Даниела Димова, директор на ТМПЦ - Варна: Повишихме заплатите на творците в условия на криза

Даниела Димова е директор на Театрално-музикалния продуцентски център във Варна и председател на комисията по култура и духовно развитие към местния парламент. Участва в подготовката на Варна за европейска столица на културата през 2019 г. Тя пое управленския пост в ТМПЦ преди години след натрупан опит на сцената като артист-солист с водещ сопранов репертоар. 
По време на нейното управление е отчетено завишение в посещаемостта на салона, извършено беше обновлението му, а афишите на театъра и операта предоставят възможности за избор на зрителите почти през всеки от дните на седмицата. 
Последната новост в института е завишение работната заплата на колективите. Как обаче става това в условията на трудна икономическа ситуация в държавата и в света, особено в областта на културата, обяснява самата директорка. 

- Госпожо Димова, в разгара си е поредният творчески сезон в ТМПЦ. Как се справя икономически този емблематичен за града ни културен институт по пътя на Варна към титлата европейска столица на културата през 2019 г.?

- Тази година успяхме да повишим средната работна заплата в института с около 10% в зависимост от досегашното заплащане. При по-ниските възнаграждения съответно и процентът е по-висок, а при по-високите е минимален, така че да има справедливост. Това се случи в трудна икономическа ситуация за страната, по време на криза. Случи се на базата на качествени и количествени резултати. Доброто качество води до още по-голям интерес към нашите продукции, към повече публика, а и към издигане нивото на културната продукция не само във Варна и региона, а и изобщо в културното пространство на България. Това е нашата цел, за която работим. След края на първото тримесечие проведох необходимите разговори и в Министерството на културата, тъй като у мен като работодател отдавна зрееше желанието за повишаване на заплатите. Направих дирекционен съвет, обсъдихме го с артдиректорите на операта и театъра, с финансовия директор и с отдел „Човешки ресурси“. Все пак сме на делегиран бюджет. Хората отдавна заслужават това да им се случи, те износват ежедневните усилия по пътя към успеха. 
Където сме имали доста ниско заплащане, и то в големи групи хора с трайно ниски заплати, при тях процентът минава 20, стига дори до 30%. Има завишения с около 100 лева при по-ниските заплати. И така средната работна заплата в ТМПЦ – Варна, от 550 лв. е скочила на 620 лв. 

- Как ще се справи институтът на база приходи и разходи през годината?

- Направих изводите, че трябва да се ангажираме да имаме минимум същата бройка зрители като предходната календарна година и да не падаме под средната цена на билет, която е 6,50 лв. На промоция си позволяваме да правим социални спектакли на цена 4 лв. Където имаме международни звезди, билетите са по 15-20-30 лв. Но не трябва да падаме и под броя зрители от предходната година. Резултатите от първото тримесечие са обнадеждаващи. 37 300 души посещаемост сме имали през 2010-а, 48 000 – през 2011-а, 50 хиляди през 2012-а, за да стигнем 70 309 зрители през миналата година. Всичко това говори за сериозна работа и за качествена продукция. 

- Как постигате качество в нелеките финансови условия, особено за културните институти в страната?

- Задвижването на машината в посока да работим на малко по-висок оборот означава да вадим все повече качествени продукции. Зрителите отиват там, където има качествени спектакли – с отличен оркестър, хор, най-добрите солисти. В театъра искат да видят модерни хубави режисури с шик сценография – нещо, което да грабне окото, спектаклите да са такива, че след тях човек да си задава въпроси. 
В някои моменти съм привърженик на немската дисциплина и това прозира в някои постулати като този например: „Работата те прави да станеш майстор.“ С малко работа не се постигат резултати. Според темпото и начина, по който се работи в европейските театри и опери, ние не можем да си позволим ленивост. 

- Спечелихте много награди. Това стимул ли е или още по-голяма отговорност?

- Стартирам с това, че за миналогодишната ни работа имаме 4 номинации за „Икар“ с две награди. Едната е 100% на нашия театър – на Венелин Шурелов и Елица Георгиева за „Канкун“. Не можем да не отбележим „Икар“-а за поддържаща женска роля на нашата млада актриса Ина Добрева в спектакъл на театрална работилница „Сфумато“. 
Получихме и две номинации за „Аскеер“. Очакваме да сме сред наградените. 
Държавната опера – Варна, получи „Кристална лира“ за изминалата година – най-високото отличие за нас. Реализирахме и много премиери - театрални, балетни, оперни. Получихме покана да играем „Кармен“ с наши и световни солисти в НДК. 

- Имате ли предвид и нови форми за привличане на публиката?

- Имаме две нови интересни пиар кампании от края на 2013 и новата 2014 г. – оперен флашмоб във варненски мол и фотоконкурс с награда – вечеря с любим актьор. Това е нов прийом за привличане на нови аудитории в подкрепа на сценичното изкуство. Отличената в конкурса Димана Сотирова избра Симеон Лютаков и вечерята се случи на 9 април. 
Очакват ни театралният фестивал „Варненско лято“, също „Опера в Летния театър“. Подготвяме голяма изненада, която ще касае балетния колектив на Държавна опера - Варна. Става въпрос за привличане на руски балетмайстор от най-високо качество – Сергей Бобров. Ще проведем кастинг за балетисти с цел премиера в рамките на Балетния конкурс с участието на наши танцьори и гости от Красноярск. 

- Как съчетавате директорския пост, работата в Общинския съвет и сценичните си изяви във водещи роли от премиерни спектакли в операта?

- Тази година за мен беше много активна. В мениджмънта нещата се планират отдалеч. Важна е и работата ми в Общинския съвет. Всеки ден следвам стъпките, които съм начертала, но и като оперен артист имах големи отговорности. Основната работа беше свързана с възстановяването на ролята ми на Доня Елвира в „Дон Жуан“. Това е героинята, с която започва и с която завършва спектакълът, тя обича героя истински, не като останалите. Това е много голямо вокално и драматургично предизвикателство. Друго такова беше ролята на Мария Магдалена в премиерния мюзикъл на Ендрю Лойд Уебър „Исус Христос Суперстар“. Трябваше да партнирам на Коцето Калки, който направи един пълнокръвен образ на Спасителя. Аз заложих на женствеността и вътрешната трансформация на героинята - тя излиза от плътското и преминава във вибрациите на духовната любов.
За да се справя с всичко това, намирам време през натоварената си седмица да поддържам формата на гласа си със специални упражнения. Това е като спортна професия. Другото, на което много държа по отношение на формата си, е плуването. Имам големи изисквания към себе си. 

- Труден ли е преходът за певеца от класическа гласова постановка към мюзикъл и рок опера?

Не, звукоизвличането става по един и същ начин, с един и същ гласов апарат на певеца. Просто в единия стил има повече резонанс, a в другия се пее по-естествено и с микрофон. Но процесът на вокализиране е същият. Само пренастройването отнема малко време, но имаме примери като Орлин Горанов и много световни звезди, които без проблем пеят и един, и друг жанр.