Днес е убит Фернандо Магелан

1124 г. — Дейвид I става крал на Шотландия.

1296 г. — Битката при Дънбар: Шотландците са разгромени от английския крал Едуард I.

1521 г. — Изследователят Фернандо Магелан е убит в битка на Филипините.

1644 г. — В Канада започва да се засява пшеница.

1667 г. — Джон Милтън продава авторските права на Изгубеният рай за 10 английски паунда.

1810 г. — Лудвиг ван Бетовен завършва прочутото си произведение за пиано На Елиза.

1840 г. — Започва се изграждането на Уестминстърски дворец, Лондон.

1865 г. — Параходът Султана експлоадира и потъва в река Мисисипи с 2300 души на борда, от които загиват 1700.

1881 г. — Александър Батенберг разпуска второто ОНС, уволнява правителството на Петко Каравелов и назначава нов служебен кабинет начело с руския генерал Казимир Ернрот.

1908 г. — В Лондон са открити Четвъртите Олимпийски игри.

1909 г. — Антиправителствени турски войски влизат в Цариград, свалят от власт султан Абдул Хамид II и султан става брат му Мехмед V.

1940 г. — Втората световна война: Хайнрих Химлер издава заповед за строителството на Аушвиц — първият концлагер, предназначен за масово унищожение.

1941 г. — Втората световна война: Гърция капитулира пред Нацистка Германия.

1945 г. — Втората световна война: Съюзниците отхвърлят предложението на Хитлер за мир и искат безусловна капитулация на Германия.

1945 г. — Втората световна война: Финландия е освободена изцяло от германско военно присъствие.

1947 г. — Тур Хейердал започва пътешествие с тръстиковата си лодка Кон-Тики, с която изминава повече от 5000 морски мили.

1950 г. — Англия признава държавата Израел.

1956 г. — Боксьорът Роки Марчиано се оттегля като непобеден световен шампион в тежка категория.

1959 г. — Последният канадски мисионер напуска Китайската народна република.

1960 г. — Того получава независимостта си от Франция.

1961 г. — Сиера Леоне получава независимостта си от Обединеното кралство.

1963 г. — Открита е първата в България електрифицирана жп линия София - Пловдив.

1981 г. — Xerox PARC представят компютърната мишка.

1992 г. — Създадена е нова държавна формация — Съюзна република Югославия, с участието на Сърбия и Черна гора.

1994 г. — Провеждат се първите демократични общи избори в ЮАР, в които са дадени избирателни права на чернокожото население.

2005 г. — Най-големият пътнически самолет в света, Еърбъс А380, прави своя първи изпитателен полет от Тулуза, Франция.

2006 г. — В Ню Йорк започва строителството на нов Световен търговски център — Freedom Tower.

Родени на 27 април

1623 г. — Йохан Райнкен, германски композитор († 1722 г.)

1737 г. — Едуард Гибън, английски историк († 1794 г.)

1744 г. — Николай Новиков, руски писател († 1818 г.)

1759 г. — Мери Уолстънкрафт, английска писателка, философка и феминистка († 1797 г.)

1779 г. — Константин Павлович, велик княз на Русия († 1831 г.)

1791 г. — Самюъл Морз, американски художник и автор на морзовата азбука († 1872 г.)

1806 г. — Мария-Кристина Бурбонска, кралица на Испания († 1878 г.)

1820 г. — Хърбърт Спенсър, британски философ († 1903 г.)

1822 г. — Юлисис Грант, 18-ят президент на САЩ († 1885 г.)

1866 г. — Пенчо Славейков, български поет († 1912 г.)

1868 г. — Антон Шипков, български военен и революционер († 1913 г.)

1868 г. — Петър Нойков, български педагог († 1921 г.)

1876 г. — Клод Фарер, френски писател († ?)

1878 г. — Айни, таджикски писател, учен и общественик († 1954 г.)

1882 г. — Боян Пенев, български филолог († 1927 г.)

1883 г. — Димитър Грънчаров, деец на БЗНС († 1925 г.)

1891 г. — Сергей Прокофиев, руски композитор († 1953 г.)

1899 г. — Бенчо Обрешков, български художник († 1970 г.)

1911 г. — Христо Ников, деец на БКП († 1941 г.)

1914 г. — Албер Собул, френски историк († 1982 г.)

1920 г. — Самуил Джундрин, Никополски епископ († 1998 г.)

1923 г. — Петър Ступел, български композитор († 1997 г.)

1927 г. — Тодор Панайотов, български художник († 1989 г.)

1927 г. — Христо Писков, български режисьор († 2009 г.)

1930 г. — Пиер Рей, френски писател и журналист († 2006 г.)

1930 г. — Юлий Стоянов, български кинорежисьор († 2011 г.)

1932 г. — Анук Еме, френска киноактриса

1932 г. — Джан-Карло Рота, американски математик и философ († 1999 г.)

1935 г. — Любомир Левчев, български поет

1936 г. — Абдул Кадир Хан, пакистански ядрен физик и металург

1938 г. — Георги Кехайов, български цирков артист

1941 г. — Фетхуллах Гюлен, турски ислямовед

1947 г. — Цветан Веселинов-Меци, български футболист

1948 г. — Йозеф Хикерсбергер, австрийски футболист и треньор

1952 г. — Ари Ватанен, финландски спортист и политик

1952 г. — Ваня Цветкова, български политик

1952 г. — Горан Стефановски, писател от Република Македония

1953 г. — Емил Измирлиев, български писател и журналист

1954 г. — Александър Томов, български политик

1959 г. — Шийна Ийстън, ирландска актриса и поп-певица

1975 г. — Мандала Тайде, немска актриса

1979 г. — Владимир Карамазов, български артист

1986 г. — Елена Ристеска, певица от Република Македония

1986 г. — Катрин Уеб, английска писателка