Духът на Демир баба теке пак се яви

Мистичният силует, който исперихчани заснеха през ноември миналата година, отново се появи в Демир баба теке. Точно както и миналия път странната фигура бе забелязана на снимка, направена в местността от приятелска компания.
На 21 май четирима младежи решават да се почерпят на поляната в Сборяново.

Милен Миланов, Атанас Димитров, Радослав Петков и Павел Петков са приятели от много години, но учат и работят в различни градове и рядко им се отдава възможност да се съберат.

Миналата сряда всички се прибрали в родния Исперих, а времето било идеално за една приятелска среща сред природата.
Младите момчета разказват, че нощта била приятна, с много звезди и лек ветрец. Запалили барбекюто, налели си по чаша бира и се заговорили. Досущ както през ноември се случи на исперихчаните Марика и Искрен Събеви, изведнъж температурата рязко спаднала, а дъхът им започнал да излиза като че са в хладилник. Било необичайно тихо и зловещо, почувствали се некомфортно и тъй като не били облечени за такъв студ набързо се прибрали..
Мистичният силует, който им е правил компания в местността същата вечер, бил забелязан от Атанас едва на следващата сутрин, когато започнал да разглежда снимките.
След като преди половин година тайнствената фигура се появи на снимка, направена от семейство Събеви, да фотографираш в местността Демир баба теке се превърна в правило за посетителите. И никой не пропуска да провери дали призракът не е запечатан и на неговата снимка.
Мистичният лик предизвика голям фурор сред местното население, много истории се разказаха, много несподелени досега случки излязоха на бял свят, а фотосът на семейство Събеви бе публикуван от редица национални медии. Загадката обаче така и не се разплете. Едни изказаха предположения, че това е духът на Демир баба, други намекваха за извънземни, а за трети допуснаха, че става дума за обикновен клошар.

Мистика, романтика, надежда и вярвания са обгърнали местността Сборяново - култово място от хилядолетия, храм за всички религии, който отново и отново напомня за себе си. Разкритията, които бяха направени при разкопките, ръководени от професор Диана Гергова, впечатлиха света.
Дали пък призракът не е древен пазач, който следи за неприкосновеността на съкровищата и за вандалски набези? И тук отново се сещаме за цитата от книгата на Борис Илиев: „За последен път Железния баща се появява по време на Плевенската епопея. Тогава той оставя завет – мюсюлманите и християните от Лудогорието да си помагат като братя от общ корен и деца на една земя. После изчезва с обещанието да се появи в усилни години под друг лик и под друго име“.
Юнуз Ахмед, ekip7.bg