Девненски содовици на гости при Дракула

Христо Иванов

Тази година се оказа особено благодатна за членовете на клуба на содовиците, които  за 4-5 месеца пропътуваха няколко хиляди километра, посещавайки  исторически забележителности на родна земя, направиха „марш на скок”до Гърция, до популярни дестинации в съседна Румъния. Верни на принципа Луд умора няма най-запалените почитатели на пътешествията  с невероятна издържливост, въпреки белите коси, показаха себе си.За да не бъдат обобщенията ми празнословни  ще ви разкара по-подробно за румънското пътешествие на  40  влюбени в километрите пенсионери-содовици.

ДЕН ПЪРВИ

Началото на септември.Точно в 6 часа сутринта автобусът потегля по маршрута Варна-Букурещ-Синая.През Шумен, Разград, Исперих-Свещари, спираме в историко-археологическия резерват „Сборяново”за да разгледаме Свещарската тракийска гробница и Мюсюлманското светилище Демир баба теке. Влизаме в тюрбето, в което се намира гробът на алевийския светец  от 16-ти век Демир баба.  Посещаваме месността Демир баба теке,където почти всеки ден се прави курбан за здраве, извършват се и други ритуали.

Много от нас без да се замислят за обратния път, поемат надолу по  изсечените в склона  каменни стъпала към светилището.От двете страни по клонките на дърветата са навързани разноцветни парцалчета от дрехи. За изцеление и сила посетители са налягали върху околните скали. Долу в аязмото измиваме лица  „за здраве”с вода от вълшебния извор,надничаме и в прихлупения павилион на музейната сбирка. А сега нагоре! 290-те стъпала  се оказват почти непосилно препятствие  дори и за младите от други групи но не и за содовиците.Със сетни сили,  почти „без въздух”, всички изпълзяват до автобуса.

Запасът отенергия за щурма на Ивановските скални манастири е още свеж.Смесени с германски, френски и унгарски туристи поемаме към главната църква на храмовия комплекс „Света Богородица”, изсечена на височина 38 м. в отвестните скали.Поглеждайки нагоре малцина се отказват,въпреки че екскурзоводът ни привежда по околен по лек маршрут.През 14-ти век храмът е изписан изцяло отвътре с библейски сцени и образи.Омаяни сме от внушенията, които излъчват Тайната вечеря, Влизането в Йерусалим,Страстите Христови. Историята сочи Цар Иван Асен Втори, Иван Александър за ктитори на скалната обител. Ивановските скални църкви се намират в долината на река Русенски Лом и са един от 9-те наши паметника, вписани през 1979 година в листата на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство. Някога броят им надхвърлял 40 с около 300 килии, обитавани от монаси, част от които граматици и книжовници.

Тези и други знания за забележителностите по маршрута научаваме в автобуса от нашия гид Любо,задълбочен познавач на историята содовик. Другата забележителност по пътя ни- манастирът „Свети Димитър Басарбовски” е изсечен в началото на 13-и век в каньона на р.Русенски Лом край село Басарбово.Той е единственият скален манастир в съвременната история на България, обявен за археологически паметник на културата през 1978 година. Днес мощите на Свети Димитър  се намират в патриаршеската църква „Св.св.Кирил и Методи” на хълма Дялул Патриашей в Букурещ и са пренесени там в 1774 година по време на руско- турската война. И днес мощите са почитани от населението на цяла Румъния, а светецът е обявен за неин небесен покровител-разказва ни Любо по микрофона в автобуса. Едва слезли от Сканията и запълзяваме по каменните стъпала към църквата,вкопана високо в скалите. През входа й има каменна ниша, на която е лежал преподобният Димитър Басарбовски. По тясна пътека някои се престрашават да отидат до малка пещера, където се намира гробът на отец  Хрисант. Хвърляме и по едно око на документалната експозиция, уредена в съседно помещение-някогашна костница на манастира.

Ден Втори

ПАЛАТЪТ НА КОНГРЕСИТЕ В БУКУРЕЩ И…

След като сме преспали в къмпинг „Рай” край Русе рано сутринта  прехвърляме Дунав по Моста на дружбата  и без никакви гранични формалности се отзоваваме в Гюргево. Пейзажът по 75-те километра до Букурещ е почти нашенски. Буренясали полета, занемарени крайпътни пространства.. Има и разлики и те са в едноетажните къщи в селата с неизменните тенекиени покриви и тук там сламенните стрехи върху схлупени постройки.Покрайнините на Букурещ като че ли са по-изоставени от софийските, усещат се дупките по Околовръстното.Бие на очи блясъкът на модерните сгради тук там в предградията. Двете  къщи, които виждате вдясно с кулите в четирите ъгъла на покривите, са собственост на тукашни цигански барони-обяснява ни Ани, екскурзоводката от Русе, която ще ни бъде „личен гид” по време на пътуването в Румъния.

