Домусчиев: Бизнесът иска реформи, а не диктат на улицата
Снимка: Булфото
Поне 80% от обещанията на правителството не са изпълнени. Средата в България е непредсказуема и рискова за предприемачите. Това заяви в интервю за „Стандарт” председателят на КРИБ Кирил Домусчиев.
Изминаха точно 8 месеца от първата дискусия "Да! На българската икономика", организирана съвместно от в. "Стандарт" и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Какъв е резултатът от проведените многобройни срещи на бизнеса с управляващите в София и други градове на страната? Изпълнени ли са поетите обещания? Добра ли е ситуацията за правене на бизнес у нас в края на 2015 г.? Какво е влиянието на конфликта между Русия и Турция върху българския бизнес?
В навечерието на последната за годината дискусия "Да! На българската икономика", озаглавена "Европейска България - стабилност и растеж", за отговор на тези и други важни за българското общество въпроси „Стандарт” се обърна към Кирил Домусчиев, председател на КРИБ.
- Г-н Домусчиев, изминаха 8 месеца от първата дискусия "Да! На българската икономика". Каква е Вашата оценка на кампанията от проведени в цялата страна дискусии? Успя ли бизнесът да получи отговор поне на част от поставените от него въпроси и да реши проблемите си?
- Честно казано, получихме отговори на много от поставените въпроси, разбрахме и какви са идеите и намеренията на правителството, но за съжаление в крайна сметка реалните резултати са малко. Затова лично аз бих препоръчал на вас, журналистите от в. "Стандарт", тъй като някой може да каже, че ние от бизнеса сме пристрастни, да направите след последната дискусия с правителството една равносметка колко от получените обещания на поставените от бизнеса за разрешавани проблеми са изпълнени. Защото аз вярвам в статистиката, а не в празните приказки. Но моето вътрешно убеждение е, че поне 80% от това, което беше обещано и заявено като намерения от страна на правителството, не беше изпълнено. А това, честно казано, не знам дали не обезсмисля тези дискусии. Защото ако те са само за да се хвърлят едни лозунги, то явно е напълно безсмислено да губим времето и на министрите, и на представителите на бизнеса. Да, вероятно има и обективни причини някои от обещанията да не се изпълнят, но процентът на успеваемост на добрите намерения, които бяха изказани по време на дискусиите, не говори никак добре.
Наистина - много ми е любопитно да видя, тъй като забелязах, че вие, журналистите от "Стандарт", си водихте старателно записки и бяхте написали подробно какво обещаха премиерът Бойко Борисов и останалите министри, да направите един обективен анализ какво от тези обещания досега беше изпълнено. Моето лично убеждение е, че желание за реформи у управляващите има, но те не се реализират по куп причини, по-голямата част от които трудно можем да наречем обективни. Това мое убеждение почива на разговорите ми с колегите от КРИБ, а, знаете - ние сме е най-голямата работодателска организация у нас и постоянно провеждаме срещи по какви ли не теми и помежду си, и с кабинета, и с представените в Народното събрание партии, и със синдикатите.
- Как оценявате в края на 2015 г. ситуацията у нас от гледна точка на бизнеса - данъчна тежест, законодателство, цени на енергия и пр.? Как да тълкуваме факта, че лично Вие инвестирате в закупуване на предприятие в Италия, където цената на труда е по-висока - като оценка на вътрешната нестабилност ли?
- Много просто. В Италия, както и в повечето държави на Запад, всичките тези реформи, за които ние толкова много настояваме да се реализират в България и които създават нормална среда за правене на бизнес и за развитие на икономиката, вече са извършени. Там реално се стимулират инвестициите, а не само на приказки. Да, наистина в Италия и въобще на Запад един специалист е доста по-скъпо платен, отколкото в България, но за сметка на това пък производителността на труда там е много по-висока, което се доказва от различните статистики. Експертността и възможността да намериш добри специалисти там е много по-голяма и това е нещото, което ни принуждава ние да изнасяме капитал, който конкретно в моя случай е български, тъй като, знаете, ние сме мажоритарен собственик на "Хювефарма", и да инвестираме в чужбина, а не в собствената си страна.
