Дъщерята на Мутафова - Муки: Оставям Стоянка, заминавам в Гърция при мъжа ми
Интервю на Валерия Калчева, "Блиц"
Мария Грубешлиева, или Муки, както я наричат всички, е родена на 1 април в София. Единствено дете на гранддамата на родната комедия Стоянка Мутафова от брака й с Леонид Грубешлиев, син на известната поетеса Мария Грубешлиева. Завършила е ВИТИЗ. Играла е в Димитровградския и Пернишкия театър. 15 години е на щат в Младежкия, но го напуска заради брака си с гърка Никос и повече не се връща към актьорската професия. В изповед пред “Шоу” атрактивната дъщеря на великата актриса разказва за любовите си, за пръв път повдига завесата за това кой е мъжът, който най-много я е обичал, разкрива шокиращи тайни от живота си и отговаря на митовете за семейното богатство!
- Муки, обеща ми да разкриеш една своя тайна. Каква е тя?!
- Майка ми като се качи горе на вилата в Драгалевци през август, ще оставя кучетата и котките при нея и има голяма вероятност да замина за 10 дена до Гърция. Надявам се да се срещна... с бившия ми мъж там! Дано... /усмихва се/
- Да не си решила да се връщаш при него?! Той свободен ли е, знаеш ли?
- Там е работата, че на мен много не ми е ясно каква е ситуацията. Сега, най-важното е да се видим и ще се разберем. Знам, че в момента е там, знам къде живее и ще бъде глупаво да не го потърся след раздяла толкова време. Не е женен, със сигурност. Нормално е да ми минава през ума, че нещо може да се случи да се съберем, но да се надявам и да разчитам – не! Едно е да ти минава през ума, друго е, като се видим...
- От кога не сте се виждали?
- От 1991 г....
- И какво - отиваш, звъниш му на вратата...?!
- О, на мен много не ми дреме! Ако ме познае, познае! Аз бях тогава млада, на 36 години!
Ако не ме познае, ще му кажа коя съм! /смях/
- Как се появи гъркът Никос в живота ти?
- Един ден Богдана Карадочева се обади вкъщи и вика: “Стоянке, имам подарък за Муки!”. “Какъв подарък?!”. “Мъж. Познат на моя приятелка от Гърция иска много да се запознаят!”… Три месеца след като се запознахме, се оженихме!
Имам голяма вина за нашата раздяла. Причината беше, че той искаше да живеем в Гърция, аз исках да живеем в България. Майка ми остана в много лоша ситуация тук - на купони, сама... и аз избрах нея! Въпреки че й пращахме колети оттам и тя не усети кризата. Лошо не съм видяла от мъжа ми.
- Защо се разделихте?
- В крайна сметка аз го доведох в България! Започна някакъв бизнес. Но това беше най-голямата грешка, която направих! Тук се развалиха отношенията ни. Тя и майка често казва: “Да беше си останала с него в Гърция!”. Сега щях и майка ми да прибера. А аз направих глупост! Искам в България, да съм при майка ми! Ами, те ти сега!... Докато бяхме в Гърция, той се грижеше много за мен. Въпреки че говорят за гърците, че са коварни, не мога да кажа това за него! А като дойдохме в България, аз се лепнах за майка ми. По цели нощи седяхме да си приказваме. Той си легне да спи, аз седя с нея цяла нощ! 2 години не бях си идвала, голям стрес изживях, не можехме да се наприказваме! Той издържа някъде около половин година и накрая вика: “Мария, аз си отивам!”. А аз бях загубила мястото си в Младежкия театър - пазеше ми се 1 година, а аз се върнах след 2. Понеже съм много горда, накрая останах и без мъж, и без театър!
В тежките години бях дистрибутор в една фирма, играех в масовки на чужди продукции...
Не съм мислила, че ще се разделим така с Никос... Той обаче се оказа доста костелив орех, не ме потърси през тези години, а аз съм също голям инат! Не бях разведена с него допреди 3 години, носех му името, и се разведох без него! Веднага ми дадоха развод, защото бракът не беше консумиран много години...
- Муки, като се връщаш назад, коя е най-голямата ти любов?
- Най-голямата ми любов и най-дългата ми връзка е с художника Сашо Балкански! Най-силни чувства имах там! Запознахме се, когато бях на 18. Но бързо се разделихме. Той се ожени за Лора - дъщерята на Васил Априлов, и заминаха за Израел, тъй като жена му беше еврейка по майка. Той беше девер на Алис Крайчева. Доста страдах, но го забравих. Даже не съм го срещала през годините, въпреки че вилите ни са една до друга в Драгалевци. И... когато вече бях на 46, му се обадих! Жена му Лора беше починала от рак. Намерих му телефона в указателя. Казвам: “Сашо?”. Той веднага ме позна: “Муки, какво правиш?”. Заклевам се, без да съм казала коя съм! Определихме си среща на другия ден и ...12 години бяхме заедно!
