Да пратиш на умрял писмо и той да ти помогне. Дядо Серафим може! Вижте невероятните му чудеса
Автор Николай Москов, в. "24 часа"
Руската и българската православна църква решават светец ли е дядо Серафим, народът отдавна е казал “да”
Легендарният Серафим (Соболев) е знаел датата, на която Господ ще го прибере. И преди кончината си успокоил събралите се при него: “Ако имам дръзновение пред Господа, няма да ви оставя.” Тогава една от неговите ученички се разплакала и през сълзи попитала на кого оттук нататък духовните му чеда ще споделят мъките си. Владиката се усмихнал и им дал кураж: “А вие ми пишете писма.”, разказва в. "24 часа".
От уста на уста неговото земно послание се разнесло из София, обходило страната и литнало чак до Русия. Той още приживе се сдобил с Божия дар на прозорливост. И когато се преселил на небето на 26 февруари 1950 г., църквата не могла да побере народа, дошъл да се сбогува с него. Един монах, който особено много скърбял при неговата смърт, насън видял владиката, който му казал : “Защо плачеш? Аз не съм умрял, аз съм жив.” И право казвал, защото продължава да дава надежда и изцерение на хиляди вярващи.
Прозорливо е постъпил Светият синод тогава, като решил неговата гробница да се направи в криптата под олтара на руския храм “Св. Николай Чудотворец”, в който е минал голяма част от земния живот на стареца. И там започват да идват православни и да оставят молитвени писма за изцеление и помощ на себе си или свои близки. Няма такъв случай в света, където хората да пишат “на умрял писмо” и да вярват, че той ще им помогне.
65 години след смъртта на архиепископ Серафим Соболев Руската и Българската православна църква пристъпиха към канонизирането му, тъй като десетилетия след неговата смърт продължава да помага на хората по начин, разбираем само от Господа.
На 3 и 4 декември комисия от богослови на Руската и Българската православна църква заседава за канонизацията на архиепископ Серафим (Соболев). Събраните свидетелства за живота и трудовете му вече са подробно изследвани и обсъдени първо в комисията по канонизация при Руската православна църква, а после и от Светия синод. Заключението е едно -
има основания за
канонизацията
Окончателното решение дядо Серафим да бъде обявен за светец ще вземе Архиерейският събор на Руската православна църква. Той ще заседава в началото на февруари 2016 г., 66 години след кончината на дядо Серафим.
За вярващите в България и Русия светостта на архиепископ Серафим отдавна е безспорна. Още приживе
по неговите молитви
се случват чудеса,
а след кончината му при гроба му нескончаем поток от хора идват, молят се, пишат му писма и свидетелстват, че той помага във всякакви случаи - тежки житейски ситуации и болести. Стотици страдащи намират утешение и изцеление след искрена молитва на неговия гроб.
Животът на архиепископ Серафим е описан отдавна в книги, а сайтът на руската църква също описва неговото житие.
Бъдещият владика се е родил на 1 декември 1881 г. в Рязан като десето дете в семейството на чиновника Борис Матвеевич Соболев. Кръщават го Николай и още раждането му и детските години са белязани от знамения, които предопределяли пътя му. Завършва Рязанската духовна семинария, а после и Духовната академия в Санкт Петербург. В четвърти курс
на 26 януари 1908 г.
става монах Серафим
в чест на преподобния Серафим Саровски, прославен през 1903 година. На 18 март 1908 година вече е йеромонах.
Следващите десет години отец Серафим е учител в Житомирската духовна семинария, инспектор в Костромската духовна семинария и ректор на Воронежката духовна семинария. В революционното за Русия време той защитавал безкомпромисно вярата. Наред със смелостта си проявявал духовно смирение, доброта и любов към ближните. Той се срещал със св. Йоан Кронщадски, със знаменитите оптински старци – схиеромонах Йосиф, схиархимандрит Варсануфий, схиеромонах Анатолий и трупал в сърцето си от техния духовен опит.