Не само ние инвестираме в чужбина. Аз познавам и други хора от бизнеса, които се насочиха към инвестиции в чужбина поради същите причини. Просто средата в България е непредсказуема и поради това - рискова за правене на бизнес. Виждате какво става с доставките на природния газ, който не знаеш в кой момент ще бъде спрян, или ако не бъде спрян, на каква цена може да бъде закупен. Вижте какво става с енергетиката! Или вземете данъците например, за които всеки ден се появяват съобщения, че някой си министър решил да въвежда някакъв данък, а после под натиска на улицата се решава, че няма да има такъв данък, а ако го въведат - върху нас се стоварва допълнителна тежест. Всичко това води до една постоянна непредсказуемост за правенето на бизнес. Свидетели сме на един широк и непрекъснат популизъм у нас, който плаши нормалния бизнес. Кой нормален човек ще инвестира в държава, в която популизмът от десетилетия е на мода и не му се вижда краят?
Учудващо ли е тогава, че сме на последно място в Европейския съюз и на едно от последните места в света по привличане на инвестиции? А ако видите тези инвестиции, които все пак успяваме да привлечем, в какви сфери са, просто ще се убедите, че бизнес ситуацията в България наистина е трагична! Кой е виновен за това, че няма инвестиции? В никакъв случай не е КРИБ, която прави всичко възможно да помогне на своите членове, включително и на чуждестранните компании, които търсят подкрепа за ежедневно решаване на какви ли не странни и измислени казуси у нас!
- Чувства ли се несигурност или заплаха за бизнеса след ескалацията на напрежението между Русия и Турция пред последните седмици?
- Ескалацията на напрежението, разбира се, не е благоприятства правенето на бизнес. Знаете, че по принцип в регионите на конфликти инвестициите се замразяват, а бизнесът максимално се свива и започва да се подготвя за алтернативи. Така че ситуацията никак не е приятна и лошото е, че тя рефлектира не само в икономиките в Черноморския регион, но и върху Европа, Близкия изток, върху целия свят. Защото когато има един такъв регионален конфликт, който има риск да прерасне в нещо голямо, нормално е и икономиката по света да се свива, реорганизира и пр.
Виждате и каква е ситуацията и с еврото, и с цените на суровините - петрол, мед, желязна руда, които продължават да падат на световните пазари, а това показва една сериозна стагнация в световната икономика. Знаете, че шипингът е в най-дълбокото от десетилетия дъно, знаете и колко много свободни кораби чакат по рейдовете с дни и седмици товари, което доказва, че няма производство. Още по-лошото е, че по всичко личи, че тази стагнация не е само временна, а че се очаква дори и още по-сериозно влошаване.
Така че конфликтът между Русия и Турция не води до нищо добро не само за руската и турската, но също и за българската, балканската и световната икономика като цяло.
- Вече се чуха и гласове, че ескалацията на напрежението между Русия и Турция може да се окаже и благоприятна за българския бизнес. Как гледате на възможностите за възраждане на българо-руските бизнес отношения, на туризма, включително и на проекти като "Южен поток"?
- По принцип всяка кризисна ситуация създава и добри възможности. Затова е важно България да запази своя неутралитет, като в никакъв случай не бива да взема страна нито в този, нито в който и да било конфликт. Ние винаги трябва да се учим от опита на други малки държави, като например Швейцария, които със своята неутрална позиция и добро отношение към всички страни винаги извличат ползи. И мисля, че наистина сега е моментът да изчистим и подобрим отношенията си с Русия, запазвайки, разбира се, и нашите добросъседски отношения с Турция. И с едната, и с другата държава ние имаме много бизнес, имаме и руски, и турски инвестиции в България, имаме и много износ на наша продукция, а също и инвестиции и в двете страни.
Лично аз имам фирми и в Русия, и в Турция, имам колеги, които работят за нашия холдинг и в двете държави, така че храня симпатии към хората и в Русия, и в Турция. Затова пак казвам - в тази ситуация България не трябва да се поддава на външни влияния и да взема каквато и да било страна. Напротив, ние трябва максимално да се възползваме от ситуацията. Затова смятам, че министърът на туризма Николина Ангелкова отдавна трябваше да е заминала за Москва и да е създала една благоприятна почва поне част от руските туристи да се насочат към България. Виждате, че в самите руски медии вече интензивно се пише, че руският туристически поток трябва да се пренасочи към България, Черна гора, Хърватска и Азия. Така че би трябвало политиците, ако са национално отговорни личности, да имат моментална реакция и да създадат най-благоприятни условия за привличане на руските туристи и инвестиции.