Това беше човекът, който най-много съм обичала аз! Любовта ни беше неизживяна - започната и недовършена... Трябвало е да се изживее!
Дано и с гърка да е така... И с него връзката ми е неизживяна. Мисля, че човекът, който най-много мен ме обичаше, беше Никос. Там аз не бях толкова влюбена. Той беше по-влюбен. Даже на сватбата го забелязваха и ми казваха: “Иди там, където си обичана, а не ти, където обичаш!”. Сега разбирам, че май е вярно. Тогава викам: “А, аз като не съм толкова влюбена...” Голяма фантазьорка съм и голяма идеалистка…
- Защо се разделихте със Сашо Балкански?
- Просто се изчерпа тази връзка. Накрая вече аз нямах никакви чувства към него. Те се износиха дотолкова, че започнах да се уморявам. То стана постепенно и по много естествен начин. Отшумя любовта от моя страна, не мога да говоря за него. Нямаше основна причина. Той е 13 години по-голям от мен. Не сме се карали. Общуваме си и сега, но преди всичко по телефона. И толкова. Майка ми много го харесваше, защото е много културен и все ми казваше: “Муки, вие ще си остареете заедно!”. Отговарях й: “Няма да стане, аз го усещам!”.
- Като сме тръгнали така, кой мъж се подрежда на второ място в твоето сърце?
- Еди Казасян. Общувахме до смъртта му. Той беше женен вече за Зоя Визона... Запознахме се в Руския клуб. Аз бях на 18. Той беше с Леа /Иванова – б. а./, аз - с майка ми и с чичо Нейчо. Майка ми и Леа бяха близки. Еди през цялото време не можеше да си свали очите от мен. По едно време казах, че ще отида до тоалетната. Той вика: “Аз ще те изпратя!”. Леа усети и вика: “Изпрати детето, де, хайде, изпрати детето!”. Какво да каже жената?! Тя си го знаеше! Като се отдалечихме, той ме попита: “Искаш ли да ти се обадя по телефона?”. И аз казах: “Да.” На мен също ми хареса. Дадох му телефона. Така започна връзката ни. Обаче Еди после ми каза, че чичо Нейчо се срещнал с него, без да знам и му казал: “Еди, много те уважавам и като мъж на Леа, и като музикант, но, моля те, остави Муки, ти си човек на години, остави това дете! Забранявам!”
И е бил прав! Но чичо Нейчо малко след това си отиде и нашата връзка продължи. С майка ми не съм споделяла нищо. Пък и тя като искам да изживея нещо, няма да ме затвори вкъщи като ханъма! /смях/
Еди много пътуваше с Леа в чужбина и като се върнеше, ми се обаждаше по телефона и ми пееше една песен: “Малкото казино край морето”. Много го харесвах! Между нас имаше много силна връзка и по друга причина. Той беше в сянката на Леа, а аз - в сянката на Стояна! Еди също беше в сянка и той го преживяваше доста тежко, без да го афишира. Много сме си говорили... Това ни сближаваше.
- А къде е бохемът Иван Славков сред мъжете в твоя живот?
- Бях с Младежкия театър в Америка. Имах навика да си ходя сама из Ню Йорк, даже една нощ се загубих. Срещна ме актрисата Меди Димитрова и вика: “Муки, какво правиш сама по улиците?”. А аз й казах: “Ходя си сама, не ми трябва никой да ми говори на главата!”. И тя като се върнала и разправяла за Америка, казала пред мъжа си Иван Вуцов и пред Иван Славков: “Муката си ходи сама по Америка, хич не й пука!”. Тогава Иван Славков казал: “Тази Муки е много интересна, я ме запознай с нея!”.
И Меди ме вижда и ми вика: “Ще ти кажа нещо, но ще паднеш! Иван Славков иска да се запознае с теб!”. Запознахме се в парк-хотел “Москва”. Меди и Вуцов си тръгнаха и ние останахме двамата. После отидохме на бар, после в друг бар... Навсякъде балерините му се хвърляха по врата. Изпихме някъде около 5-6 бутилки с него! Как се качи на колата и как ме прибра, не знам! Нищо не е имало...
После ми се обаждаше от Олимпийския комитет. Много пътуваше и все ми пращаше картички. Аз ги пазех, само в златна рамка дето не ги сложих! “Сега съм в Швейцария, ще се върна и ще пием по едно вино!”. Ето, такива неща ми пишеше... Но той ги пращаше отворени и отдолу пишеше: “Иван Славков”. На целия театър това му правеше огромно впечатление! Канеше ме на рождени дни, на именни дни, но нищо повече не се е случило! Бях много влюбена в него, но тази връзка си остана неконсумирана!
