ЕС вкара още 12 души в "черния списък" заради Украйна, но се въздържа от икономически санкции

Европейският съюз не постигна съгласие за налагане на икономически санкции срещу Русия заради ситуацията в Украйна, само замрази активите и наложи забрана за пътуване на още 12 руснаци и украинци, предадоха световните агенции. С това броят на лицата, влизащи в списъка със санкции на ЕС във връзка с украинската криза, достига 33-ма души. Лидерите на ЕС предупредиха, че срещу Москва може да бъдат предприети допълнителни икономически мерки, ако ситуацията в Украйна се влоши, пише "Дневник".

Председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой заяви, че ЕС е решил да отмени планираната за юни среща на върха с Русия. "Отменихме следващата среща на върха Русия—ЕС, освен това странните членки отменят двустранните срещи", каза той.

Ван Ромпой обясни, че санкциите не са замислени като отмъщение, а имат за цел да спрат руските действия в Украйна."Ние виждаме, че сянката на санкциите вече оказва въздействие върху руския инвестиционен климат", каза той след първия ден на срещата на върха на ЕС в Брюксел. "Икономическите санкции все още са на дневен ред", обяви и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.

"Еврокомисията вече започна подготовка за възможни санкции в широк спектър от направления. Обсъждаме всички икономически направления. Засега не сме достигнали договореност за конкретни мерки от икономически характер по отношение на Русия", каза той. По думите на Барозу няма точно определен срок за съгласуване на подобни мерки.

С включването на още 12 души в списъка със санкционираните лица техният брой достигна 33. Според Ван Ромпой новите имена в списъка ще станат известни след публикуването им в Официалния вестник на ЕС. По думите му сред тях има руски служители от висок ранг.

Ван Ромпой заяви, че лидерите на ЕС са се споразумели да поискат от Европейската комисия да подготви оценка на възможното влияние от широки икономически санкции срещу Русия. ЕС също така може да изпрати наблюдателска мисия в Украйна, ако Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) не успее да изпрати своя мисия.

ЕС трябва да мисли за изхода от конфликта в Крим и да остави отворени всички канали за комуникация с Москва, призова държавните и правителствените ръководители председателят на Европейския парламент Мартин Шулц по време на срещата на върха в Брюксел.

Шулц определи Кримската криза като голяма заплаха за системата за сигурност, изградена в Европа, след Втората световна война."Границите в Европа вече са преначертани в резултат на външен натиск", каза той, и добави, че за пръв път след студената война, една държава е използвала сила, за да анексира част от друга.

Работа по енергийната независимост

По време на срещата си на върха лидерите на ЕС са поискали от Еврокомисията да разработи до юни план за действие за намаляване на енергийната зависимост на общността от Русия. В проектодекларация се казва, че "Европейският съвет възлага на Европейската комисия да извърши задълбочен анализ и да представи до юни всеобхватен план за намаляване на външната енергийна зависимост на ЕС и особено на най-силно енергийно зависимите държави".

В момента доставките от Русия покриват около 60% от нуждите на ЕС от нефт и газ. Това е втори подобен опит на ЕС за последните 10 години. Първият беше през 2006 г. след първата газова криза между Русия и Украйна.

Заплаха с икономически санкции

След първият ден на съвета германският канцлер Ангела Меркел заяви, че на Русия може да бъдат наложени икономически и търговски санкции в случай на по-нататъшно изостряне на украинската криза.

"Готови сме да пристъпим към трета фаза, ако ситуацията в Украйна се изостри още повече. Става въпрос за икономически санкции и ние поискахме Европейската комисия да свърши подготвителна работа за евентуални икономически санкции", каза тя късно снощи, но не уточни какво има предвид под по-нататъшно изостряне на ситуацията. Според неин сътрудник санкции ще бъдат наложени, ако руски войски навлязат в Източна Украйна.

По думите на Меркел евентуални санкции може да включват ограничения за продукти от Крим.

Френският президент Франсоа Оланд заяви, че сред 12-те нови имена, добавени към списъка на санкционираните от ЕС лица, има руснаци и кримчани. По думите му много от тях се припокриват с хората, на които САЩ наложиха подобни санкции.

Литовският президент Далия Грибаускайте заяви, че ЕС е съгласувал санкциите с тези на САЩ. "Вече е време да се прицелим към близкото обкръжение на (руския президент Владимир) Путин", каза тя.