Доц. д-р Снежана Балабанова: Нещо се случва с климата

Не е възможно само дъждовете да са виновни за трагедията в Северозапада, твърди в интервю пред "Преса" хидрологът от БАН доц. Снежана Балабанова. Ето го и пълонтот интервю: 

- Доц. Балабанова, след наводненията от последните дни - какво ни чака през остатъка от август?

- Много е трудно да се даде подобна дългосрочна прогноза, времето е изключително динамично. Статистиката показва, че не толкова се променят общите количества дъжд, които падат, просто се увеличава броят на т.нар. екстремни явления, при които годишната норма се изсипва на няколко пъти.

- Защо се случва това?

- Трябва да приемем, че с климата нещо се случва. Какво е това нещо - ще ни трябват по-продължителни и сериозни наблюдения. Но вече и за неспециалистите е видно колко са променени условията.

- Как си обяснявате катастрофалните наводнения, които през последните дни удавиха Северозапада?

- Причините са комплексни. В никакъв случай не може да се каже, че единствената причина са валежите. Падналият дъжд наистина надвишава средната месечна норма за август. Да видим хронологията. Първата висока вълна в Северозапада мина на първи август. Все още се възстановяват Бяла Слатина, селата Нивянин, Галиче, Крушовица. Би трябвало втората вълна - на 2 август, да е затихваща, още повече че имахме разливи в споменатите населени места. Следователно водната маса, която протича надолу във въпросния ден към Мизия, би трябвало да е с отминал пик. Освен това в 7,30 ч. сутринта на 2 август и двете ни метеорологични станции в региона - при Бяла Слатина и с. Борован, отчитат чувствително намаляване на валежите.

- И все пак именно този ден се оказа фатален за Мизия.

- Да. Но катастрофа в такъв мащаб не би могла да се случи само от валежи. Пострадалите се намират в равнина, там не виждаме случая „Аспарухово“, което се намира в дере и е „мишена“ за скатни води. На 1 и 2 август в западните части на страната има райони, където е валяло доста повече от Мизия. В резултат на всичките тези валежи се получава преовлажняване на почвата и тя губи способност та да поема вода. Така че втората „вълна“ валежи формират директно повърхностния отток. При първата висока вълна се е получило и отнемане на повърхностния слой на почвата, така наречения наносен отток. Водата е отнесла и голямо количество храсти, малки дървета, които е влачила със себе си. Така на места по течение на река Скът се е получило стесняване на коритото. Също така тези наноси понижават транспортиращата способност на реката. При такива нива на валежи се получават „фунии“, заради които водата по реката започва да се движи с много голяма скорост и вкарва залпово водната маса в населеното място. Най-важното е, че където е имало мостове, те са се затлачили и са станали „акумулатори“ на по-големи количества вода, които в един момент се отприщват и тръгват напред. Това не е единствената причина за наводнението обаче.

- Какви са другите?

- Не искам да твърдя нещо, което е извън професионалната ми компетенция. Нямам поглед върху водоемите, но вероятно заради валежите язовирите са започнали да преливат или е започнало контролирано изпускане. Имаше периоди, когато в цяла България имаше диги, които да предпазват земеделските земи - Дунавската равнина е именно такъв район. Тези диги наистина предпазват продукцията, но също са потенциален проблем при наводнения. Западната практика е в случай на наводнения дигите да се скъсат, за да се получи разлив на вода преди населеното място.

- Откъде дойде тази огромна вълна? На места водата стига до 5 метра.

- Това е заради задръстване на речното корито.

- Колко важна роля играе човешката небрежност в случая?

- Комплексно е. Не може да се посочи единствен виновник за наводненията, които се случиха у нас през последните месеци. Малките неща, събрани заедно, произвеждат голям ефект. Има и нещо друго притеснително. Нека по медиите има кратки информационни материали – какво трябва да направят хората в случай на бедствие. Няма гражданско образование. Българите гледат малко лековато на такива неща, стига да не се случват близо до тях.

- Дайте примери?

- Направи ми впечатление нещо, което видях в Румъния. При предупреждение за бедствие хората поне опасват дома си с ламарини, чували – наглед подръчни средства, но помагат да се спре водата и да се ограничат щетите. При нас много малко се правят такива неща. Някак си всички чакат да дойде водата, но не правят нищо.

- Кметът на Мизия д-р Виолин Крушовенски каза, че някои от хората са били неколкократно предупреждавани и дори молени да напуснат домовете си.

- Това е абсурдът на българина - да се страхува да не се случи нещо на домата и на консервата му и да жертва живота си. Няма мерки, с които насилствено да изведеш човек от дома му. Това е кризисна ситуация и именно тук отново трябва да влезе в роля гражданското образование - щом са такива обстоятелствата, действаш и се съобразяваш с указанията на местните власти. Това не го разбирам - как ще идват по няколко пъти на вратата да ти се молят?

- Има ли начин подобни бедствия да се предскажат?

- Още преди две години по заявка на Министерството на околната среда и водите Националният институт по метеорология и хидрология при БАН изготви предварителна оценка на риска от наводнения. Там Нивянин, Мизия, Бяла Слатина и Крушовица са отбелязани като критични точки.

- Тоест някой е поръчал диагностиката, но след това не е предприел никакви мерки за справяне с проблема?

- Тази диагностика беше поръчана, за да може след това въз основа на информацията да се изготвят карти на заливането в така определените застрашени територии. Нашият институт направи методиката за оценка на заплахата и риска от наводнение точно за тези застрашени региони. Доколкото знам, още текат търговете за изпълнение. Когато картите все пак станат готови, ще се вижда ясно и ще се прецени какви мерки може да се вземат за имотите в риск, за мостовете и за другите съоръжения.