Гвоздеят на програмата ни естествено е Палатът на парламента, огромен комплекс, разположен на  възвишение в центъра на столицата. Събираме по 25 леи такса и строени в колона по един, прекрачваме прага под строг контрол и персонално „ровене в бельото”. Защо е всичко това? За оправдание на високата входна така ли или за избиване на солената поддръжка на двореца. Само разходът за ток, захранващ 2800-те кристални полюлея- с 1,12 милиона крушки в тях, струва 1 милион евро месечно.

Идеята за румънското чудо на чудесата е замислена при едно посещение на Николае Чаушеску в  Северна Корея през 1972 година. Строителството започва  11 години по-късно и до днес още не е завършено окончателно. След свалянето на диктатора през 1989 година планирали  да

 Разрушат сградата, но сметките показали, че ще излезе по-евтино да я довършат. С цената на изключителни жертви -финансови, морални, дори физически и драстично стягане на коланите комплексът е факт/1994 г./ в днешния му вид.За разчистване на строителната площадка са разрушени 7 кв.км. от Стария град, в т.ч. 19 православни църкви, 9 еврейски синагоги и протестантски църкви. Преселени са  40 хиляди жители.

Националният конкурс  печели неизвестната тогава  28 годишна арх. Лаура Петреску, по-късно депутат от партията „Велика Румъния” /2004-2008 г./. Екипът и от над 300 архитекти и инженери под нейно ръководство  сътворява най-голямата обществена сграда в света след Пентагона в САЩ. Дочул сравнението от екскурзоводката  нашият Любо  поправя „грешката”. Най-голямата обществена сграда в света-твърди той- е завършена  през юни в Китай, така, че гордостта на Чаушеску е вече е на почетното трето място.

Мегаломанската постройка / дължина 270 м., ширина 245 м., обем- 2 550 000 куб.м., площ 66 000 кв.м. Сградата се извисява 86 м.над земята, а подземните пространства са на 96 м под  нея/ впечатлява с вложените огромни количества материали /7 000 тона стомана, 55 000 цимент, 1 милион куб.м.мрамор ,900 хиляди куб.м. дървен материал, 3500 т. планински кристал, 200 хиляди куб м. стъкло/.

Изкачваме мраморните стъпала на парадния вход, пресичаме коридори, губим  във фоаета с размери на няколко футболни игрища, разглеждаме конферентни зали с  600, 800, 1200 места. Хвърляме поглед на една от конгресните зали.  Огромният полюлей, висящ от тавана тежи 4 тона-внася смут във възприятията ни дребничката румънска екскурзоводка.След тази цифра избухват въпроси. А как се почиства, как се сменят крушките- пита инж. Пенев, който е най-активен със словесни  изстрели към момичето с очилата. С подчертано любопитство разглеждаме тапетите, завесите, килимите /най-големият сглобяван на място-тежи 7 тона/, подовите настилки, чиито символи в украсата предизвикват  още залпови питания.Преди да стигнем терасата над централния вход ,научаваме, че Парламентът има 1100 стаи, от които 440 офиса, над 30 огромни зали, 3 библиотеки, концертна зала, подземни паркинги. На терасата току под покоите на Чаушеску, в които диктаторът,никога не е преспивал, правим снимки за спомен.От тук се открива прекрасен изглед  към Кале Виктория и комплекса от административни и жилищни сгради около нея.

Посещаваме храма „Св.Св.Константин и Елена”и мощите на Св.Димитър Басарбовски, Музея на селото.Минаваме покрай двореца на  Кантакузин, Атенеума, пресичаме Стария град.

Следобед потегляме на север. След 140 км. преход по добре поддържан първокласен път сме в Синая, разположен в северната част на Влахия, по поречето на река Прахова.Настаняваме се в тризвезден хотел в центъра. Вечерта преминава в задушевна атмосфера в битов ресторант, стил „Синайски”. Домакините ни изненадват с микс от традиционни ястия и специалитети. Не липсва и бахурът с нашенски вкус, прочутата румънска мамалига, неизменната цуйка. Впечатлява ни атракцията, която екипът от сервитьори представя при поднасянето на всяко от ястията.Излизайки в индианска нишка от кухнята,  с табли осветени от свещи,сервитьорите се разпръсват между масите. Оркестърът свири „туш”, а ние ръкопляскаме, впечатлени от приятната изненада.