Давам за пример туризма, но това се отнася и до целия бизнес, за енергетиката и пр. Знаете много добре, че тръбите за "Южен поток" се намират тук, основно на пристанище Бургас, а също и във Варна, така че дали ще се казва "Южен" или "Турски", проектът може да продължи. За целта само е необходимо премиерът Бойко Борисов и съответните ресорни министри да си свършат по-бързо работата, за да се опитат да привлекат бизнес, който досега по една или друга причина е заобикалял България.
- Вече обаче получихме шамар с връщането с Вашия фериботен кораб "Варна" на 11 вагона, натоварени с турски стоки за Казахстан, от което бизнесът губи - и турският, и нашият.
- Така е, но мисля, че е нормално при такива сериозни конфликти да ни ударят и някакви рикошети и да понесем някакви щети. Но като цяло ние имаме шанса да спечелим много повече, отколкото губихме и губим от ембаргото на ЕС към Русия и пр. За целта ние като добри търговци трябва да се държим добре с всички и да търсим единствено бизнеса, защото, знаете - в крайна сметка винаги бизнесът оправя взаимоотношенията и сдобрява държавите.
- През последните дни се появи информация, че в резултат на харченето на повече европейски средства за повишаване степента на сигурност ще бъдат орязани някои европейски програми, като най-често се споменава ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура". Смятате ли, че е възможно харченето на повече средства за повишаване на мерките за сигурност наистина би накърнило интересите на бизнеса?
- Засега не съм запознат с подобни намерения, затова може би е добре да се обърнем с този въпрос към еврокомисаря Кристалина Георгиева, към министър-председателя и към ресорните министри, тъй като, ако това наистина стане, ще бъде сериозен удар върху икономиката ни. Знаете че, за съжаление, все още немалка част от българския бизнес разчита именно на финансирането на проекти по европрограмите. Това, разбира се, не е правилно и аз многократно съм заявявал, че през последните години трябваше да пренасочим икономиката си към производство и експорт.
Проблемът е, че основно в областта на строителството нашите фирми наистина разчитат на средствата от ЕС. Но ако наистина има такива намерения за орязване на европрограми, което, познавайки добре политиката на ЕС и факта, че по-големите държави имат по-добро лоби, звучи логично, то ние трябва да направим всичко възможно чрез премиера Борисов, чрез еврокомисаря Кристалина Георгиева и чрез всички хора, които вече имат изградена репутация в ЕС, да не допуснат това да се случи и да не бъде ощетена България.
- Как ще определите действията на кабинета, който, за да увеличи приходите в бюджета, вдига цените на винетките, акцизите и пр.?
- Големият проблем е, че у нас има едно огромно желание да се харчи - говоря за министерства, за партии, за политици, за синдикати и т.н., а реформи не се правят. Сам видяхте обаче какво се случи и в МВР, и в Министерството на отбраната. Вместо там да бъдат извършени обявените реформи, с големия си страх политиците отстъпиха и в крайна сметка това, което бяха обещали, не се случи. Точно обратното - в новия бюджет средствата за тези министерства се увеличават, но не за закупуване на нова техника и оборудване, каквито безспорно са необходими, а за възнаграждения, компенсации и какви ли не още привилегии!
Така че вместо да се реформират, за да пестят, тези две министерства се превръщат в още по-дълбоки ями за обществени средства. Същото, разбира се, се отнася и за много други ведомства. Вземете например Министерството на енергетиката, което чрез министър Теменужка Петкова беше обещало свиване на разходи, реформи и т.н. Вместо да прави реформи в държавната енергетика обаче, която по презумпция би трябвало да е супер печеливш отрасъл, както е навсякъде по света, а тя е на загуба от почти 4 млрд. и не може да намери кредити да покрие част от задълженията си, в новия бюджет аз виждам увеличаване на средствата за администрация. Аз наистина не мога да разбера какво прави министър Петкова!?
И тъй като парите за харчене от държавната администрация трябва да дойдат отнякъде, веднага се решава да се увеличи цената на винетките, да се сложи акциз върху нещо или да се измисли такъв екзотичен данък като например този върху вредните храни. Като парите, които ще се съберат от тези увеличения, пак ще потънат в едни нереформирани държавни системи.
