търсенето с осиновяването на майка си. “Била дадена от българския ми дядо за осиновяване, защото майка й Флорънс имала проблеми с алкохола”, разказва Линда.
Отначало не знаела абсолютно нищо за семейството. С проби и грешки започнла да разучава как действа генеологията. “Ставах все по-добра с течение на времето”, казва жената.
Горе-долу по това време в един генеалогичен сайт открила система, при която всеки може да “внесе” своя проба за автозомно ДНК, за да види дали съвпада с някое ДНК на други членове в
базата данни
от цял свят
“Пробата се праща в лаборатория и отнема 6 седмици, за да получиш резултата. Автозомно ДНК е термин, който се използва в генетиката, за да опише ДНК-то, което се наследява от автозомните хромозоми.
Линда закупила два комплекта за изследване - един за себе си и един за майка си. “Молех се един ден това да доведе до някакви резултати”, казва американката.
Отнело й повече от година да открие някаква връзка с друга част на света. Била повече от изненадана, когато това се оказала България.
“Всичко стана
случайно
През януари 2015 г. получих имейл от Светлана Хершман от Дъблин. Лана, както започнах да я наричам по-късно, разказваше, че ми се пада далечна братовчедка”, споделя Линда.
39-годишната Светлана, която от 16 г. живее в Ирландия, я намерила тъкмо в сайт, в който всеки може да постави своето ДНК и да намери роднини по цял свят. “Не мога да ви опиша колко екзалтирана бях. Буквално подскочих от радост, когато получих имейла на Лана. Най-после имах първото парче от пъзела”, вълнува се Линда.
После двете започнали да работят по общото си проучване.
“Лана е от голяма помощ. Тя продължава да търси нашето семейство. Все още не можем да намерим връзката между дядовците, които свързват семейството ни”, казва Линда.
Скоро след като получила писмото на Светлана, американката прочела, че от 2002 г. “24 часа” помага на хора от цял свят да намерят българските си роднини. “24 часа” винаги ще има специално място в сърцето ми, защото сте толкова отзивчиви към напълно непознати хора и им помагате да се намерят", казва Линда.
Тя не знаела нищо за дядо си Стивън, преди да почне проучването. После разбрала, че е починал през 1972 г. - 6 години, преди да се роди Линда.
След като започнала търсенето, научила, че дядо й имал 10 деца - 5 момичета и 5 момчета. “Всичките от една жена - Флорънс Крейг от Охайо. За нещастие,
повечето от децата
били давани за
отглеждане в приемни
семейства
или отнемани от социалните служби, защото майка им, моята баба, била алкохоличка. Две от тях, едно от които е моята майка, дори били дадени за осиновяване", казва Линда.
Майка й Хелън била осиновена, когато била на 1 г. Затова първоначално Линда решила да търси братята и сестрите й. Когато завършила проучването, установила, че само 8 от децата са живи, а част от тях не желаят връзка с “новата” си сестра.
“Научавах по малко от всеки нов член на семейството, който намирах. Видях се със сестрите Рут и Бети, но, за съжаление те не искат контакт с нас. Връзка със семейството не поддържат Шърли и Шарън, която заедно с майка ми е единствената дадени за осиновяване", казва с тъга Линда.
От тях обаче научила подробности за останалите. Йожен живее в дом за хора със специални нужди. Един от братята - Чарлз, починал през 1977 г., другият - Раймонд - през 2010 г. Доналд си отишъл внезапно през май т. г. малко преди планираното семейно събиране. Хелън го кремирала и прибрала праха му у дома. Така на насрочената среща дошли само тя и Ричард.
Двамата се събрали
за първи път
след 68 г.!
“И аз, и мама бяхме много щастливи. Тя каза, че е благословена да има толкова упорита дъщеря и мечтае да срещне и българската част от фамилията”, споделя американката.
Дотогава се надява да доведе докрай проучването на общите им корени със Светлана от Дъблин. Самата Светлана почнала да прави родословно дърво, след като направила ДНК изследването. “Започнах с около 10-ина роднини, сега вече имам 250. Много от братовчедите, с които се свързах, ми помагат”, казва Лана. Тя е планирала да доведе това лято мъжа си и 3-те си деца в България и да се отбие в Плачковци и Трявна, за да обогати започнатото родословно дърво. “Надявам се да успея да открия откъде тръгват общите ни корени с Линда”, казва българката от Дъблин.
Роднините
в Търговище
се чудят как ги
помнят след 100 г.
ЯНЕТА ДИМИТРОВА
“Толкова съм развълнуван, разтреперах се чак. Възможно ли е да не са ни забравили? Минали са толкова много години - повече от 100, а те продължават да се чувстват българи и да търсят корените и близките си. Дали ще дойдат да се видим? Америка е много далече...”
С тези въпроси и сълзи на очи разказва историята на семейството си 73-годишният Пенчо Колев от Търговище.
Корените на рода му са от с. Горско Абланово. Там са родени дядо му Пенчо Колев Събков и тримата му братя Атанас, Петър и Стефан и сестра им Цана.
Неговият дядо, Пенчо, е най-големият, роден през 1880 г. Голямото семейство преживявало трудно и през 1913 г. Пенчо решава да тръгне на гурбет да си търси работа. Заминава за Америка малко преди на 3 март 1913 г. да се роди синът му.
Намира си работа в завод за производство на локомотиви и вагони. След време става помощник в астрономическа станция.
12 години от живота му минават в Америка. Само веднъж се връща в отпуска за това време. Когато решава да се върне окончателно в родината, с припечеленото купува ниви, построява къща за семейството си и започва да живее по-добре.
Няколко години след Пенчо при него заминава и най-малкият му брат Стефан, чиито потомци от Америка сега търсят своите български роднини.
Около две години Стефан живее при брат си, но после си намира работа в друг град и двамата братя изгубват връзка напълно.
След като големият брат се връща в България, малкият остава завинаги в Америка. Никой не го е виждал и чувал оттогава. Семейството му не знаело нито дали е жив, нито в кой щат се намира. Затова новината, че ги търсят американските им роднини, разтърсва семейството на внука на дядо Пенчо.
Пенчо Колев (младши) също е роден в с. Горско Абланово през 1942 г. Там учил до 7-и клас, а след това завършил техникум в Димитровград. Работил като шофьор и автокранист, а после във винзавода в Попово.
През 1965 г. създал семейство. Има син и дъщеря, и внуци. Синът му Никола е роден през 1965 г. Живее в Търговище и също има син. Дъщеря му Валентина живее в София. Родена е през 1971 г. и има дъщеря и син - Стефани и Марио.
Сега семейството на Пенчо очаква с нетърпение да установи контакт с роднините от Америка. Надяват се някой ден и да се видят.