След преврата през октомври 1917 година семинарията във Воронеж била закрита, настанало гонение срещу вярата. Архимандрит Серафим се обърнал за съвет към прозорливия старец Аарон от Воронежкия Задонски манастир. “По промисъла Божий ще попаднеш в “добра страничка”, рекъл му старецът. Ден преди навлизането на Червената армия във Воронеж архимандрит Серафим напуснал града, заедно с брат си йеромонах Сергий. На прощаване майка му, която повече той не видял, го благословила с иконата на Пресветата Богородица с думите: “Поверявам те на покрова на Божията майка”.
През 1919 г. архимандрит Серафим става ректор на Екатеринославската духовна семинария, но градът е превзет от червените и той отива в Симферопол като ректор на Таврическата духовна семинария. На 1 октомври 1920 г. е ръкоположен за епископ Лубенски. В края на октомври, когато болшевиките нахлули и в Крим, владиката поискал от Таврическия епископ Димитрий благословение да остане в Русия. Архиепископът се помолил и изтеглил листче с надпис “да отпътува”. На 1 ноември владика Серафим заедно с брат си отплувал за Константинопол. Вселенският патриарх го назначил за преподавател по догматика във Висшата духовна школа на остров Халки, където четял лекции на гръцки.
След година епископ Серафим идва в София. Това станало след ходатайство на енориашите на църквата “Свети Николай”, сред които имало много военни емигранти от Русия. През май на 1921 г. е назначен за настоятел на църквата към руското посолство в София.
Дядо Серафим много
почитал
българския
светец Йоан
Рилски
Чудотворец и написва акатист на св. Йоан Рилски, който и днес се чете. Над гроба на дядо Серафим в криптата е именно св. Йоан Рилски.
Смирението е най-висшата форма на вярата, смятал той и учел на кротост и любов към ближния. Учел да бъдем “незлобливи като гълъби и мъдри като змии”. Строг постник, живеещ в непрестанна молитва и обичащ хората, скромен и добър, дядо Серафим спечелил любовта на вярващите. Наричал ги “моя радост, мое съкровище, мои мили и ненагледни дечица”. Помагал на всеки и по молбите му още приживе Господ изцелявал болни и разрешавал житейски проблеми.
Дядо Серафим обезкуражавал с любовта и враговете си, като се молел за тях. Той поразявал със своята прозорливост. Когато служел, вярващите усещали в храма необикновеното присъствие на Божията благодат. А момиченце по време на служба възкликнало: “Владико, вие ухаете на рай!”, пише сайтът на храм “Св. Николай Чудотворец”.
През 1934 г. Архиерейският събор на Руската православна задгранична църква го издига в архиепископ. Той помагал и на нашата църква, която с наложената схизма от Вселенския патриарх оставала в изолация от православния свят. С десетки свои доклади владика Серафим допринесъл за снемането на схизмата през 1945 г.
ЧУДЕСАТА
Ето няколко чудеса, които свидетелстват за неговата благодатна помощ, публикувани в сайта на руския храм в София, където всеки може да публикува история, свързана с чудотворната подкрепа на дядо Серафим.
Автобус се ремонтира... сам
К. П., известен изкуствовед от София, и група художници тръгнали с микробус за Велико Търново, за да участват в художествена комисия. Но по пътя на безлюдно място се отчупила част в двигателя. Изкуствоведът си спомнил за дядо Серафим, който неведнъж му помагал в житейски трудности, и тайно горещо му се помолил. Чудото станало - автобусът потеглил и благополучно пристигнали във Велико Търново. Когато шофьорът отишъл в сервиза, се оказало, че отломената част сама се споила така здраво, че даже е било трудно да я разбият.
Щом попът води жена си в раковото, Бог няма
Свещеник в Тетово, Русенско, разказва: “Жена ми заболя от рак на лявата гърда. Това показваха всички изследвания в Русе, включително и биопсия. Професор в София ни упрекна, че сме закъснели и назначи операция на другия ден. Като видяха в отделението, че свещеник води жена си, пациентите казаха: “Щом и свещеникът доведе жена си, значи няма Бог.” След прегледа се помолихме в храм “Св. Александър Невски”, а после не помня как се озовахме в руската черква. Още като семинарист слушах за чудесата на архиепископ Серафим и сега дълго се молих пред гроба му. Пуснах и “писмо”, а после помазах челото и болното място на жена си с масло от кадилницата.