- Какво друго заслужава да се отбележи в твоя любовен живот?
- Ще излеза най-голямата любовчийка и... накрая - сама! /смях/ Ирония на съдбата!
С един актьор – Станчо Станчев в Димитровградския театър имахме голяма любов! С Климбо /Климент Денчев – б. а./ съм имала връзка. Краткотрайна, някъде година. Когато започна връзката ни, той току-що се беше разделил с Доротея Тончева. Имах чувството обаче, че страдаше за нея. Не се държеше кавалерски с мен. Демонстрираше високо самочувствие като мъж. Спомням си веднъж в театъра му казах: "Климбо, да ти имах самочувствието!", а той ми отговори: "Имай го, де, ама го нямаш!". И аз му ударих един шамар!
- Преди време Антон Радичев каза, че сте били гаджета. Така ли е?
- Не, с Антон Радичев не съм имала връзка. Той се ядоса, когато майка ми се изпусна да каже едни неща за него и за Парацалев... Истината е, че майка ми много съжали! Аз нищо лошо не мога да кажа за Антон Радичев като човек. Много го харесвам и като актьор.
- А каква е тази твоя история с Андрей Луканов?
- Това много се раздува, но не е нищо! На гърба на нашата вила в Драгалевци Андрей Луканов имаше къща. Той идваше много често. Там работеха мъж и жена, стопанисваха къщата. Жената се казваше Мария като мен и все викаше: “Дай да оженим Муки за Луканов!”.
Луканов водеше една своя любовница там
Виждала съм го много пъти, но между нас нищо не е имало освен желанието на Мария да ме ожени за него.
- Муки, да се върнем в детството ти. Ти преживяваш много тежко развода между майка ти и баща ти – Леонид Грубешлиев...
- Когато майка ми отива да се развежда с баща ми, съм на 3 години. Чакам аз, но майка ми не се връща и не се връща! Какво разбира едно малко дете от развод?! А тя се събрала с приятелки след делото да полее развода! Прибрала се късно през нощта, аз съм скочила боса от кревата и съм плачела: “Майко на кого мИ дадоха?!”. Още не съм можела да говоря както трябва. Майка вика: “На мен сърцето ми се разкъса! Прегърнах те и започнах да те успокоявам: “На мене, бе, майче, на мене!”. Много тежко преживях развода им!
Преди това на баща ми трамвай му отряза крака и животът вкъщи стана много тежък! Но... когато трамваят му отрязва крака, баща ми е бил с Лиляна - жената, за която се ожени след това. Тя е съществувала вече в живота му! Оттам дойдоха всичките работи. Майка ми вика: “Аз нямах нищо против и щях да го приема така, но след като разбрах това!...”. Много се е обидила.
Ако мъжът ти е в такова положение, трябва да проявяваш страшно разбиране. Но как да го направиш, когато знаеш, че ти е изневерил! Той си тръгна от нас с патериците, отиде при Лиляна и тя го прие… След това бях дете на три къщи. Ходех често при баба - поетесата Мария Грубешлиева, ходех при баща ми. Той създаде друго семейство, майка ми още беше сама.
Когато се появи Нейчо Попов в живота на майка ми, аз бях вече на 6 години, и той каза: “Това дете ще живее на една къща, ще живее при майка си!”. Прибраха ме. Аз се успокоих. Оттам дойдоха големите дрязги с баща ми. Той ми е баща, сигурно ме е обичал, но чичо Нейчо си ме отгледа, много съм му благодарна и си го смятам за свой баща! Положи невероятни грижи за мен, но си отиде само на 49 години... След това го бях превърнала в светец по едно време, за всичко се молех на него да ми помогне отгоре! И той ми помага и сега...
- С родния ти баща Леонид Грубешлиев не сте си говорили 20 години? Защо се случи така?
- Когато бях омъжена в Гърция, брат ми Божил - синът на баща ми от втория му брак, който сега живее в Америка, и жена му дойдоха на гости и седяха, седяха, седяха на хотел, мъжът ми им плащаше! Няма заминаване! В един момент Никос каза: “Мария, аз не мога да плащам повече!”. Когато брат ми се върна в България, не знам какво каза на баща ми, но оттогава отношенията ни с него страшно се опънаха. Не стига, че съм го поканила, но на всичкото отгоре станах и виновна! Казах си: “Не ме интересува повече, нека си живее с Божил!”. И се отдръпнах от баща ми. Но и той се отдръпна...
- Малко хора знаят, че живееш втори живот. Какво ти се случи?
