Динево - селото на малките банкоматчета

 Николай Грудев; 24 часа

Малките банкоматчета. Така на шега приемните майки в хасковското с. Динево наричат питомците си. От 4 г. ромската общност в населеното място постепенно е превърнала в свой поминък отглеждането на чужди деца. Жените в 17 ромски семейства са занимават само и единствено с това. Според местната статистика - всяка 10-а жена от този етнос в селото.

Това не е поминък, направо си е бизнес, казва зам.-директорът на основното училище “Христо Ботев” Златко Петров. “Началото поставихме 4 жени: Христинка, Зюмбюла, Калинка и аз”, обяснява 56-годишната Лиляна Велчева. “Преди това бях на гурбет в Гърция. Като се върнах, дълго време стоях без работа. Разбрах за тази възможност и се съгласих, какво да правя”, уточнява приемната майка.

Сега при нея живеят 2 деца - 8-годишният Божидар и 13-годишната Снежана. Те са на училище, докато екипът ни разговаря с жената, станала професионална майка. Преди тях Лиляна е изгледала още 2.

След като се разчува, че от това може да се живее добре за стандартите на селото, се образува опашка от желаещи. Приемните родители се назначават на договор, а заплатата започва от 435 лв. за дете. Отделно от това за всеки подрастващ се полага издръжка в зависимост от възрастта му. За отглеждане във възрастта за забавачка тя е 195 лв. и стига до 220, ако вече ходи на училище.

“Доволни сме, как няма да сме доволни”, единодушни са майките. “Работата обаче хич не е лесна. Първото ми момиченце бе временно отнето от биологичната си майка. Още като го взимах, ме предупредиха да купя мазила. И като пристигна вкъщи - ужас! Беше цялото въшлясало, наложи се да го подстрижа сама и да го пощя на един чаршаф, който после хвърлих в огъня. 

Приемната майка Любка Минчева пита дали няма деца за отглеждане.
 

Ето вече колко време мина, то се върна при нея. Продължаваме обаче да се уважаваме, ходим си на гости. Вторият - Исус, дойде от социален дом, но черен от мръсотия и без дреха на гърба. Как са могли да го държат така? Не искаше да влиза в банята, едва ли не насила го вкарах. После свикна”, разказва Лиляна.

Съдбата е благосклонна към малкия: от година той е осиновен в Испания. “Още не мога да го прежаля. Плача за него, като знам, че повече няма да го видя през живота си”, уточнява тя. Педагозите в училището обаче не са убедени, че нещата в къщите за адаптация в селото вървят по мед и масло.

“Децата, идващи от социалните институции или отнети от родители заради побои и след това настанени при хора тук, определено са по-изостанали от връстниците си. Във всеки от класовете ни имаме до 4 такива възпитаници. Освен това те пречат на дисциплината и на останалите ученици”, категоричен е зам.-директорът Петров.

Той обаче се съгласява, че формално за тях се полагали грижи: били чисти, имали джобни за закуски или пък си носели готова храна от вкъщи. Друга педагожка си спомня как довели 2 деца на дървосекачи от Котелско.

ЗЛАТКО ПЕТРОВ

“Бяха буквално подивели, не можехме да ги свалим от дървото. Има видима разлика между учениците от приемните семейства и останалите -тя е във вреда на първите”, добавя тя. В училището смятат, че държавната грижа за деца в риск като сираци или жертви на домашно насилие е по-добра от тази на приемната фамилия.

“Това категорично не е така”, опонират социални работници. “Приемното семейство няма алтернатива. Развитието на детето от бебе до пубертет, което е масовият случай на настаняване в такива фамилии, трябва да протече в семейна среда.

Защото тогава се формира цялата характеропатия, навици и мироглед. Освен това досега социалните домове често пъти разделяха брат от сестра например на основата на възрастовата разлика, а в този период от живота емоционалните връзки са много силни и е престъпление да бъдат скъсани.

Последният аргумент е, че отглеждането в приемно семейство излиза на държавата много по-евтино - в пъти по-малко, отколкото в държавно социално заведение”, допълниха специалисти.

“Много обичам моята втора мама. Скоро ще ме вземе при нея във Франция. Там било много хубаво”, казва 8-годишната Пепи и очите  блестят от възхищение. Тя е възпитаничка на Христинка, една от доайенките в бранша. Около Нова година пристигнала французойка на име Изабела, харесала момиченцето и задействала процедура по осиновяването му.

“В селото безработицата е изключително висока. Особено младите по цял ден се шляят по улиците и кафенетата. Единствените местни работодатели са двама кравари и собственик на шивашки цех. Явно заради това е оправдано да стават приемни родители. Дори смятам, че трябва да са на трудови договори, защото в момента не им върви стаж.
Повечето от отглежданите деца са с временни мерки. Веднъж в седмицата идват от “Социални грижи” - Хасково.

Ако има деца с медицински проблеми, ги карат на преглед, казва кметицата на селото Димитрия Желева. Това, че съселяните  печелели, в крайна сметка било полезно за цялото село.

“Тези, за които говорите, нямат финансовите проблеми на другите. За Динево едни 600 лв. месечно са много пари. Идват, пазаруват, без да се налага да ги слагаме в тефтера с вересиите”, доволна е и продавачка в хранителен магазин.

“Не правим разлика между своите и чуждите деца. Гледаме ги по един и същи начин, еднакво са ни мили”, уверява друга приемна майка - Любка Минчева. В момента при нея няма възпитаник и тя подпитва екипа ни дали не е ходил в Агенцията за закрила на детето и дали не знаем да има чакащ приемни грижи, когото да вземе.

“Красимир е при нас от година и половина. Вече е станал пълноправен член на семейството и се чувства като такъв. Расте заедно със сина и дъщеря ми и е наравно с тях във всичко. Нямаме намерение да се разделяме с него и когато навърши пълнолетие, ще му предложим да си остане при нас”, казва 38-годишният жп работник Мирослав Величков.

Неговата съпруга Ганка също се е посветила на възпитанието на 12-годишно момче от вече закрит сирашки дом.