"Досие": И през 1896 г. и днес, учителките с 220 лeва пенсия

Пенсия на учителка - 219 лв. и 91 ст. след 30 години учителски стаж. Пенсия на генерал след 19 г. служба в армията - 789 лв. Тези данни са били валидни към 1896 г., малко след като в България е създаден пенсионен фонд, който е прототип на сегашния НОИ, пише в. "Досие".

Парадоксално, но през 2014 г. средната учителска пенсия е около 250 лв., а генералската е на тавана от 840 лв.

В това сравнение, естествено, не са включени инфлацията през този период, различните смени и деноминации на левчето, както и издръжката на живота.

Всъщност НОИ съществува в някаква форма в България от самото създаване на страната. Правото на пенсия е предвидено още в Търновската конституция, като то е било запазено за длъжностните лица, назначени на служба от правителството. Предвидено е и създаването на специален закон, който да определи начина на изплащане на пенсиите и техния размер.

През 1886 г. е приет закон за пенсиите на военноинвалидите, а две години по-късно и доста по-съвършения закон за пенсиите на учителите. Реално вторият се смята за основоположник на осигурителната система в България. Приет е т.нар. Бисмарков модел, създаден след Пруската война. Още в зората си НОИ е бил от т.нар. разходопокривен модел без никакво капиталово натрупване на лични осигуровки.

След Голямата депресия през 30-те години на XX век този модел се налага в цяла Европа, тъй като тогавашната хиперинфлация оставя без пенсия милиони, осигурени в капиталови фондове.

Първоначално в българската пенсионноосигурителна система са били включени само работниците в държавните предприятия и държавните служители.

НОИ се отваря за частните работници едва през 1918 г. Паралелно обаче се създават и много от т.нар. взаимоспомагателни фондове за пенсия към частни фирми.

Те за разлика от НОИ са имали капиталов елемент и са управлявали парите на работниците. Първата пенсия според архивите е отпусната през 1890 г. и е за вдовицата на свещеник. Размерът й е бил 10 лв. на месец. Следващата пенсия отново е за свещеническа вдовица, но вече е била 12 лв. месечно.

Постепенно до 1908 г. пък се приемат редица специални пенсионни закони - за свещениците, за чиновниците, за военните, за служещите в изборните учреждения. Общото е, че всички те предвиждат право на пенсия за старост, за инвалидност и наследствена пенсия за сираци на осигурени.