Дон Фабрицио от Шишманци: Бавнички са българите! Пият кафе за 10 минути с 2 цигари

Докато българите обръщат гръб на плодородната тракийска земя, един италианец дойде и създаде плантации като по учебник. 30-те хиляди декара, които Еро Фабрицио Фрески обработва в пловдивските села Шишманци, Белозем, Манолско Конаре и Раковски, се набиват на очи отдалеч. Те са грижливо подредени и аранжирани, пише "24 часа".

“Когато през 2004 г. случайно минавах оттук на път за Стара Загора, ме порази пустеещата земя. Не можех да си обясня защо е така. В Италия подобно нещо е недопустимо. Питах се как е възможно тази златна земя да е изоставена. Реших да дойда и да проуча. Влязох в няколко сайта и установих, че парцелите са разпокъсани. Но не се отказах”, казва 47-годишният италианец.

Дотогава не бил стъпвал в България, нито знаел къде се намира на картата. Насочил се към Шишманци и взел под аренда 600 дка, засадил ги с домати. Докарал от родината си 3 трактора и комбайн.

“Първата година беше катастрофа. Нито един консервен комбинат тук не работеше и така потънах със 150 000 лв.”, разказва фермерът, когото местните наричат добронамерено Дон Фабрицио.

Въпреки че през 2003 г. взел приз за най-добър производител на домати в Северна Италия, през ум не му минало да се откаже от българската авантюра. Поверил своите 3000 дка в Пиаченца на братовчедите си и се заинатил да докаже на българите, че ще успее.

По това време кооперацията в Шишманци била затънала в дългове и продавала стопанския си двор. Без да се колебае, Фрески дал 750 000 лв. и станал собственик на бившите краварници и полусрутени постройки.

“След като придобих базата, сключих договори с притежателите на 10 хил. дка земи срещу рента”, уточнява чужденецът. С всяка изминала година увеличавал обработваемите площи. Сега от 30-те хиляди декара в Белозем, Манолско Конаре, Раковски и Шишманци, които обработва, 8000 са негови. Тази година имал 6000 дка с домати, 10 000 - жито, 4000 - ориз, а останалите - царевица и слънчоглед.

“В България добивите от домати са като в Италия. Но вашите са по-вкусни, имат повече сухо вещество”, сравнява Дон Фабрицио. Вече пласирал успешно зеленчука в консервните предприятия не само в Пловдивско, но и в Свищов и Велико Търново.
2013-а обаче не била най-добрата за реколтата му. Градушките обрулили 7000 т домати. Добивите от ориз също не били впечатляващи.

“Трудно е човек да се занимава със земеделие, но в България само този сектор има смисъл да се развива”, казва от опит Фрески. Смята, че страната ни няма ясна политика
за селското стопанство. За своите 3000 дка в Италия получавал годишно 400 000 евро субсидия.

Досега е инвестирал 4 млн. евро в Шишманци. Техниката му е супермодерна. В стопанския двор са наредени 16 трактора, 7 комбайна, брани, редосеялки, барабани с маркучи за поливане. Всяка година влагал по 700 000 евро в машини.

“Какво се чудите, ей този трактор струва 250 000 евро”, намесва се работникът Петко Караиванов. Фабрицио недоумява защо земята у нас е толкова евтина. “В Италия декарът върви по 4000 евро, а тук е максимум 800 лв. А тя не отстъпва по плодородие”, изброява той.

Според него трудно чужденец ще дойде да купува разпарчетосани парцели. За 9-годишния си престой е усвоил горе-долу добре българския език. Помощници в изучаването му били предимно местните роми, които наел на работа. През активния сезон те достигат 100 души, а през зимата - 25.

“Ако не е той да им дава надници по 30-40 лв. на ден, циганите досега всичко щяха да плячкосат”, намесва се трактористът Петко. Твърди, че Дон Фабрицио дава най-добрите възнаграждения в региона - около 1000 лв. на месец. Еро Фрески не научил ромите на италиански. Разбирали го единствено когато ядосано изрича: “Порка мадона” (“Мамка му свинска” - б. а.).

“Не деля хората на българи и цигани. За мен всички са еднакви Киро, шофьорът на комбайна, е от ромски произход”, дава пример той. За нищо на света не иска да се раздели с Шишманци. Родом е от Кремона, градчето на цигулките “Страдивариус”. Завършил икономика в Парма и напук на баща си, който искал да го прави банкер, Еро се захванал със земеделие. Не обичал да стои на бюро.

“Тук ми харесва и не смятам да се връщам засега. Рано ми е и да се женя”, казва 47-годишният ерген, за чието богатство мечтаят селските моми. Купил е няколко къщи в Шишманци, има и 10-ина апартамента в Пловдив, давал ги под наем.

Той обаче живее в стопанския двор. Стаята, в която преспива, я дели една врата от тракторите и комбайните. Бивакът му е обзаведен с легло, маса, малък хладилник, плазма на стената и гардероб. Отоплява се с климатик.

“Какво повече му трябва да човек”, отбелязва фермерът. Понякога си готви сам, макар да признава, че не умее. “Ям каквото има. Трудно свикнах с българските кюфтета. Проядох ги, гладен не се стои”, признава Дон Фабрицио. Липсвали му мамините гозби, тъй като навестявал Италия 3-4 пъти годишно и за по 2-3 дни.

“Щом се прибера, и телефонът ме побърква с обаждания за проблеми от България. Предпочитам да съм тук”, казва Фрески. Можел да си пържи яйца, от време на време си купувал паста и сосове, за да си приготви лазаня или спагети.

Щом чуе за българска ракия, ужас се изписва на лицето му. Местните ловци го завели на празник в гората и му сипали от огнената течност. Еро я глътнал и пламнал.

“Гори, гори, баста”, извикал той. Оттогава не е близвал, предпочита бяло вино траминер. “Вечер работниците сядат на тази маса. Режат домати и вадят ракия. Пият по цели чаши от нея с лимонада. Това е страшно”, плаши се италианецът.

В момента преустройва бивш краварник в сграда за луксозни офиси и жилищни помещения. Поставя външна изолация, алуминиева дограма, вътре стените са в кнауф, а таваните - от дърво. Макар да е католик, не стъпва на църква нито в Белозем, нито в Раковски.

“Трябва да се изповядам, а това изисква време, с каквото не разполагам”, откровен е той. Българските му партньори всяко лято го канели на нашето море, тъй като имали хотели на брега. Той обаче отказвал и пращал свои подчинени да се възползват от офертите.

Местните са категорични, че е голям работар. “Еро ли? Търсете го на полето или в стопанския двор. В кафенетата няма да го намерите”, казват в Шишманци. “Можеш да го
видиш по всяко време или на трактора, или на комбайна. При него всичко се прави както трябва”, категоричен е кметът на Белозем Иван Тачев.

Досега той не е чул арендатор или работник да се оплаче от Фабрицио. Бил от най-коректните работодатели в региона. “Не е останал длъжник никому. Плаща редовно заплати и наеми”, описва Тачев. Тази година раздал рента по 100 кг жито на декар. 
Дали българите са работливи, питаме Еро.

“О, недей! Бавнички са. Аз пия кафето за 30 секунди и хуквам, а те минимум за 10 минути с 2 цигари”, чуди се той.