Проблемът е и друг. Проблемът е и че ние, българите, открай време сме научени всичко да ни е много евтино, ако може - без пари, на аванта. Затова винаги когато нещо трябва наистина да се променя, да се увеличава към достигане на едни европейски нива, винаги се намират хора, които протестират. Добре, но вземете например магистралите или пък метрото, които се построиха на едно наистина европейско ниво, знаете - в голямата си част с европейски средства, нали трябва да се поддържат? Само че ЕС дава пари за изграждане, но не и за рехабилитация на нови пътища и метро. Хубавият пример, който мисля, че премиерът Борисов даде с метрото, е, че то наистина е ново, модерно, европейско, но никъде в Европа няма билети от по 50 евроцента, нали така? А за да се съберат средства метрото да се поддържа, цената на билета трябва да бъде друга.
Крайно време е хората да разберат, че за всяко нещо, което искаме, трябва да се плаща. В България обаче всичко е парадоксално. Така например ние плащаме несметни средства на безработните, вместо да е обратното - да даваме тези средства на работодателите, за да откриват нови работни места за наемане на незаетите. Само така ще бъдат стимулирани безработните да си търсят работа. А на практика с тези огромни социални помощи ние стимулираме хората да не работят, което е доказано в световната практика. Но у нас определени партии и политици продължават да настояват за увеличаване на помощите за безработни, което продължава да ги стимулира да не работят. И това е нещо, което ние постоянно констатираме в разговори с хората на бизнеса от всички региони в България, които търсят да назначат работна ръка, но такава няма, тъй като голяма част от безработните получават доста прилични помощи и нямат интерес да се върнат на работа. А това е един от основните проблеми и с младите хора, а също и с малцинствата.
- Защо не се борите за намаляване на данъците при назначаването на безработни, или, както е в някои страни, при регистриране новите фирми да не плащат данъци две или три години?
- Как да се борим, когато на всяко наше предложение отговорът е "Не"! Толкова много неща сме предложили на управляващите, които не сме измислили ние, а сме ги взели от добрите практики в ЕС и по света, но за жалост винаги се сблъскваме с едно популистко мислене, а нерядко дори и с голяма липса на интелект!
- С изумление научих, че у нас има билбордове с обяви, че се търсят шофьори със заплата 2150 евро, но въпреки това кандидати няма.
- Да, проблемът с кадрите у нас е голям и ще става все по-страшен по няколко причини. Първата е демографската криза. Масово хора напускат страната, като, според статистиката, 90% от тях са между 20 и 39 години. Това са млади специалисти, които напускат държавата, тъй като не виждат никаква перспектива в нея, а управляващите не правят нищо, за да ги задържат. А ние, малкото бизнесмени, които сме останали тука, при тази апатия на държавата не виждаме как можем да им помогнем. Същото се отнася и за транспорта, за който ми говорите и който е един много сериозен бизнес за България, в който са ангажирани над 300 хил. души в над 16 хил. компании. Но кадри са необходими не само за транспорта, но и за ИТ индустрията, за биотехнологиите и пр., които ние няма как да осигурим през следващите години.
И затова ние от КРИБ усилено работим и натискаме управляващите за приемането на т.нар. сини карти, които да дадат възможност и в България, както всички останали държави в Европа, да могат чужденци извън ЕС, специалисти в съответна област, да получат разрешение за пребиваване и работа у нас. Само така ще можем да си осигурим необходимите специалисти, за да гарантираме производството, за да не се налага да си затваряме заводите тук и да ходим да си правим или да си купуваме предприятия другаде. Но, както обикновено става у нас, дори и т.нар. сини карти да се приемат, то пак ще е с куп бюрократични пречки и проблеми, а не такава беше идеята ни. Просто нашата бюрокрация много трудно може да бъде пробита, затова и всяко ново нещо трудно си пробива път у нас, като срещу нея винаги има силна активна антипозиция на синдикатите. И дори и когато се стигне до някакъв успешен край, винаги се оказва, че са заложени куп динени кори и подводни мини, които дават голяма възможност на бюрокрацията да пречи.
- Кои са най-важните стъпки, които трябва да направи кабинетът, за да даде зелена светлина пред растежа на икономиката ни догодина?
- Най-важните стъпки са реформи. Бизнесът вече ги посочи във всичките дискусии "Да! На българската икономика". Затова бих помолил вас, журналистите, да подредите всички желания и обещания, за да видим какво е свършено. Бизнесът иска реформи, иска всичко у нас да бъде на светло, а не улицата да ни управлява! Винаги ще има недоволни, защото никой не иска да му се променя статуквото, но от това страда и ще страда цялото българско общество.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
1
0
