ЕП прие бюджета на ЕС до 2020: За България ще има €14,5 млрд.
Европейският парламент прие седемгодишния бюджет на ЕС, който определя приоритетите и разходите на Съюза от 2014 до 2020 г.
537 депутати гласуваха „за”, 126 се обявиха „против”, а 19 се въздържаха, с което финансирането по европейските политики ще може да започне навреме - на 1 януари 2014 г., съобщиха от офиса на евродепутата Ивайло Калфин. През следващия бюджетен период ЕС ще разполага с 960 млрд. евро - 40 млрд. по-малко от настоящата бюджетна рамка.
„Доволен съм, че ЕС вече има бюджет, но можехме да постигнем повече, ако някои страни членки не го бяха блокирали. Едно европейско евро е по-ефективно и може да постигне повече от националните инвестиции там, където в кризисните времена националните бюджети не достигат – в публичните инвестиции”, заяви Калфин, който беше докладчик на Европейския парламент по дългосрочния бюджет на ЕС.
Според Калфин страните членки не са позволили да се договори бюджет, който „да е инструмент за инвестиции и растеж, който да помогне на държавите в трудности и на регионите”.
„Въпреки безпрецедентното намаляване на бюджета успяхме да договорим механизъм за по-ефективното използване на средствата. Постигнахме 6 млрд. евро за борба с младежката безработица и 400 млн. евро за иновации, за младежка мобилност и за малкия бизнес, които ще бъдат изплатени предсрочно, през следващите 2 г. Запазихме фонда за най-бедните граждани на Европа. Държим на ревизията през 2016 г., защото дотогава ще стане ясно, че бюджетът може да работи много по-добре”, заяви Калфин.
Той посочи, че основната новост във финансираните от бюджета политики, е, че пари ще се дават срещу резултати, а не просто защото някоя държава е член на ЕС.
В бюджета на ЕС за 2014-2020 г. за България са предвидени 14,5 млрд. евро.
До гласуването днес се стигна след множество обрати. Европейският парламент успя да постигне и трите условия, които постави на страните членки през юни, когато беше постигнато споразумение за него. Бюджетът за 2013 г. беше увеличен с 11,2 млрд. евро, за да не се спира плащането по проекти и да се увеличава дефицитът за 2014-2020 г. Договорено беше съставянето на работна група на високо равнище, която ще предложи нови източници на приходи, чрез които да се захранва бюджетът, който сега зависи основно от вноските на страните членки. Преговорите по основните политики бяха приключени преди влизането на бюджета в пленарна зала.
От Нова година влизат в сила и редица нови инструменти, които ще се приложат за първи път, като механизмът за гъвкавост, позволяващ прехвърляне на свободни средства между програми и години. Новост са инструментът за глобалните маржове, както и сливането на различни източници на приходи. Въвежда се инициативата за младежка гаранция – работа или обучение за младежи, останали без работа над 4 месеца.
„Сега на бюджета се гледа като на тежест за националните финанси, а това не е така, защото той дава възможности за инвестиции. Бюджетът трябва да е достатъчно автономен”, призова Калфин. Той се изказа в пленарната зала срещу т. нар. макроикономическа условност, която предвижда спиране на фондове за държавите, които не спазват финансова и фискална дисциплина.
Одобряването на дългосрочния бюджет на ЕС ще позволи приемането на 65 регламента, които ще уточнят условията и достъп до европейските средства по различни програми и политики, включително земеделската, регионалната, политиката за конкурентоспособност и растеж, за миграция и сигурност и външна политика.