В ПОКОИТЕ НА КРАЛ КАРОЛ ПЪРВИ

Още по- пищна изненада ни поднася замъкът Пелеш, зимната резиденция на крал Карол Първи, издигната в сърцето на Карпатите. Импозантната, изключително красива сграда, построена в стил неоренесанс  между 1873 и 1914 година от германския архитект Йохан Шулц и чешкия му колега Карел  Лиман, е разположена на средновековен път, свързващ Трансилвания и Влахия. През 2006 г. собствеността върху замъка е върната на бившия крал Михай Първи. Впоследствие ИМОТЪТ е откупен от румънското правителство за 30 милиона евро и отново става собственост на нацията като исторически паметник и музей. След голяма група от английски и шведски туристи успяваме да влезем в кралските покои за да останем хипнотизирани от великолепието и блясъка на интериора. В разгъната застроена площ от 3200 кв.м. има 168 стаи, салони, будоари, пушални, трапезарии, побрали богати колекции произведения на изкуството, скулптури, живопис, мебели,оръжия, доспехи, изделия от слонова кост,  книги в дебели кожени подвързии. Докоснахме се до личното бюро на Карол Първи, библиотеката и скривалището в нея. Любувахме се на килими, изработени в Измир, Бухара и Мосул, на изрисувани витражи-дело на швейцарски майстори.

 Стотици снимки на статуята на Карол Първи на главния вход, дело на италианския скулптор Рафаело Романели, на другите скулптури и статуи от мрамор, разположени на 7-те тераси около замъка, направиха  нашенци. Посетихме и манастира Синая на брега на река Пелеш, построен в периода 1690-1695 г. от румънския благородник Михай Кантакузино.Новата църква е издигната между 1842 и 1846 г.. Интериорът е в неовизантийски стил, а в притвора са изобразени основателят М.Кантакузино, ктиторът крал Карол Първи, неговата съпруга Елисавета и дъщеря му Мария,както и митрополит Йосиф, осветил храма след реконструкцията му.Манастирският музей е първият в Румъния, посветен на църковното изкуство.Тук е изложена и първата библия, преведена на румънски език.

След всичко видяно нашата нова тръпка е Замъкът на Дракула. Много от нас са чели и слушали разкази и легенди за  румънския юнак. Следите на неговите подвизи са на 75 км.пред нас. Пътят до Брашов се вие по полегатите склонове на Карпатите.Остри завои и живописни гледки.Прехвърляме най- високия карпатски проход, обрамчен от вековни борови и дъбови гори.След около час автобусът навлиза в покрайнините на Брашов-петия по население румънски град,планинска столица на Трансилвания.  Старото му име е Кронщад,обсебен от типична швабска архитектура.По времето когато немците са владеели града коренните жители-румънците не са признавани за негови равноправни граждани, а в границите на Трансилвания православието е било поставено извън закона.Имаме свободна програма. Една група посещава първото българско училище, открито в Румъния. Научаваме,че в немската гимназия в града е учил Васил Априлов,че в Брашов е издаден Рибният буквар на Петър Берон.През първата половина на 15-и век в града е основан български квартал от нашенци строители.Спираме на старинния главен площад с гълъбите около Старото кметство, днес исторически музей.Посещаваме и Черната църква в дъното на площада ,построена през 1380 година в готически стил…

И отново на път към крайната цел-  замъка Бран.Крепостта е изградена върху непристъпна скала. Легендата гласи,че е принадлежала на граф Дракула /Влад Цепеш/. В периода 1920-1947 година е собственост на кралското семейство, използвана за резиденция на кралица Мария,собственица и на двореца в Балчик.Смесени с английски, полски и руски туристи обикаляме помещенията за около час.Това което не научаваме от многобройните информационни табла и постери в замъка, научаваме от нашия историк Любо. А светът се е докоснал до легендите и мистериите за  замъка от известния роман „Дракула” на Брам Стокър/1897 г./, от филмите разказващи за подвизите  на Влад Цепеш.

Рекламата си е реклама. Който умее да я прави печели. В случая печели не само румънската държава, но и местния бизнес. Целият поминък на жителите на малкото градче Бран и околността е свързан с легендарния образ.Пред входа на замъка има пазар с произведения на местни фермери и занаятчии. Сергиите са отрупани с пити кашкавал, сланина, бекон, домашно приготвено сирене и извара, вино и ракия.Тук ще намерите тениски и други сувенири с вампирски мотиви,дървени украшения и играчки.

ВМЕСТО ХЕПИЕНД. Уморени от голямата разходка, натоварени с покупки на „това, онова” за спомен от пазара, наквасени от завалялия дъждец, заемаме места в автобуса. Точно в 18 часа шофьорчето Вальо дава ляв мигач. Предстои ни 9 часово пътуване по маршрута Бран-Букурещ-Гюргево-Русе-Варна.