- Въпросната вечер бях много щастлива. Павката Васев беше директор на Сатирата, той ми е съученик. Направихме много хубава промоция на книгата ми за чичо Нейчо. Пихме шампанско. След това с една моя приятелка отидохме да хапнем и пихме още вино. От силните емоции алкохолът ме е ударил явно! Качвам се по стълбите, спъвам се и се изтърколвам девет стъпала надолу! Падам, и с главата удрям вратата на долния етаж! Това става някъде към 2 часа през нощта! Чудо на чудесата, късмет съм извадила, че хората са чули! Те отварят вратата и ме намират в безсъзнание! Имало кръв по изтривалката, по цимента!
Викат “Бърза помощ”, събуждат Явор - сина на Калоянчев, и ме пренасят с одеяло в линейката! На майка ми съобщават: “Дъщеря ти се преби!”. Тя отива в болницата и й казват: “Не искаме да ви плашим, но не знаем до сутринта какво ще се случи с нея, нищо не можем да кажем…”. Два дена не съм мога да дойда в съзнание! Ръката ми била счупена и не я гипсират, докато не съм дошла още на себе си, затова зарасна накриво! По едно време усетих едно страхотно блъскане: “Мария, Мария!”. Една сестра успя да ме събуди. Имах световъртежи, не можех да говоря! Лекарят накрая ми каза: “Извадили сте голям късмет, че сте жива и не сте парализирана в количка с този хематом в мозъка отзад!”… След като ме изписаха от болницата, 40 дена лежах на тъмно вкъщи!
- А вярно ли е, че си щяла да отровиш, без да искаш майка си?!
- О, тогава какво преживях! Отивах на фитнес и майка ми звъни: “Какво остави на масата?!”. “Каналин.” А тя: “Ами аз го сложих на яденето и ядох от него!?...”. Не помня как съм взела такси и как съм се прибрала! Заварвам я – лежи в кухнята! Обясни ми, че взела пакетчето каналин за подправка! Ами, тя не вижда добре, жената... Опитала от яденето, загорчало й и ми се обадила по телефона. Веднага я закарах във Военна болница. Направиха й промивки. Главният лекар ме извика да разкажа как стоят нещата. И ми каза: “Едно кристалче, ако е попаднало в червата, има голяма опасност да направи перфорация! Не знаем какво е количеството, което е поела! До една седмица няма да се знае какво ще стане…”. Боже, една седмица само аз си знам какво съм преживяла! А на нея нищо не й казвам! Непрекъснати промивки, някъде 10 дена! Слава Богу, всичко мина благополучно, но... можеше и да не е така!
- Муки, има много митове около богатството ви с майка ти. Каква е всъщност истината?
- Нашата виличка в Драгалевци е направена преди около 40 години, а около нас са дворци с по 5 джипа в двора! Но каквото има майка ми в банката, което не е много, се мъчи да го задържи за мен!
Това е истината
А Стояна не играе още толкова за пари, колкото, защото сцената я крепи! Тя пълни салоните още! По-добре ли ще е да легне и да гледа в една точка?
Имаме един апартамент 60 кв. м до Японския хотел, който даваме под наем. Чичо Нейчо имаше къща, майка я продаде и с част от парите го купи. Тя има един имот на Свети Влас още отпреди промените, който беше отчужден и чака да й го върнат. Не се знае на кое място точно ще й дадат. Тя няма пари да строи и може би ще го продадем, ако й го върнат, разбира се...
Не мога да се оплача, че сме бедни, но в никакъв случай нямаме такива богатства, каквито ги има сега. Даже навремето Пепа Николова беше дошла на вилата и вика: “Какво е това нещо? Една актриса, която е дала толкова много, да бъде в такава къщичка, а новобогаташите да имат такива дворци!?”…
- Интересно е, че всъщност твоят кумир като актриса е друга приятелка на майка ти, Невена Коканова, а не Стоянка Мутафова?!
- Като я видях в театъра, ахнах! Тя тъкмо снимаше “Тютюн”. По-красиво същество не бях виждала! Беше като някаква принцеса от приказките!
Невена си беше донеса едно кадифено палто, много красиво. Такова нямаше в България тогава изобщо! Като беше ходила на фестивала в Кан, си го беше донесла! Един път аз й викам: “Како Венче, много си красива! И палтото ти е много красиво!”. Тя го свали и вика: “Подарявам ти го!”. Такъв жест чужд човек не ми е правил друг път! Като бях малка и я гледах, много ми се искаше да я продължа в киното, много лесно ми се виждаше! Исках да бъда като нея! Но не се получи...
Венчето почина в Правителствена болница. Канеше при нея в последните си дни майка ми, Мария Статулова, актьора Стойно Добрев и Августин Пейчинов. Само тях допускаше до себе си.