В уречения ден трябваше да оперират три млади жени, а Марина бе първата. Изследванията обаче показаха, че тя няма никакви признаци на онкологично заболяване. Но чудото продължи - и на втората, и на третата, чакащи за операция, изследванията не откриваха рак. Лекарите бяха изумени и викаха: “Има Бог, има Бог!”
Излекуваният бъбрек
Н.С.А. от Монтана разказва: “Имам 30-годишен син, който преди 5-6 години заболя от бъбреци. Изследванията в Монтана установиха, че всъщност той е само с един бъбрек. В Медицинска академия лекарите установиха, че синът ми има два бъбрека, но единият е недоразвит и не работи.
Предстоеше му лечение в София и във вестник прочетох, че мнозина получават голяма помощ в гробницата на владиката Серафим. Заръчах на сина си да отиде в руската църква, да напише бележка до дядо Серафим и да му се помоли горещо за здраве. Той го сторил и начаса получил облекчение. А когато лекарите му направили изследвания, установили, че е съвършено здрав и че двата бъбрека работят безупречно.
В бележката до дядо Серафим синът ми написал още няколко молби. За един месец всички те се изпълниха.”
Изцери ми синузита
Г. Т. разказва: “От детство страдам от синузит и често ме мъчеше болка в главата. От познат разбрах за владиката Серафим и започнах да ходя често на гроба му да се моля. Веднъж през 1992 г., когато положих глава на мраморната плоча, почувствах топла вълна, която проникна в целия ми организъм и изчисти главоболието ми. Оттогава нямам никаква болка и изобщо съм забравила за заболяването. Винаги благодаря за това на Бог и на владиката Серафим.”
Подсказа ми на изпитите
Разказва А. Г. от София: “Много пъти съм се обръщала за помощ към владиката Серафим и често ходя на неговия гроб. Студентка съм в Софийския университет и по Божия милост и с помощта на владиката досега не съм се проваляла нито веднъж на изпит. Първите два се смятат за най-трудните за цялото следване. Готвех се усърдно и всяка вечер се молех. И получих чудна помощ. На всеки въпрос на професра в главата им се “появяваше” правилният отговор. Слушах въпросите към другите студенти и не знаех отговорите, но когато след минути питаха мен, отговарях безгрешно. Този факт ме порази и добре съзнавах откъде идват у мен тези знания. Благодарение на чудната помощ на владиката получих на изпитите петица и отличен, като шестицата бе единствена сред всички студенти, а сред тях имаше по-талантливи и умни от мен.”
Излекуван рак на кожата
Разказва Ю. М. от София: Диагнозата рак на кожата ми поставиха през 1998 г. и във Варна, и в Националния онкологически център в София. Управителят на фирмата ми помогна да отида за лечение в Германия. В деня на полета се помолих на гроба на архиепископ Серафим в руската черква и написах молба на листче. В Германия потвърдиха диагнозата и ми направиха операция. Една нощ сънувах, че отново съм на гроба на владиката Серафим и смирено го моля за помощ. Зашумя, повдигнах глава и над гроба видях кръст, а вдясно от него владиката се бе наклонил към мен с белите си коси и брада: "Нищо лошо няма да се случи с теб, Юлиян. Вече се успокой и мисли за твоето семейство. Ти си здрав." Казвайки с усмивка това, той изчезна зад кръста...
Спаси ни от катастрофа
През декември 1995 г. със съпруга ми бяхме на гости на приятели в Дуисбург, Германия. Поехме обратно на 29 декември. Зимата беше люта, снегът бе над метър, пътищата трудно се почистваха. Мъжът ми шофираше в гъста мъгла. Гледах да не заспи, но съм се унесла. Яви ми се старец в бели одежди и с бяла брада, държи жезъл, а очите му - мили и пълни с любов. Уговаряше ме да се събудя. Отварям очи и виждам как колата се отклонява вляво от пътя, а мъжът ми заспал на волана. Хванах ръката му и викнах: "Какво правиш". Така се спасихме, а след време приятелка ме заведе в криптата на руската черква. А там срещу мен на портрета се усмихва моя отец Серафим, който ни спаси.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
2
0
